Съборът в Копривщица вече е обект на световно наследство

Националният събор на народното творчество в Копривщица вече е част от конвенцията за нематериално културно наследство в ЮНЕСКО. Решението за вписване е взето по време на 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която в момента се провежда в столицата на Етиопия - Адис Абеба, съобщават от Министерство на културата.

Разработената кандидатура, под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството”, е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от името на министъра на културата за разглеждане през 2016. 

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му могат да се посочат Райна Кацарова–Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Идеята, която е заложена, е свързана с показване многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. През годините съборът се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. На единадесетия по ред събор (2015 г.) се отбелязаха и 50 години от първото му издание. Той е и българската кандидатура за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство. 

Това е петият български елемент в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. В него вече са  „Сурва“, „Бистришките баби“, чипровските килими и нестинарството.