четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9137 прочитания

    Скрито пред очите ти: Архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич“

    В повече от 30 работилници потомствени майстори използват стари ръчни технологии и оригинални инструменти за изработката на изделия
    25 май 2016, 16:01 a+ a- a

    Снимки: Архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич“

    Архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич“ е един от 50-те малко познати туристически обекта в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”.  

    Комплескът е музей на открито, който представя традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Комплексът е разположен в сърцето на град Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия.

    В повече от 30 работилници потомствени майстори използват стари ръчни технологии и оригинални инструменти за изработката на изделия на грънчарството и ковачеството, везбарството и дърворезбарството, тъкачеството, абаджийството и терзийството, бъчварството и златарството. Строената през XVIII в. 

    стара часовникова кула е емблемата на комплекса.

    Оригиналната кула, за която съществуват сведения още от 1762 г., е разрушена през 1965 г. Добричлии я възстановяват по скици, спомени и стари снимки, съхранявани днес в Регионалния исторически музей – Добрич. Кулата е висока 21 м, а тежкият 250 кг часовников механизъм е направен по схемата на старите възрожденски часовници от Елена, Дряново и Трявна. Механизмът се задвижва от две тежести, които представляват речни камъни с различно тегло. Часовникът се навива ръчно. Кулата има и камбана, която тежи 320 кг и е отлята в цеха към Светия синод в София. Първият камбанен звън на възстановената кула прозвънява на 28 юни 1985 г. 

    Добричкият музей на открито е създаден в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Хората, които се трудят в комплекса всекидневно, съхраняват с любов старинната атмосфера на Добруджа с нейните занаяти, звуци, аромати и гозби. На това място, макар и разположено в центъра на голям областен град, човек неусетно се пренася в миналото – може да докосне стари традиционни инструменти и да участва в дейности, просъществували столетия, но днес заплашени от забрава. 

    От тукашната бозаджийница можете да си купите истинска боза, произведена по стара рецепта; в кафеджийницата ще ви направят чаша традиционно турско кафе, а в геврекчийницата ще закусите с 

    неповторимите добрички гевреци. 

    „Във всеки град има гевреци, но такива като в Добрич няма никъде“, твърдят гостите на града. Уникалният им вкус се дължи на рецептата, дело на незнаен майстор, която се спазва единствено тук. Добруджанският геврек се прави от тесто, варено във вода с глюкоза, която му придава сладост, гладкост и гланц. Тестото тук се меси само на ръка. Четирима „ситничари“ въртят на ден по 400 – 500 геврека. „Наричат ни ситничари, защото всички закуски се късат на ситно“, разказва един от майсторите. Пред геврекчийницата в „Стария Добрич“ постоянно се извива дълга опашка, а клиентите получават винаги топли гевреци – не им остава време да изстинат. В комплекса има кръчма и хан, където ще ви посрещнат топло и ще ви нагостят с традиционни български ястия и вина. 

    В „Стария Добрич“ се провеждат фолклорни представления и демонстрации на стари български занаяти. Организират се образователни програми за прилагане на стари техники в изработката на различни предмети. В изложбената зала на комплекса е изградена постоянната експозиция „Археология на Добруджа“ и е създаден Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденско училище от XIX в. 

    Изложбата „Археология на Добруджа“ представя световноизвестния археологически комплекс „Селищната могила Големия остров“ и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. В този комплекс са разкрити 9 строителни пласта от новокаменната, каменно-медната, бронзовата епоха, Античността и Ранното средновековие с обща хронология от 5 250 г. пр. Хр. до ІХ – Х в. Представени са находки от най-големия в Европа раннобългарски керамичен производствен център, открит край село Топола, от некрополите край селата Хитово и Черна, както и от къснономадския некропол край село Одърци и средновековната столица на нос Калиакра. Част от експозицията е и 

    най-голямата в България колекция от късносредновековно въоръжение и снаряжение.

