Една българка в Google

Венера Върбанова изминава дълъг път до мечтаната работа в Google. По думите й обаче всяка стъпка си е струвала. Повече от година тя работи като софтуерен инженер в една от най-големите технологични компании в света. Преди това Венера се занимава с разработка на финансов софтуер като част от Bloomberg в Ню Йорк и едновременно с това прави магистратура по компютърни науки в Колумбийския университет.
Всяка година по 2 милиона души от цял свят кандидатстват за работа в Google. Около 5000 от тях получават шанса да работят за най-добрия работодател в света.
Как Венера успява да се пребори с конкуренцията и да започне работа в Google, с какви трудности се сблъсква и какво я впечатлява, върху какви проекти работи там и ще успее ли да убеди Google да открие офис в София – вижте какво сподели тя пред Economy.bg.

Венера, дълъг ли беше пътят до мечтаната работа в Google?
Пътят до Google за мен сякаш беше точно толкова дълъг, колкото е трябвало. Ако нещо е твърде лесно и бързо, не е сладко, а ако е прекалено дълго и трудно, почва да губи смисъл, защото времето е най-ценното, което имаме, и само ние сме отговорни в какво го влагаме и дали това си струва за нас.

Кои бяха най-големите предизвикателства?
По пътя към Google най-трудно ми беше да се науча да запазвам спокойствие в напрегнати и трудни ситуации, каквито са интервютата по принцип, и особено в Google. Липсата на спокойствие е една от основните причини много умни и способни хора да се представят далеч под способностите си, когато са на интервю. Спокойствие може да се тренира, да се научи. На мен много ми помогна опитът като интервюираща за Bloomberg, тогава усетих как притеснението е и от двете страни на масата – и при човека, който задава въпросите, и при този, който отговаря на тях. И от двете страни може да се греши. Помогнаха ми и тренировъчните интервюта. Месеци преди да се явя на интервю, карах мои приятели и близки колеги да ми дават трудни задачи, които са давани преди на интервюта в Google, решавах ги и задавах въпроси, когато е нужно, все едно съм на истинско интервю. Това според мен най-много помогна да се чувствам, а може би и да изглеждам спокойна и подготвена в деня на истинските интервюта. Те са 5-6 в един ден, от сутрин до късен следобед. Обикновено е по една задачка на час, давана от различен човек и в различна сфера на компютърните науки. Спокойствието също помага да си естествен, да се усмихваш и да си способен да общуваш нормално, което е много важно, защото искаш бъдещите ти колеги да те видят като някого, с когото би им било приятно да работят.

Върху какво точно работиш там в момента?
В Google почти всеки работи върху две неща – 80% от времето работиш върху това, което трябва да се свърши за групата, в която си, а 20% от времето работиш върху проект по твой избор.
Аз съм в екип на Google Maps (картите на Google), който се занимава с local search, тоест Google за света около теб. Благодарение на работата на нашата група Google знае къде са местното магазинче, болница, автобусна спирка, поща, кафе, ресторант, супермаркет, аптека и др. Знае работното им време, телефон и уебсайт, ако има такива, и дори знае посещаемостта на мястото час по час. Сега се занимаваме с откриване на нови полезни факти за заведенията, като например подходящо ли е за групи, романтично ли е, тихо или шумно е, достъпно ли е за инвалиди, приятно ли е за работа там, приятно ли е за среща, подходящо ли е празнуване на събития с големи групи, танцува ли се, има ли музика на живо, подходящо ли е за вегетарианци, подходящо ли е за семейства с малки деца, и т.н. Има над 1000 такива параметъра, които се определят за всяко заведение с помощта на невронни мрежи на базата на всичко, което е публично достъпно за заведението - текст и снимки, качени в Google и в техния уебсайт или в други сайтове, мнения на хората, които са го посетили, мнения на локалните експерти на Google и др. Също така работим над поръчването на храна за вкъщи и правенето на резервации за ресторанти по целия свят.

Моят 20%-ов проект по избор са всъщност два 10%-ови проекта. Единият е интеграцията на системите за обществени велосипеди с картите на Google. Целта е да се знае къде е най-близката до теб велосипедна станция и колко велосипеда има в нея в момента, и колко места за паркиране.
Другият проект е извличане на информация за инвентара на даден магазин по снимките, правени вътре в него, с цел Google да знае какво се продава в магазина и на каква цена, и да може да помага на хората да намират къде могат да си купят дадено нещо, ако не знаят къде се продава, или ако държат да го купят на възможно най-ниската цена от всички магазини наоколо. Този проект е много труден, защото за извличане на инвентар трябва някой да е направил и да е качил публично качествени снимки, правени вътре в магазина. Няма много такива снимки в момента, явно собствениците на магазини не знаят колко е важно да слагат снимки на това, което продават, за да може Google да знае какво продава магазина и на каква цена, и да може да насочва хора натам, когато е нужно.

Оправдаха ли се първоначалните ти очаквания за работата в Google?
Аз имам приятели, които отдавна работят в Google, и покрай тях си мислех, че знам какво да очаквам. Но се оказа, че може да има разлика от земята до небето между екип и екип. Моят екип е много иновативен и гъвкав – всеки работи, откъдето си иска, когато си иска, стига да си свърши работата добре и на време. Други екипи са много по-строги. Google приятно ме изненада, но го дължа само и единствено на късмета, че съм попаднала в такъв екип. Работата е понякога трудна, понякога лесна, колегите са винаги на разположение да помогнат, храната и забавленията са в изобилие, но също в изобилие са и отговорностите.

