Посланикът на Нидерландия: Негативният имидж на България възпира холандските компании

Как изглежда бъдещето на ЕС на фона на мигрантската криза и референдумите в много европейски страни, добър инструмент ли е допитването до народа, на какво се дължи възходът на евроскептицизма, ще оцелее ли Шенген, докато България бъде оценена като готова за него, кои са основните предизвикателства пред холандските инвеститори у нас и можем ли да очакваме нови инвестиции от "страната на лалетата" – всички тези въпроси отправихме към Н.Пр. Том ван Оорсхот, посланик на Кралство Нидерландия в България. Той участва на форум в София, посветен на корпоративната социална отговорност (КСО), на който представители на холандски и български компании и организации споделиха ценен опит и идеи.

Ваше превъзходителство, в края сме на една трудна за Европа година. Ситуацията не изглеждаше така в началото на годината, когато Нидерландия пое председателството на ЕС. Сега 12 месеца по-късно къде сбъркахме според Вас?
Наистина годината започна с нашето председателство на ЕС. Ние бяхме подготвени за дневния ред, но също така бяхме подготвени и за неочаквани проблеми, които могат да възникнат. Имаше и очаквано неочаквани теми, като мигрантската криза. Знаехме предварително, че тя ще е в дневния ни ред, но не можехме да предвидим обхвата й. Смятам, че всички ние бяхме изправени пред много трудна ситуация, но мисля, че ЕС я преодоля. Намерихме решения, като например сделката с Турция, която допринесе значително за ограничаването на мигрантския поток. Освен това днес има повече солидарност между страните членки. Да, отнема време да се постигне споразумение между 28 държави членки, за да се отговори на кризите. Но смятам, че ЕС все още е способен да намира решения на трудни ситуации.

Значи 12 месеца по-късно Вие сте по-скоро оптимист?
Винаги съм оптимистично настроен. Защото аз съм напълно убеден, че нашето бъдеще е в Европа. И мисля, че не можем да решим всички тези въпроси сами като отделни страни членки. Имаме нужда едни от други. Разбира се, трябва да имаме търпение, защото постигането на споразумение между 28 страни членки отнема време.
Друга важна тенденция е разрастването на евроскептичното движение, което е свързано с популизма. Често медиите и обществото като цяло обвиняват ЕС за всякакви неща, за които той не е отговорен. Европа преминава през различни кризи, но ние като ЕС ги разрешаваме.

Но ситуацията не изглежда така, сякаш сме намерили решения на въпросите, с които се сблъскахме през годината?
Според мен това са погрешни схващания. Трябва да осъзнаем какво ни донесе ЕС през годините, а именно мир и просперитет. Хората вече не осъзнават това, но всеки ден ние се възползваме от ЕС. Хората вече не го забелязват, защото го приемат за даденост.

Днес обаче сме изправени пред много повече кризи, отколкото преди година.
Да, но ние не можем да избегнем кризите. Не можем да пренебрегнем факта, че светът около нас се променя. Но не можете да си представите с какви кризи щяхме да се сблъскаме без ЕС, които после всяка отделна страна членка трябваше да разрешава сама. Затова определено считам, че имаме нужда от ЕС. И не е правилно ЕС да се обвинява за всичко, което ни спохожда. ЕС ни е дал много хубави неща. Вижте просперитета, в който живеем, вижте икономическия растеж. ЕС е най-големият пазар в света. Той е един от най-богатите региони в света.

„Треската“ за референдуми предизвика много кризи в ЕС тази година. Догодина предстоят избори във Франция и Нидерландия – две от страните - основателки на ЕС. Как ще изглежда според Вас ЕС, ако се срещнем отново след година?
Имахме референдуми, поставящи въпроси, които според мен не бяха подходящи за допитвания до народа. Подобно нещо се случи и в Нидерландия на референдума за споразумението за асоцииране на Украйна с Европейския съюз. Смятам, че подобни въпроси никога не трябва да се подлагат на референдуми. Защото това всъщност подхранва популизма.

Грешка на правителствата ли е, че подобни въпроси се поставят на референдуми?
В Нидерландия, както и тук, референдумът беше иницииран от обществото. Така че правителството в случая не носи отговорност за това. Но въпреки това мисля, че е погрешно да има референдуми по такъв тип въпроси. Защото референдумите изглеждат като много демократичен инструмент, но това зависи много от въпросите, които се поставят. Имаме парламентарно представителство и това е най-добрият демократичен начин да се решат много сложни въпроси.

