Българска гордост в Холивуд

„Пенка доказа отново колко невероятно талантлива е. Тя е изгряваща звезда”. Така определя българката Кристофър Йънг, автор на музиката за „Спайдърмен 3”. „Забележителен и уникален глас”, допълва композиторът и носител на награда BAFTA Грег Едмънсън. „Емоционална, иновативна и изключително кинематографична музика”, коментира произведенията на Пенка композиторът и носител на награда „Еми” Патрик Уилямс. Определенията са плод на 15-годишната работа на Пенка Кунева в Лос Анжелис. Тя е една от малкото жени композиторки в Холивуд. Сред проектите, в които е участвала, са хитови филми, като „Трансформърс”, „Матрицата” и „Карибски пирати”. Българката е и първата жена главен оркестратор в Холивуд на филми с бюджет над 100 милиона долара, като Ender’s Game и Elysium. Името й стои и зад музиката на видеоигри като Prince of Persia, Transformers и др., както и зад музиката на много телевизионни сериали.
През май предстои да излезе вторият й албум – The Woman Austronaut.
Кунева заминава за САЩ със стипендия за университета „Дюк”. Получава магистърска и докторска степен по композиция от учебното заведение. През 1999 заминава за Холивуд, където започва работа със световноизвестни композитори като Стив Яблонски и Джон Уилямс.

Чуйте част от музиката на Пенка Кунева:

Economy.bg се свърза с Пенка Кунева по Skype, за да ни разкаже повече за предизвикателствата по пътя до Холивуд, за качествата за постигане на успех там, за вдъхновението и житейските уроци.

Г-жо Кунева, Вие сте една от малкото жени композитори в Холивуд. Какви бяха най-големите предизвикателствата по пътя до там?
Композирам още от дете. На 12 години ми се отдаде възможност да пиша музика за детска театрална постановка. Още тогава се бях идентифицирала като композитор.

Как на 12 години направихте този избор? Това е възраст, в която повечето деца не знаят какво искат да правят в бъдеще?
Бях странно дете. Бях много срамежлива и в училище ми сe смееха за това. Бях обаче и много музикална. Това ми даде усещане за идентичност. После на 17 години спечелих с една песен японска награда за деца композитори. След нея вече реших, че наистина ще стана композитор. Големият въпрос беше как да се направи смислена кариера с композирането, с която да се печелят пари. После падна комунизмът. Бях на 23 години. Баща ми и майка ми ме попитаха какво ще правя оттук нататък. Нямах работа и реших да кандидатствам за магистърска степен в университета „Дюк” в Северна Каролина. Приеха ме с пълна стипендия. След магистърската степен получих и докторска.
Тогава дойде моментът да реша какво ще правя с живота си, с композирането. Много обичам филми, музиката ми е тонална, обичам да работя с хора, мога добре да комуникирам и реших, че ще пиша музика за филми. Казах си: „Ето това искам. Сега ще отида и ще се боря за постигането му”. Като по-млада обаче не осъзнавах, че това е една професия, която исторически не е била достъпна за жените. Няма традиция, няма жени модели и ментори. Но това беше мечтата ми.

Какво взехте със себе си – като музика и емоции от България, когато заминахте за САЩ?
Завърших Консерваторията в София. Това е едно много солидно музикално образование – учили сме фолклор и история на музиката, но най-важното е, че получихме обич към литературата и изкуствата. Така, когато тръгнах, взех всичко – душевността си, културата си, езика. Вече 25 години съм в САЩ, но на всички казвам, че съм мултикултурна, т.е. аз съм закърмена с нашата култура, но американската култура също е част от мен.

Споделяли сте, че е трябвало да сте 10 пъти по-добра, за да успеете в тази „мачовска” професия. Имало ли е моменти на съмнение, на желание да се откажете?
Една жена, работеща в бранш, исторически недостъпен за жени, трябва да бъде по-добра. Мъжете композитори са си помагали едни на други, а на жените не е имало кой да помогне. Това налага ние жените да бъдем по-добри.
Освен това нашият бизнес е свързан с много голям риск. Харчат се много пари, които не са твои. Аз харча пари на продуценти, за да мога да изработя тези записи. Те трябва да ми вярват, да знаят, че като съм поела този ангажимент, ще мога да го изнеса на гърба си и да го представя на най-високо ниво. Това е един бранш, в който няма място за грешки.