Какво те впечатли и изненада най-много като работа, атмосфера и отношение?
Както вече казах, свободата, която Google дава на хората, които наема, е невероятна, поне в моите очи. Сега разбирам защо са толкова внимателни и защо наемат по-малко от 1% от хората, които кандидатстват за работа. Ако не си отговорен и не умееш сам да си си шеф, тук ще се изгубиш. Никой не ти казва в детайли точно какво да правиш, как да го правиш, кога да го правиш. Всичко това са неща, които сам трябва да прецениш, и проблеми, които сам трябва да решиш. Знаеш в най-общи линии каква е крайната цел, но как да стигнеш до нея си е твое решение и твоя отговорност. Понякога прекалената свобода на работа плаши и създава трудности и безпътица. Много по-лесно е някой да ти даде план или да ти раздроби работата на отделни малки задачки, които ти една по една да изпълняваш. Много по-трудно е ти сам да откриеш и формулираш и подредиш тези задачки, да си направиш план и да го следваш.

Какво прави Google най-желания работодател в света?
За всеки е различно. Може би е това, че работата ти, директно или индиректно, докосва милиарди хора. Може би е това, че самите ние ползваме продуктите на Google ежедневно и за работа, и извън работа, и искаме да ги направим по-добри и по-лесни за ползване. Може би е това, че работиш с едни от най-умните и надъхани хора в света, и можеш да научиш много от тях. Може би е разнообразието на хората, които работят в Google. Може би е свободата на работата. За някого сигурно има значение безплатната храна, красивите офиси, пищните партита, но за мен най-важното е това, че работя над неща, за които наистина ми пука и за които имам лично отношение, защото хем помагам да бъдат направени, хем ги ползвам!

Как протича типично един твой работен ден в Google?
Различно, много различно. Има дни, в които по цял ден (понякога и нощ, но много рядко) пиша код. В други дни ми се случва цял ден да пиша документи или да правя системен дизайн. Налага се от време на време да разследваме откъде идва даден проблем, подобно на детективи. Има седмици, в които не пиша нито една линия код, а само мисля как да разбия даден голям проблем на малки проблеми, и в какъв ред да ги решавам. Има дни, в които цял ден съм от среща на среща, но според мен такива дни са най-малко продуктивни, както и тези дни, в които се налага да чета и отгоравям на десетки или дори стотици имейли. Понякога с дни съм на обучение или се самообучавам на нещо – това са едни от най-полезните и приятни дни! Гледам да се фокусирам само над едно нещо в даден ден, иначе много време губя в сменяне на контекст и не съм толкова продуктивна, а и би било много по-стресиращо да се занимавам с много неща едновременно. Аз обичам да върша нещата едно по едно, така ми е най-лесно и спокойно. А и Google за никъде не бърза. Важно е всичко да е направено максимално добре, по-малко важно е кога точно ще е готово.

Трудно ли е за един българин да се адаптира към мултикултурната среда на компанията?
Не, много е лесно дори! В Google има много българи, има хора от всякъде – все пак сме над 65 хиляди души! Компанията много държи на разнообразието на хора. Моите лични впечатления са, че колкото по-разнообразни са хората в един екип, толкова по-добър е екипът и неговият продукт и толкова по-интересно е да се работи в този екип, и толкова по-щастливи са всички! Тук има практика хората често да сменят екипа, за който работят. Това спомага за разнообразието и развитието и на продуктите на Google и на самите хора. Google знае, че на умните хора често им става скучно, ако по-продължително време са на една работа или работят само над един проект, и затова са се постарали да направят преместването в друг екип максимално лесно. Иначе знаят, че рано или късно ще изгубят талантливите хора, ако позволят да им стане скучно.

Какво е усещането да имаш за колеги някои от най-големите таланти на планетата?
За мен това е едно страхотно усещане! Аз благородно се възхищавам на колегите си. Не се сравнявам с никого. Ако започнеш да се сравняваш с хората тук, ще си кажеш: „Аз нищо не съм постигнал и нищо не знам!” Не, аз гледам да се уча от тези хора, да се вдъхновявам от тях, да взимам пример и да се състезавам само със себе си.

Имаш ли колеги от България? Подкрепят ли те в усилията да убедиш Google да открие офис в София?
Има българи в Google, да, и някои от тях също като мен силно вярват в каузата да накараме Google да забележи предимствата на България като място, на което може да се разработва много качествен софтуер, и да има предвид София, когато има нужда от нови хора и нов офис в Европа. Чакаме с нетърпение този момент, а дотогава събираме информация и данни в подкрепа на България. Google на думи и обещания не вярва, Google разчита на факти и конкретни цифри, когато взима решения, и засега това правим – събираме информация в един вътрешен сайт и малко по малко разпространяваме идеята.

Какво би посъветвала българите, които имат желание да започнат работа за Google?
Да вярват в себе си. Да знаят какво искат и защо го искат. Да се целят високо. Да не се отказват, ако първият път не се получи. Да търсят помощ с подготовката – така е и по-забавно, и по-лесно. За да можеш да се отдадеш на трудна и отговорна работа, както е в Google, физическото и емоционалното здраве и спокойствието са много важни. Няма ли ги, концентрацията ще е трудна и работата ще е много по-мъчителна. Затова желая на всички да се фокусират над най-важнитe неща в живота: здраве, семейство и приятели. Пък правилната работа сама ще дойде, ако човек я търси и наистина има желание да я намери!