Какви въпроси според Вас би трябвало да се поставят в референдумите?
Малки като обхват въпроси или въпроси с много локален характер. Въпроси, на които наистина можеш да отговориш с „да“ или „не“. Например по отношение на референдума за споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС ставаше дума за обемен договор с много страници. Как можеш да отговориш с „да“ или „не“ на подобен комплексен въпрос. Същото се отнася и за Brexit. Не смятам, че е правилният инструмент да питаш обществото дали да бъдеш, или не страна - член на ЕС, без да си запознат с всички последствия. Видяхме, че след референдума хората осъзнаха какво всъщност означава Brexit. Хората не бяха много добре информирани какво точно ще означава излизането на страната им от ЕС.
По отношение на изборите във Франция и Нидерландия смятам, че това са нормални парламентарни избори. Разбира се, не знаем какъв ще е резултатът. Все още съм убеден, че гласоподавателите ще изберат най-добрите правителства. Най-големият риск, включително за парламентарните избори, е популизмът.

Това важи ли за Нидерландия?
Ние имаме популистка партия, която е във възход. Но смятам, че традиционните партии трябва да поемат отговорността си и да обърнат сериозно внимание на страховете на електората на тези популистки партии. Защото очевидно хората губят доверие в политиците. Затова те трябва да обяснят на гласоподавателите по-добре кого представляват, както и да се вслушат внимателно в опасенията на хората. Трябва да се адресират страховете на хората. Проблемът с популистките партии е, че те често твърдят нещо, но не предлагат решения. Това според мен е много опасно. Защото те печелят много последователи, но не предлагат реалистични решения. Хората започват да вярват на тези популистки партии, но те не поемат отговорност.

Споменахте, че евроскептицизмът е във възход. Къде могат да се потърсят корените на тази тенденция?
Това е много интересен въпрос, защото мисля, че направихме грешка преди 20 или 30 години, като не обяснихме достатъчно ясно на хората какво всъщност представлява ЕС. Затова хората вече не знаят каква е ролята му и не осъзнават как в ежедневието си се възползваме от съществуването на ЕС. Ако пътувате из Европа, ще ви е доста трудно да стигнете от България до Холандия, защото ще ви се наложи да пресечете много граници. А днес можем да пътуваме свободно. Мисля, че ЕС направи грешка, като не обясни какво всъщност прави. Освен това може би ЕС се зае с твърде много въпроси. Според мен по-добре би било ЕС да се фокусира върху тези теми, където наистина има нужда от него.

Кои са тези въпроси?
Да вземем за пример вътрешния пазар, който стои в основата на ЕС. Икономическият растеж и икономическото благосъстояние зависи от вътрешния пазар.

С други думи Вие сте за по-малко обхватен като въпроси ЕС?
Да, мисля, че ЕС трябва да се концентрира върху темите, където наистина има нужда от него. Не да се меси във всякакъв тип детайли и да се опитва да хармонизира всичко, така че всичко да е еднакво. Това не е начина, по който ЕС трябва да работи.

Освен вътрешния пазар върху какви други въпроси считате, че трябва да се фокусира ЕС? Енергетика?
Енергийният съюз е много важна тема, върху която ЕС трябва да се фокусира. Но не върху всички детайли, не да хармонизира всичко. Мисля, че ЕС малко прекали да се занимава с всякакви въпроси, с които не би трябвало да се занимава.

Темата за общата отбрана трябва ли да остане във фокуса му?
Много е логично страните - членки на ЕС да работят заедно по отношение на отбранителните си способности. Но разбира се, имаме НАТО, който е нашият силен отбранителен съюз. ЕС може да има само допълващи функции, защото не е отбранителна организация. Но можем да си сътрудничим по-сериозно в отбранителната сфера.

Споменахте, че сега, като част от ЕС, можем да пътуваме лесно от България до Нидерландия. Но всъщност не е толкова лесно, защото ние не сме част от Шенген в момента. Ще оцелее ли Шенген, докато България бъде оценена като готова за него?
Шенгенското споразумение за свободно придвижване на хора е в сърцевината на ЕС. Мигрантската криза постави под натиск Шенген, но аз съм абсолютно сигурен, че Шенген ще оцелее. България все още не е член на Шенген, защото ние считаме, че страната ви трябва да си напише домашното. Има толкова много недостатъци в съдебната система и в борбата с корупцията. Ако се отворят всички граници, то тогава всички тези влияния ще засегнат и другите страни. Така че веднъж след като България направи прогрес в съдебната реформа и в борбата с корупцията, смятам, че ще бъде готова за Шенген. Но първо трябва да бъде направена реформа в съдебната система.