Какви качества са нужни, за да се утвърди човек в тази професия в Холивуд?
Освен музикалните качества, бих посочила също и умение за много добра работа с хората. Непрекъснато работя с хора и трябва да бъда много добър дипломат. Трябва да разбирам визията и желанията на клиентите ми, защото това е техният бюджет.

В този смисъл това, че сте жена, не Ви ли помага повече?
И да, и не. Това е нещо, което се научава. Аз не бях такава преди 20 години. Бях много наивна. Сега съм много дипломатична. Важно е да знаеш как да изискваш, а това за жените е много трудно. Аз не съм агресивна, а работя в много агресивен бизнес.

Някой беше казал, че музиката може и без филм, но филмът без музика – не. Какво е усещането да работиш по музиката за хитови филми като „Матрицата”, „Трансформърс”, „Карибски пирати”?
На тези филми съм била аранжор за оркестъра, т.нар. „оркестратор”. Аз взимам теми, които са на компютърни файлове, обработвам ги и ги аранжирам за голям оркестър, с който да се запишат. После ръководя записите.
Като композитор съм писала музиката за играта Prince of Persia, част от музиката на играта Transformers, както и музиката на много телевизионни филми. При най-големите филми обикновено съм работила за друг композитор, който е много по-внедрен в студийната система, като моята роля е била на аранжор.
Усещанията са много величествени. Работа е интересна и приятна, макар да е много трудна, защото изисква дълги часове концентрация. Да се направи два часа музика за огромен оркестър е много тежко. Обикновено работи цял екип и аз съм част от него. Но така изучих този занаят – и на композирането, и на оркестрацията. И тези големи филми отвориха врати към още по-големи изяви. Преди бях част от екипа, а през последните години вече съм водещ оркестратор на филмите Elysium, Ender’s Game, и Need for Speed. Сега излезе една голяма игра на Sony за Playstation 4. Казва се Bloodborne. Там бях водещ оркестратор на 6 композитора.
Идеята е, че от по-малки ангажименти се стига до по-големи и така човек расте в този бранш, където непрекъснато трябва да се доказваш и където успехът ти зависи само от предишния ангажимент.

Чуйте още от музиката на Пенка Кунева:

Издавате втори албум – The Woman Austronaut, с фантастична музика за космически битки. Защо точно тази тема Ви вълнува?
В България четяхме много научна фантастика. Това ми беше любимият жанр. Винаги съм го обичала. В Америка съм изгледала всички фантастични, приключенски и филми на ужасите. Кръстих този албум „Жената астронавт”, защото процентно (11%) жените, летели в Космоса, са повече от жените композиторки на филмова музика в Холивуд. Те са едва 1%. Запитах се – как е възможно в професия като писане на ноти да има 1% жени, а в космонавтиката да има повече дами.
С втория си албум исках да напиша и нещо, което досега не съм писала, за да мога да се развивам. Това е най-добрият начин човек да върви напред. Писала съм много музика за филми на ужасите и за приключенски филми, за телевизионни филми, но никога не съм имала възможност да композирам музика за научна фантастика. Миналата година работих по музиката на филмите Elysium и Ender’s Game, които много ме вдъхновиха. Поисках да направя нещо такова. Албумът е разделен на три части – детство, младост и зрялост на жената космонавтка. Предстои да излезе през май от най-големия лейбъл, издаващ саундтраци – Varèse Sarabande. Те ще го издадат като проект, който си заслужава вниманието им и аз съм много щастлива.

Как се вдъхновявате за писане на музика? Вие самата какво слушате?
Винаги се вдъхновявам от нещо, което извира отвътре, от личностно изживяване, от спомен. Всичките 15 пиеси в албума имат корен в някакъв спомен. Всяка от тях е подплатена с лично изживяване. Поднасям ги на слушателите с голяма душа и истинност. В музиката ми няма фалш. Аз съм творец, който влага себе си, своите спомени, всичко. Затова мисля, че ще се хареса на хората, защото всеки може да усети това сърце и да се почувства съпричастен.

