Издръжката на 4-членно семейство през септември е 2235 лева

Всеки трети българин живее в тежки материални лишения. 78.5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. 2235 лева са нужни на четиричленно семейство, за да могат да живеят нормално през септември. Това са част от изводите от редовното проучване за издръжката на живот на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

Според анализаторите общата стойност на необходимите средства за издръжка на 4-членно домакинство (двама родители и две деца) достигат през септември до 2235 лв. Това включва разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средната издръжка на живота на на 1 лице от 4-членно домакинство е в размер от 558,82 лв.

През последното тримесечие издръжката на живот се увеличава с 0.4%, но все още на годишна база се наблюдава спад с 0.4%.

Равнището на безработица продължава да спада и достига до 8%, но все още е с малко повече от 58 хил. лица спрямо 2008 г. Дълготрайно безработни са около 161 хил. души, или 60.6% от безработните лица са били без работа над 1 година. Така наречените „обезкуражени“ лица наброяват 161 100 лица, като 35.8% от тях са лица до 34-годишна възраст. Ако прибавим обезкуражените лица към общия брой на безработните, то тогава коефициентът на безработица става 12.3%.

Синдикатите отчитат още, че доходите от труд нарастват със 7.5%, но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на дефлация. Освен това се наблюдават затихващи темпове на разходите за крайното потребление на домакинствата и през второто тримесечие на 2016 вече спадат до 1.2%, след като предходното отчитат ръст от 2.5%. При тази ситуация намеренията на правителството да разчита на вътрешното потребление като основен двигател на българската икономика няма да бъдат достижими. Ключов фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаване на доходите на домакинствата, уточняват от КНСБ.

Прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достига до 297 лв. на човек. Отчита се нарастване на тримесечна база с 0.6%, а на годишна база с 0.4%. Данните показват нарастване по-скоро на така наречените стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства. Спрямо предходното тримесечие ръст се наблюдава при: захар (с 2%), малотрайни колбаси (с 2.8%), млечни продукти (0.8%), питейна вода (с 0.4%), дърва за отопление (2.4%).

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие на 2016. показват следните тенденции:
- 30.5% от домакинствата са с общ доход на един човек под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2 млн. 200 хил. лица;
- намалява броят на живеещи под абсолютния праг на бедността (с около 57 хиляди лица), но темпът е бавен затова техният дял се задържа на високи нива;
- 48% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от 297 до 559 лв. (или около 3 млн. 462 хил. лица). Измененото е с по-високи темпове на нарастване (с +3.4%), което означава че лицата са по-близо до издръжката на бедните домакинства и риска да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям;
- 21.5% от домакинствата са с общ доход на 1 л. над издръжката на живота (559 лв.), а това представлява около 1,6 млн. лица.

Общи изводи:
Около 78.5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (ИЖ). Запазва се високия дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота.

Ускореното движение между първите две групи е следствие от прякото влияние на нарастването на минималната работна заплата, както и намаляването на безработицата и раздвижването на пазара на труда. Проблем остават ниските трудови възнаграждения , а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от „капана на бедността”. Тези данни се потвърждават и с високия относителен дял на лицата с доход до ИЖ, които са с най-висока степен на риск от изпадане в бедност при непредвидени ситуации.

Тези изводи се потвърждават и от последните данни от изследването SILC на Евростат за 2015. Според тях 41.3% от населението у нас е изложено на „риск от бедност и социално изключване“ , при средно ниво от 23.7% за ЕС-28. България е държавата членка на ЕС, отчитаща най-висок дял на лицата, намиращи се в риск от бедност или социално изключване, след нас се нареждат Румъния (37.3%) и Гърция (35.7%). Макар и с намаляващ дял на лицата в риск от бедност или социално изключване спрямо 2008 (44.8% за 2008), България запазва лидерската си позиция в ЕС по този показател.

България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34.2%), следвана от Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%).

Всички тези данни, дават основание да се твърди, че няма чувствителни промени в икономическото благосъстояние на населението. Броят на живеещите в бедност намалява, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че делът на лицата живеещи в риск от бедност и социално изключване се запазва на високи нива, коментират от КНСБ.