В България сте от 2013. Как се промени страната ни за този период?
Станах свидетел на много добро развитие. Но най-напред за мен е чест да съм тук. Ако живееш в София, виждаш толкова много подобрения, като например зелените паркове. Трафикът и общественият транспорт също се подобриха. Инфраструктурата в страната беше подобрена. Стартиращите компании процъфтяват. Вижда, се че има много потенциал. Правят се стъпки към реформи и според мен сега е точното време реформите да се реализират на практика, вкл. и в съдебната система.

Нидерландия е най-големият чуждестранен инвеститор в България. Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват холандските инвеститори у нас?
Наистина според статистиката Нидерландия е най-големият инвеститор. Но ако ме питате за най-голямото предизвикателство, то това определено е борбата с корупцията. Има толкова много холандски компании, които би трябвало да имат интерес да инвестират в България или да правят бизнес със страната, но те не го правят заради негативния имидж на България. Всички те знаят, че тук нивото на корупция е високо и че те не могат да разчитат на съдебната система.

Има ли конкретни случаи на холандски компании, които са имали проблеми?
Да, има, но не мога да кажа нищо. Но има компании, които наистина се борят със съдебната система. Корупцията е там – на високо и средно ниво. Това, което ме изненадва, е, че хората приемат, че има корупция. Смятам, че гражданите, които също страдат от нея, трябва да говорят по-открито срещу тези практики. Защото това наистина трябва да се промени. Много малък процент от хора се възползват от корупцията, а обществото като цяло страда от нея.

Кои са най-големите холандски инвеститори у нас?
Най-големите холандски компании тук са Shell, Philips, ING, Heineken, KLN, TNT. Това са наистина големи мултинационални компании, които присъстват тук. Освен тях има много на брой малки компании.

Бихте ли препоръчали на холандски компании да инвестират в момента у нас?
Зависи много в кой сектор искат да бъдат активни. Мисля, че те би трябвало да бъдат доста внимателни по отношение на съдебната система. Повтарям се, но за нас съдебната система и върховенството на закона са много важни навсякъде по света. Защото ако инвестираш собствените си пари в една страна, ти би искал да си сигурен, че ще имаш право да задържиш парите си. Например, ако закупиш недвижим имот, ти трябва да си сигурен, че го купуваш от точния собственик. Кадастърът тук не е добре организиран. Ако инвеститор ме попита, дали може да закупи в България недвижим имот, бих го предупредил, защото кадастърът не работи добре.

Можем ли да очакваме нови холандски инвестиции следващата година?
Има постоянен поток от инвестиции. Компаниите от ИКТ и от аутсорсинг сектора например се представят много добре. Но искаме да видим повече инвестиции в производствения сектор, защото те създават заетост и това е добре за българската икономика.

Има ли конкретен интерес?
В момента не за съжаление.

Как Нидерландия подкрепя развитието на КСО (корпоративна социална отговорност) в България?
В Нидерландия КСО е почти напълно интегрирана в нашето общество. Компаниите осъзнават, че ако искат да оцелеят, имат нужда от обществена подкрепа. Освен това сме изправени пред големи предизвикателства, като напр. климатичните промени и ограничените природни ресурси, а много от компаниите използват такива ресурси за продуктите си. Така че те могат да оцелеят в дългосрочен план, единствено ако действат отговорно. Според нашето разбиране КСО е част от бизнес модела. И ако действаш по корпоративно социално отговорен начин, можеш да извлечеш много ползи като компания. Служителите също извличат значителни ползи. Според мен в България хората възприемат КСО по различен начин, по-скоро като нещо благотворително. Което означава, че компанията трябва да направи нещо добро за общността. Това е добро начало, но може да се направят още стъпки, за да се интегрира КСО в бизнес модела и да се работи по устойчив начин за бъдещето на тези компании. Пример е кръговата икономика, която е много важна тема в Нидерландия. Тя предполага, че рециклираме продуктите, които използваме, като правим това по интелигентен начин. В България също има голям потенциал в това отношение и ние искаме да създадем партньорства с компании, за да обменим опит и експертиза.