Марио Бакалов: Историята ми е пример, че няма невъзможни неща

„От три години живея мечтата си да пилотирам най-големия пътнически самолет в света и съм много щастлив”, споделя ми 36-годишният Марио Бакалов. Той е единственият българин, част от състава на най-голямата авиокомпания в Европа – Lufthansa, който пилотира двуетажния самолет гигант Airbus A380. След дни Марио ще изживее и друга своя мечта – да приземи в София на демонстрационен полет най-големия пътнически самолет в света.

За „полета” към случването на детските мечти, за турбуленциите, за живота от перспективата „горе в небето” – вижте какво сподели Марио Бакалов пред Economy.bg.

На крилете на детската мечта
„Когато за първи път видях пилотската кабина и пилотите, си казах: „Уау, невероятно. Някой ден искам и аз да съм там, да седя на едно от тези две места, искам да летя като пилот за Lufthansa”. Така започва дългият „полет” на тогава 4-годишния Марио Бакалов към реализирането на детската мечта. Прави първите си стъпки в авиацията още от малък – първо с тренировки на симулатор, а на 17-18 години - и с първото си „соло” – първия полет без инструктор. „Това е нещо, което не се забравя никога”, споделя той за преживяването.
След като завършва училище в Германия, подава документи за академията на Lufthansa. Приемат го и на 24 години сбъдва мечтата си – лети на Airbus 320 из Европа, включително и до София. След това се заражда друга мечта – да лети на дълги полети. Преквалифицира се за Airbus 340, на който лети седем години. Преди три години се преквалифицира за Airbus 380 и има шанса да пилотира най-големия пътнически самолет в света.
„Полетът” му обаче не е съвсем гладък. Преминава през сериозни турбуленции на 15-16 години, когато по време на профилактичен преглед очният лекар установява, че има леко късогледство. Лекарят му казва, че никога няма да може да стане пилот. „Това беше огромен шок за мен. Бях много нещастен, но някак си намерих сили да стана, да се фокусирам върху мечтата си и да се боря. С годините очите се подобриха и нямах проблеми на медицинските тестове. Но това беше нещо, което никога няма да забравя”, разказва за трудностите си Марио.
Спънки има и когато завършва школата на Lufthansa. Тогава се случват събитията от 11 септември и авиокомпаниите не назначават пилоти. „Нямаше работа за нас, въпреки че бяхме обучени. Реших няколко месеца да летя като стюард в Lufthansa. Колегите от випуска ми се присмиваха, че разнасям сок в самолета, вместо да го пилотирам”. Марио обаче определя този опит като много ценен, защото се запознава с работата на колегите си и има контакт с пътниците. „Този опит ми помага и до ден-днешен”, посочва той.
„Имам спомен от първото кацане в Хюстън. Това е нещо, което никога няма да забравя. Удовлетворение е, когато човек успее да постигне мечтата си, знаейки през какъв път е минал, че е имало стъпки назад, че е имало падания и отново изправяне на крака. Удовлетворение е човек да си сбъдва мечтите”.

Полетът през погледа на пилота
„Голяма отговорност, чест и огромно удоволствие”. Така Марио описва усещането да пилотираш най-големия пътнически самолет в света. Обяснява, че са трима пилоти, които се сменят на ротационен принцип, така че винаги единият да има възможност малко да отпочине, за да може при излитане и кацане всички да са концентрирани.
Посочва, че за справяне със стреса преминават през доста семинари. По думите му има различни техники, с които можеш сам да се успокояваш преди и след полет. „Гледам също да спортувам и да се наспивам”, подчертава той. „Имаме и доста време за почивка. При полет например до Лос Анджелис оставаме два дни и след като се върнем имаме минимум още 2-3 дни почивка. Да, работата е напрегната, но имаме добри възможности да си отпочинем, за да не се стига до burnout”, отбелязва пилотът.
Освен че пилотира, Марио обучава и бъдещи свои колеги в академията на Lufthansa. Учи ги да се справят със стреса. „В авиацията отдавна са разбрали, че човешкият фактор не е за подценяване. Затова има задължителни семинари за стюарди и стюардеси, но и за пилоти: как да комуникират, как да се справят със стресови ситуации, как да взимат правилни решения. Аз съм един от хората, които водят това обучение в Lufthansa”, обяснява Марио.

Професия „пилот”: минало и бъдеще
„11 септември промени авиацията тотално, като най-видимото е, че вратата на пилотската кабина вече е затворена. Освен това все повече хора летят днес. Самолетите имат повече системи, които помагат на пилотите. Така, от една страна, нашата работа се улеснява, но от друга, самият самолет става по-комплексен”, коментира промените в пилотската професия българинът.
По отношение на това дали бъдещи безпилотни пътнически самолети ще направят професията му излишна, Марио отбелязва, че не може да даде ясна прогноза. „Откакто се занимавам с авиация, се говори за това. Ще видим кога ще стане. Предполагам, че няма да е скоро”, подчертава той.

Животът от перспективата up in the air
„От 12 км височина човек може да забрави за малко този интензивен живот и тази хектика, която имаме всеки ден. Забелязваш и как човек е променил планетата, например около големите градове или около реките, които се вливат в морето. Аз лично се чувствам спокоен горе в небето, красиво е и се наслаждавам на гледката. Винаги съм си мечтал да бъда в небето, да виждам слънцето и облаците всеки ден, да гледам отвисоко. Късметлия съм, че всеки ден виждам тази хубава картина отгоре”, описва усещането да виждаш всеки ден изгрева или залеза от небето Марио.

Когато сбъдваш мечтите си
„Усещането е страхотно. Плануваме го от години. Това е моя мечта, която сега на 16 октомври ще се сбъдне. За мен е чест и огромно щастие моята авиокомпания, моят работодател, самолетът, с който летя, да кацне на мястото, което обичам и с което съм свързан, защото съм българин и винаги се връщам тук”, отбелязва Марио по повод първото посещение на Airbus A380 в София.
„Това е доказателство, че човек трябва да гони мечтите си. И въпреки че ще има неща, които ще ти се струват невъзможни в началото, както и хора, които ще ти казват, че не можеш да се справиш, човек не трябва да изпуска целите си от фокус, да се бори за тях и да ги реализира. Това е пример, че почти няма невъзможни неща", подчертава българинът.
„Главните мечти съм ги сбъднал, даже някои малко по-рано, отколкото съм очаквал. Сега бих искал и аз да върна нещо обратно. Бих искал в бъдеще да помагам на други хора да осъществяват мечтите си. Чрез моя път бих искал да покажа на хората, че всичко е възможно”.