Само София се отличава с „най-добро“ такова, отчита анализ на ИПИ за 2014 година
За пета поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави регионални профили с цел идентифициране на приликите и разликите между областите в страната. За целта се анализират показателите, характеризиращи социално-икономическото им състояние и се формират клъстери от области.
Клъстерите са формирани на базата на 63 показателя, разпределени в 12-те направления на анализа – доходи и условия на живот, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, данъци и такси, администрация, демография, образование, здравеопазване, сигурност и правосъдие, околна среда, култура.
При анализа на типовете регионални профили е поставен акцент върху показване на типичното и характерното, което определя следните типове клъстери:
Най-добро социално-икономическо състояние: София (столица)
Област София (столица) за пета поредна година образува отделен клъстер, който значително се различава от останалите области. Тя е най-развита в социално-икономическо отношение – най-развита икономика (доходи и инвестиции), най-добро общо демографско състояние и най-силен пазар на труда. Областта е сред водещите в инфраструктурата и социалната среда (образование и здравеопазване). Област София е единствената в страната с такива характеристики.
Областта София е с най-висок БВП на човек от населението, най-голям средногодишен доход на лице от домакинство, най-висока средна работна заплата и най-ниско равнище на бедност. Тя е с най-добро състояние на пазара на труда и е водеща по размера на инвестициите – както вътрешни, така и чуждестранни. Средната работна заплата в област София през 2014 е с 35% по-висока от тази на втората след нея по този показател – Стара Загора, и 2 пъти по-висока от тази на последната – област Видин.
От друга страна, София (столица) е в най-лошо състояние по отношение на сигурността и правосъдието – по брой регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от средногодишното население през 2015 само област Бургас е с по-голяма престъпност, а според дела на наказателните дела, завършили в 3-месечен срок, областта е на последно място.
Добро социално-икономическо състояние: Бургас, Варна, Стара Загора, Пловдив и Русе
Определящата характеристика на този клъстер е, че съставящите го области заемат условно „второ място“ след София по общо социално-икономическо състояние и имат подобен на нея профил – добра икономика и пазар на труда, относително високи местни данъци и такси, сравнително добро състояние на образованието и здравеопазването, но лошо състояние по отношение на реда и сигурността. Въпреки това разликите между тях и София са значителни и не се регистрира тенденция към намаляването им.
Областите в клъстера са с отрицателен естествен прираст на населението и с относително добра възрастова структура. Също така три от петте области са с положителен механичен прираст – те привличат, а не губят население. Според средногодишния брой посещения в кината и театрите на 1000 души от населението клъстерът е водещ (след София).
Повечето области в клъстера са с по-високи от средните за страната ставки на данъка върху нежилищните имоти на юридическите лица, данъка върху превозните средства и леките автомобили и данъка за прехвърляне на собственост.
Лошо демографско състояние, ниски местни данъци, най-ниска детска смъртност: Кюстендил, Перник и Габрово
Типично за този профил е лошото демографско състояние, изразено чрез влошена възрастова структура на населението, застрашена възможност за възпроизводство на работната сила и много ниски нива на естествения прираст.
От друга страна, областите в клъстера са трите в страната с най-ниски равнища на детска смъртност, но следва да се има предвид, че в тези области равнището на раждаемостта е най-ниското в страната.
Добро образование, здравеопазване и околна среда: Благоевград и Смолян
Областите Благоевград и Смолян се характеризират с добро състояние на образованието, отличаващо се с висок нетен коефициент на записване на населението в V–VIII клас и с ниски дялове на второгодниците (повтарящите клас в училище) и на отпадналите от основното и средното образование. Област Смолян е с най-голям брой на преподавателите в основното и средното образование на 1000 ученици сред всички области в страната.
Двете области са с едни от най-ниските нива на детска смъртност в страната и с най-висок дял на здравноосигурените лица.
Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата в двете области са с едни от най-ниските нива за страната.
Лошо състояние на образованието, висока детска смъртност: Ловеч, София, Пазарджик и Сливен
Характерно за четирите области, съставящи този клъстер, е влошеното състояние на образованието. Това се регистрира най-вече за област Сливен. Областите Ловеч, Пазарджик и Сливен са трите с най-високи нива на детска смъртност в страната.
Областите Сливен и София са съответно на второ и трето място по големина на относителния дял на второгодници в страната през 2015, а Сливен и Пазарджик са трета и четвърта област по размера на относителния дял на отпадналите от основно и средно образование през 2014. През 2015 област Сливен е с най-малък брой на преподавателите в основното и средното образование на 1000 ученици.
Добро състояние на здравеопазването, високи местни данъци, липса на инвестиции: Велико Търново, Ямбол, Хасково, Добрич и Шумен
Областите в клъстера са с относително високи нива на някои от местните данъци и такси. За тях е характерно също и относително ниското равнище на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
Хасково, Велико Търново и Ямбол са сред последните шест области в страната по кумулативен размер на ПЧИ към края на 2014. Област Добрич е с най-висок данък за прехвърляне на собственост сред всички области в страната.
Всички области в клъстера са сред водещите в страната по осигуреност с болнични легла в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 1000 души от населението, както и по брой на постъпили болни за лечение в МБАЛ на 1000 души от населението.
Влошено демографско състояние, слабо развита икономика: Видин, Плевен, Монтана и Враца
За областите в клъстера са характерни влошеното демографско състояние, слабата икономика и относително ниските нива на инвестиции. И четирите области са от Северозападния район, открояващи по този начин лошата социално-икономическа ситуация на Северозападна България.
Област Видин е с най-ниската средна годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната. Монтана и Видин са трета и четвърта област по равнище на бедност. Монтана е с най-ниския доход на лице от домакинство през 2015.
Всички области в клъстера са с отрицателен механичен прираст (т.е. с повече изселвания, отколкото заселвания), много ниски нива на естествен прираст и влошена възрастова структура. Във Видин и Монтана няма нито един колеж или университет.
Много слабо развита икономика, проблеми с работната сила и пазара на труда: Кърджали, Силистра, Разград и Търговище
Характерно за този профил е най-лошото състояние на икономиката и пазара на труда. Равнището на доходите и инвестициите на човек от населението е много под средното за страната. Област Силистра е с най-малък БВП на човек от населението (към 2014), а Кърджали с най-високо равнище на бедност. И четирите области са с едни от най-ниските равнища на заетост (15–64 години), с нисък дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование и с висок дял на тези с основно и по-ниско образование.
Обобщение
На основа на анализа могат да бъдат направени следните обобщения. Част от тях са валидни и за предходните четири изследвания, т.е. показват ясни тенденции:
Област София се отличава от всички останали области в страната и е водеща в социално-икономическо отношение. Тя трайно се развива изпреварващо спрямо останалата територия на страната. Единствено София има цялостно благоприятен социално-икономически профил.
Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние.
Откроява се проблемното социално-икономическо състояние на Северозападна България, а все по-отчетливо и на Северния централен район.
Регионалната политика в България не дава резултати. Вменените със стратегии и дори със закони цели не се постигат, дори напротив – различията се задълбочават, проблемите също.