    Още през Античността на територията на днешен Добрич се води уседнал начин на живот. Северно от центъра на града и в източната му част са открити останки от римско селище (III – IV в.), а през VIII в. на това място се намира старобългарско поселище. Съвременният град възниква през XV в. като голямо пазарно селище с име Хаджиоглу Пазарджик (Пазаръ). 

    Легендата разказва, че богатият търговец на катран Хаджиоглу дълго обикаля земите на империята. Накрая стига до това място, харесва го и остава в него завинаги. Първо построява джамия, после и чифлик. Така възниква градът. 

    Според най-новите изследвания Добрич е основан от огузки род с името Хаджиоглу. Неофициално градът е бил известен и с името Курускеля (‘сухо пристанище’). Според пътешественика Евлия Челеби, който го посещава през 1651 г., градът наброява 2 000 къщи, обособени в 7 махали, и е оживен търговско-занаятчийски център с 3 хана, 200 дюкяна и голямо покрито тържище („бедестен“) с около стотина дюкяна. Бедестенът е съборен през 1890 – 1891 г. поради регулирането на града, но наличието на толкова много дюкяни действително предполага оживена търговско-занаятчийска дейност. Евлия Челеби специално описва в записките си ястията и напитките в този град – захласва се по белия тукашен хляб и медовата вода. Особено силно се впечатлява от изработваните тук колчани от руска кожа, инкрустирани със сърма, „каквито в населената четвърт няма“. 

    Друга забележителност на града са били трите бани. Ибрахим Ага отделя 3 000 гроша за построяването на „пътни чешми, калдъръми за минаване, с които градът става чист“. Градът е описван от пътешествениците през втората половина на XVIII в. като „личен град“, който „върти голяма търговия“, с „най-добри улици и много добър хан“, с множество минарета на джамии. Звънът на градския часовник се разнася над целия град и регулира живота на градската чаршия. Тези свидетелства са доказателство, че емблематичната добричка часовникова кула съществува най-малко отпреди 200 години. 

    През XVIII и началото на XIX в. 

    районът се оказва сцена на бойни действия 

    в поредицата руско-турски войни. Годините на постоянни сражения се отразяват тежко на града. През 30-те години на XIX в. се засилва притокът на българи от Одринско, Търговищко, Търновско, Котленско и други балкански селища. Съживяват се занаятчийските чаршии и търговията със зърнени храни, кожи и вълна. Силно развитие получава коларството. В занаятчийските работилници започват да се изработват прочутите добруджански писани каруци; развива се сарачеството. Десетки работилници се специализират в производството на амуниции за коне: седла, хамути, юзди, оглавници. 

    Преди Освободителната война от 1878 г. градът е освобождаван на три пъти за кратко. Първата българска църква в града – „Св. Георги“ – е построена през 1843 г., а година по-късно към нея е открито килийно училище. В 1866 г. е вдигната градска болница като начало на благоустрояването на града, а през 1872 г. отваря врати първото класно училище. 

    По време на Освободителната война много добричлии помагат активно на русите като преводачи, водачи, снабдители. На 27 януари 1878 г. Добрич е освободен от войските на генерал Цимерман без разрушения. Всъщност 

    името Добрич градът носи от 1882 г. 

    Жителите му го избират сами в памет на средновековния български войвода Добротица, владял някога тези земи. 

    Това обаче не слага край на превратностите в историята на града. Първата румънска окупация трае до 1916 г., а след Ньойския договор от 1919 г. градът отново е в пределите на Румъния чак до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич и оттогава тази дата е официален празник на града. От 1949 до 1991 г. градът се нарича Толбухин, но след демократичните промени връща името си Добрич. Днес областта е прочута и като „житницата на България“. 

    Работно време на Архитектурно-етнографски музей „Стария Добрич“: понеделник – петък (май – октомври): 9:00 – 12:30 и 13:30 – 18:00 ч.; понеделник – петък (ноември – април): 8:00 – 12:30 и 13:30 – 17:00 ч.; събота и неделя – по предварителна заявка.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 60 минути
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 2 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 2 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 2 часа
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 3 часа
    преди 3 часа
    ЕК с планове за европейска диплома
    Така ще се насърчи мобилността с учебна цел в рамките на ЕС