Работодателите смятат, че това ще доведе до увеличение разходите за труд и „посивяване“ на трудовите отношения
Четирите национално представени работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България /АИКБ/, Българска стопанска камара /БСК/, Българска търговско-промишлена палата /БТПП/ и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ настояха за отказ от административно определяне на ръста на МОД за секторите без споразумения и отмяна на определянето на минимален размер на осигурителния доход.
Работодателите представиха позицията си относно резултатите от браншовите споразумения между тях и синдикатите по определяне на минималния осигурителен доход /МОД/ 2016 г., както и за размера на минималната работна заплата за страната.
„Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев. Той представи данни от социологическо проучване сред работодатели, според което увеличаването на МОД през 2015 ще се отрази най-силно върху работните места. 74% от анкетираните са отговорили, че ръстът ще ги възпре от назначаване на нови хора, за 69% това означава увеличение на разходите за труд, а според 65% ще се стигне до „посивяване“ на трудовите отношения (работа без договор, работа с фиктивни договори, липса на социално и здравно осигуряване).
Бизнесът твърди, че административното определяне на МОД вреди на цели отрасли и най-вече на малките предприятия. От БТПП настояват да се преговаря на ниво предприятия – където има ръст на производителността, ще има и ръст на работните заплати. Увеличаването на МОД трябва да се случва по точно определени критерии и един от тях е производителността на труда.