Включвали ли сте в работата си българска музика, български фолклор?
Непрекъснато. Не само фолклор. Вдъхновявам се и от класическата музика, която съм учила в България. Също и от поп и рок музиката, но най-вече фолклор. Първият албум беше много силно повлиян от песните, които пях, докато бях хористка в хор „Васил Арнаудов”. Във втория албум също има сериозно влияние от нашия фолклор, от музиката, която съм учила като дете, от пиеси, които съм писала много отдавна. Винаги във всичко, което правя, се чувства моят български натюрел, чувства се културата, с която съм закърмена в България, и това ми дава много голяма сила и уникалност. Хората усещат тази истинност и реагират много ентусиазирано.

Твърдите, че да имаш добър ментор в бранша, е много важно. Вие самата сте ментор. Какви съвети давате на младите хора, за да успеят?
Това е занаят, който като всички занаяти се учи от по-добрите. Не се учи от книги. В училище се научават основните правила. Всичко, което съм научила след това, съм го научила от хората, като съм ги наблюдавала как работят. Имала съм много ментори. Сега също имам. Винаги ще имам. Много е вдъхновяващо да работя с хора, които знаят повече от мен и ме учат.
Какво казвам аз на младите хора? Казвам им истината. Казвам им, че това е професия, която изисква голямо посвещение, изисква комбинация от качества – да си страхотен музикант, да имаш усет към хората, за да можеш да работиш добре с тях. Технически ние работим с компютри, с виртуални инструменти. Това трябва да се знае много добре, защото не се научава за едни ден. Освен това човек трябва да е активен. Например снощи цяла вечер писах писма. Ще ходя на конференция в Сиатъл за видеоигри. Пиша писма на хората, които ме познават, с молба да ме препоръчат, представят и запознаят. Тези, които не ги познавам, им обяснявам защо им пиша без да ги познавам. Това е едно непрекъснато развитие на връзки, без които въобще не може. Това не се учи за един ден. Учи се с годините и опита.

Работата Ви в Холивуд с кои известни хора Ви е срещнала?
Понеже работя по музиката, освен на някоя премиера, нямам много възможности да се срещам със звездите. Срещала съм се с Маделин Стоу, която е звездата на Revenge. Срещала съм се още с Харисън Форд на премиерата на Ender’s Game. Много човечни са. Те са като всеки един човек, но имат изграден имидж, че са звезди.

Какви са житейските уроци, които научихте по дългия път от България до Холивуд? Най-важният житейски урок, който научих още в България от родителите ми, е, че здравето е най-важното нещо на земята. Нашата професия е свързана с много безсъние и денонощна работа. Аз работя по 15-16 часа на ден и вече 25 години така. Спортувам, плувам. Старая се да пазя здравето си, защото то ми е за цял живот.
Връзките с хората също са много важни. Те не се градят за един ден. Това отнема десетилетия. Вече 15 години съм в Лос Анжелис. Създала съм си големи познанства с хора, които са над мен или с хора, които обучавам. Затова и Kickstarter-а, който направих за албума, беше толкова успешен и толкова много хора дариха пари.
Много е важна общността, която един човек създава около себе си. Всичко става чрез хората. Ние всички тук сме фрийлансъри. Един проект трае три месеца и после пак си без работа и трябва да търсиш нещо ново. Аз съм фрийлансър вече 16 години. Намирам ангажименти чрез различни хора, обаждам им се, ходя по събития.
Третият житейски урок е репутацията. Трябва да си честен и почтен. Тук, в Америка, много изкъсо те следят и една погрешна стъпка може да бъде катастрофална. Човек трябва много да се пази. Можеш да разрушиш бързо репутацията, която си градил десетилетия. Така че много внимавам в стъпките, които правя, напр. в социалните медии. Внимавам какво пиша във Facebook или Twitter.
За хората на изкуството е важно също постоянно да се развиват. В момента, в който престанеш да растеш, вече никой не те търси. Защото има огромен наплив и конкуренция на гениални хора, които правят същото – композират музика или пишат сценарии. Затова човек трябва непрекъснато да се преквалифицира и расте.

Идвате ли си в България?
Всяко лято си идваме с моята дъщеричка. Ходим в едно планинско село до Панагюрище, което за мен е като свещено място, тъй като там са прекарала детството си. Там и в Габрово. В Панагюрище живееха баба ми и дядо ми по бащина линия, а в Габрово – баба и дядо по майчина линия.

Интервю: Детелина Калфова