Посланикът на Белгия: България има какво да предложи на инвеститорите

От есента на 2012 Аник Ван Калстер е посланик на Белгия в България. Преди това тя е била посланик в Обединените арабски емирства. Работила е и в дипломатическата мисия в Ливан. Преди назначението си в Министерство на външните работи на Белгия през 1997 Ван Калстър е работила в Белгийския съвет за външна търговия. Била е и експерт по икономически и социални въпроси към Белгийския кралски двор, както и съветник на принцесата на Белгия Матилде.
Има две магистърски степени – по източни науки от Университета в Льовен и по политическа социология от Брюкселския университет.

Разговаряхме с Н. Пр. Аник Ван Калстър в рамките на форума Innovation Talks.

Ваше превъзходителство, участвахте във форума Innovation Talks. Днес всички се вълнуват от събитията в Украйна. Какъв иновативен подход според Вас би могъл да се приложи за разрешаване на кризата там?
За да си способен да иновираш, трябва да си наясно много добре с какво се захващаш. Аз не съм много добре запозната със ситуацията в Украйна, така че ще бъде много рисковано да давам съвети. Важно е винаги да се чуят внимателно всички позиции. Затова казвам, че е нужна повече информация, за да стигнеш до иновативни решения.

Какъв би трябвало да е отговорът на ЕС?
Считам, че най-важното е да има съгласуван отговор и всички да говорим с един глас. Това е много важно в случая.

Как тази криза ще се отрази на ЕС?
Украйна е съседна страна. И разбира се, най-добре е да имаш стабилни съседи. Затова ние ще работим за възстановяване на стабилността в съседство. Това е най-доброто, което можем да направим в момента.

И говорейки за кризи, излезе ли ЕС от икономическата криза?
Времето ще покаже. Данните ни дават основание да сме оптимисти. Има положително развитие и времето ще покаже дали то ще бъде трайно. Много работа беше свършена. И ми се иска да вярвам, че това е началото на излизането от кризата.

Как могат да бъдат избегнати подобни бъдещи кризи – с фокус върху бюджетната консолидация или върху растежа и създаването на работни места?
В Белгия ние се опитваме да намерим баланса между двете. От една страна, не е време да се харчат много пари, така че всички разходи се преглеждат и обмислят внимателно, което води до бюджетни съкращения. От друга страна, има и мерки за стимулиране на икономиката и растежа на компаниите. Белгия се справи сравнително добре по време на кризата. Разбира се, нямаме растеж от 7-8%, но все пак. Мисля, че това винаги е въпрос на баланс. Ако имаш висок дълг, няма как да харчиш много. Казвам това, защото Белгия има висок дълг. Същевременно трябва да се стимулират възможностите за възстановяване.

Антиимигрантските настроения в много европейски страни, включително в Белгия, се засилват. Притесняват се белгийците от българските имигранти след отварянето на трудовия пазар на 1 януари?
В Белгия никога не е имало особена тревога относно идването на български или румънски имигранти след 1 януари 2014. Поисках данни, за да видя дали е имало въобще такива, но ми казаха, че е твърде рано. Определено темата не предизвика особено притеснение. Това, което действително тревожи хората, е, че в този период на криза, имигрантите са голяма тежест за добре развитата социална система на Белгия. Когато хората идват от други страни и работят, почти няма проблеми, а хората са щастливи да имат съседи, независимо от какъв произход. И ако трябва да дам пример – Брюксел до голяма степен беше обновен от полските водопроводчици и други работници, а тяхната работа беше високо оценена от много белгийци.

Как темата за имиграцията може да се отрази на изборите за Европейски парламент?
Смятам, че до голяма степен зависи от това, как политиците в страната говорят по темата. В Белгия изборите за Европарламент съвпадат с националните и регионалните избори. Имиграцията не е сред особено дискутираните въпроси. Темите по-скоро са социално-икономически. И що се отнася до Белгия, повечето хора вярват в европейския проект. Имаме хора, които представляват Белгия в ЕС като Херман Ван Ромпой (бел. ред. - председател на Европейския съвет) и Ги Верховстад (бел. ред. - бивш белгийски премиер), който е кандидат на либералните партии в Европейския съюз за председател на Европейската комисия. Разбира се, има опредени критики относно това, как функционира ЕС, но като цяло има голяма подкрепа за ЕС. Миграцията не е голяма тема в дискусиите, които текат в момента. В другите страни може би е различно.

Как виждате бъдещето на ЕС? Трябва ли да се върви към по-голяма интеграция? Британският премиер Дейвид Камерън представи по-рано този месец седем искания за промени в договорите на ЕС, сред които премахване на целта за създаване на „все по-тесен съюз”. Каква е позицията на Белгия?
Белгия е за повече интеграция. Както казах по-рано по отношение на украинската криза, в момента много важно за Европа е да говори с един глас. Невинаги е лесно да се постигне. Но ние наистина считаме, че това е начинът Европа да покаже, че е силна на световната сцена не само политически, но и икономически. Смятаме, че по-нататъшната интеграция ще реши много проблеми.

Вие сте в България от 2012. Как се промени страната за този период?
Това е доста кратък период, за да може една страна да се промени. Ако се върна след 10 години, ще ми бъде по-лесно да преценя. В началото, когато пристигнеш в една страна, ти я откриваш. И колкото е по-дълъг престоят ти, толкова повече опознаваш хората и средата. За тази година и половина аз не виждам някаква огромна промяна.

Бихте ли посъветвали белгийска компания да инвестира в България в момента?
Всяка инвестиция е специфична. Първо бих изслушала внимателно кандидат-инвеститора, какво точно търси компанията му. Определено има доста предимства, които да привлекат компаниите. В определени сектори, като технологиите например, виждаме, че има възможности за джойнт венчъри. Друг вариант са съвместни инвестиции в производството. Определено има доста възможности и България има какво да предложи.

През 2012 белгийските инвестиции в България паднаха до най-ниското си ниво. Какво може да се направи, за да се привлекат отново белгийските компании?
Смятам, че е важно българските власти да рекламират добре какво правят. Преди известно време например вицепремиерът Даниела Бобева беше в Белгия за международна конференция. Имаше възможност за бизнес контакти в рамките на среща, организирана от една от търговските камари. Определено считам, че има много възможности. Много представители на българските власти пътуват до Белгия не заради страната, а заради европейските институции. Но има възможности да се работи повече, да се рекламира, да се дават примери и да се покаже на компаниите какво се случва. Преди около година беше организиран много успешен инвестиционен форум в Брюксел от Българската агенция за инвестиции с разкази на компании, които вече са тук. В тази посока трябва да се върви. Друго важно нещо е да се гарантира, че инвеститорите, които са тук, са доволни. Защото каквото и рекламна кампания да направиш, ако имаш негативна обратна връзка от компании, които вече са тук, тогава рекламата няма да помогне.

Можем ли да очакваме нови белгийски инвестиции тази година?
Не мога да кажа. Може би. Ще видите.

Кои са най-големите белгийски инвеститори в България?
Най-големите инвеститори, може би не в точния ред, са „Солвей Соди”, СИБАНК и ДЗИ, които са собственост на KBC, производителят на чипове Melexis. Има частни инвеститори, имаме Филип Ромбаут от „Агрополихим” и брат му, който има кетъринг бизнес. Има компания, производител на дамски облекла. Много различни са компаниите. Това са най-големите, но има и множество малки компании, присъстващи тук.

Интервю: Детелина Калфова