Скрито пред очите ти: Конакът и Кръстатата казарма във Видин

Кръстатата казарма и Конакът във Видин са един от 50-те малко познати туристически забележителности в България, които Министерство на туризма си популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”. Двата обекта съчетават интересна архитектура с богати етнографско-исторически експозиции.

Вижте с какво са атрактивни за туристите и защо си заслужава да бъдат посетени:   

Музеят „Кръстатата казарма“ 

Кръстатата казарма е внушителна, уникална за Балканите сграда. Намира се в най-старата част на Видин, в близост до Крайдунавския парк и църквата „Св. Петка“. Построена е по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 за нуждите на османските войски във Видин. На мястото, което ѝ е отредено, преди това се е намирала градината на стария сарай на пашата. В началото на XIX в. сградата се използва за конак и за къща на агата на еничарите. Покрит дървен мост е свързвал постройката с намиращата се в съседство оръжейна работилница. 

След Освобождението Кръстатата казарма служи за съд и казарма на българската войска. 

Музеят „Кръстатата казарма“ е част от регионалния музеен комплекс във Видин. Поради своята уникалност сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Тя е забележителна с рядката си форма на правилен геометричен кръст. Масивната двуетажна постройка е със застроена площ около 1 260 кв.м и е изградена от камък и тухли на варо-пясъчна основа. 

Кръстатата казарма във Видин, снимка: Община Видин

Вътрешната архитектура е интересна с това, че всяко крило е с различна коридорна схема в зависимост от разположението на помещенията. Първоначалното разпределение обаче не е известно, тъй като е променяно многократно според различните функции, които сградата е изпълнявала. Не е известно и оригиналното разположение на стълбите. 

Най-впечатляващи и внушителни във вътрешното пространство са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията и монументалното централно ядро. Четирите крила на „кръста“ се свързват с централен коридор, а пресичането им оформя уникални осемстенни помещения, чиито дървени подови конструкции се поддържат от четири масивни колони.  Казармата има и четири почти самостоятелни вътрешни двора. 

Експозиция връща два века назад

От 1969 тук е уредена етнографска експозиция, която представя традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX в. до 20-те години на XX в. Изложбата разказва за бита на местните хора, представени са обредни и традиционни носии от региона, предмети от градския бит, които илюстрират връзките на Видин с Европа, народни художествени занаяти. Специално място е отделено на риболова по река Дунав. Голямо предимство на експозицията е, че обяснителните текстове са на пет езика – български, руски, английски, немски и френски. 

Музеят „Конака“

Музеят „Конака“ е друга малко известна забележителност в дунавския град, която си заслужава да бъде посетена. Паметникът на културата е част от регионалния музеен комплекс заедно с Кръстатата казарма и крепостта „Баба Вида“. Разположен е в централната част на Видин, а пред него е оформен малък парк. Сградата е построена през втората половина на XVIII в. и първоначално е била използвана от турците за конак. През 70-те години на XIX в. тя е предоставена на българската църковна община. След Освобождението в нея се помещава Община Видин. 

Двуетажната постройка, също като Кръстатата казарма, е претърпяла множество преустройства и е загубила част от автентичните си елементи. Първоначално вероятно е била на един етаж, с входове в двете посоки, а в централната ѝ част се е издигало кулообразно помещение – наблюдателница на пожарната охрана. След Освобождението в облика ѝ са включени елементи от българската възрожденска архитектура. 

Музеят „Конака“, снимка: Община Видин

Пътуване от праисторията до Освобождението

Още през 1956 сградата, известна под името „Конака“, е преустроена в музей, който разказва историята на Видинския регион от дълбока древност до Освобождението. Днес в него са разположени експозициите на Регионалния исторически музей – Видин, свързани с археологията и историята на България в периода XV – XIX в. В раздел „Праистория“ са показани скалните рисунки от пещерата Магура, обитавана през ранната бронзова епоха и през ранната желязна епоха. Късната бронзова епоха присъства с богата колекция предмети, намерени до днешното село Балей: оръдия на труда и накити, глинени съдове и предмети с култово предназначение. Античният раздел е представен с разнообразни колекции на предмети от големите римски градове Рациария (село Арчар), Бонония (Бдин) и римския кастел „Кастра Мартис“ (Кула). Тук се съхраняват и произведения на каменната пластика – богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, статуи, сред които се откроява прочутата мраморна статуя „Почиващият Херакъл“ (II в., с. Арчар). Към археологическото богатство от римската епоха се прибавя и оригиналната подова мозайка, открита в крайградска вила до Рациария (III в.).

Средновековната история на Видин (Бдин) е проследена с произведения на металопластиката, монети, различни инструменти, също и представителната трапезна керамика (XIII – XIV в.) от типа сграфито – всички открити предимно при археологически проучвания на крепостта „Баба Вида“. Търговските връзки на Бдинското феодално царство са показани с копие на Брашовската грамота и нумизматични находки, сред които се отличават сребърните монети на цар Иван Срацимир. Документирани са средновековните културни средища – Алботинския манастир (с. Градец, XIII – XIV в.), църквата в с. Долна Каменица (дн. Сърбия), църквата в Раковишкия манастир (XII в.), както и Бдинската книжовна школа. 

Вижте видео:

В близост може да разгледате Белоградчишките скали край Белградчик и крепостта Баба Вида във Видин.