петък, 26 май 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6628 прочитания

    Кога в България ще кажем сбогом на кеша?

    Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика-Банксервиз“, пред Economy.bg
    13 февруари 2017, 17:11 a+ a- a

    През юни 2016 Мирослав Вичев беше избран за главен изпълнителен директор на „Борика-Банксервиз“. Кариерата му преминава през различни позиции в ИТ сектора. Той започва кариерата си в Българска пощенска банка. От 1996 до 2000 е мениджър, а по-късно и старши мениджър в „Управленско консултиране и ИТ“ на Deloitte & Touche. От 2000 до 2002 работи като ръководител консултантски отдел в „Майкрософт България“. Кариерата му преминава през ТБ „Биохим“, където е директор ИТ и участва в обновяването на основната банкова система. От декември 2003 е член на УС, а впоследствие - и изпълнителен директор на Банка ДСК. Вичев израства в групата OTP до ниво заместник на главния изпълнителен директор на OTP Bank (Унгария) и CIO на банковата група.

    Economy.bg се свърза с него, за да коментираме последните тенденции при електронните разплащания, бъдещето на мобилните разплащания, как типично се разплаща българинът и кога ще оставим банкнотите в миналото.

    Кой е Мирослав Вичев?
    Какви са тенденциите при разплащанията и как българинът ги възприема?

    Г-н Вичев, какви са последните тенденции в системите за разплащания?
    Тенденциите при системите за разплащания в последните години са насочени най-вече към избягване на кешовите операции и навлизането на електронните разплащания. Това става както в корпоративния сектор, където компаниите ползват електронни канали за разплащане с банките, така и при гражданите, където се ползват много повече картови и електронни разплащания.
    По-сериозните тенденции в последно време са свързани с безконтактни разплащания. Безконтактните карти навлизат все повече. Това е едно надеждно средство, което много ускорява работата в търговския сектор. Голямо значение има поведението на търговците, които трябва да са добре мотивирани и да предлагат картови и безконтактни разплащания. Проблем възниква заради по-сериозния сив сектор, който няма желание да декларира разплащанията си, защото ако са електронни, те са винаги през банка.
    Все повече се отива и към мобилни разплащания. Вече не е задължително картата да се носи като пластика, тя може да се носи като част от мобилния телефон или може да се поставя върху друго устройство – часовник, гривна и т.н.

    Как българинът възприема новостите?
    Над 50-60% от разплащанията между бизнеса и банките се извършват електронно. Тук доста се доближаваме до западните параметри.
    По отношение на картите проникването е сравнително нормално, но съотношението на използването на карти спрямо използването на кеш у нас все още е много ниско. Това не се дължи толкова на поведението на хората, защото почти всички имат карти – и пенсионери и ученици. Все още поведението на търговците е такова, че има ситуации, в които те не са толкова склонни да приемат картово плащане. Независимо от това, че една безконтактна транзакция до 20 лв. минава за секунди, на много места все още се предпочитат кеш. Като цяло по-големите търговци и вериги магазини вече успяват да го въведат, докато в по-малките места все още има неохота. Там знаем също, че има и по-голям сив сектор.

    Как типично се разплаща българинът?

    Кои тип електронни разплащания предпочита българинът?
    Сред електронните разплащания се предпочитат най-вече картовите, защото те са най-практични. У нас разпространението на банкомати като съотношение към броя на населението е нормално, като във всяка средноевропейска страна. Има достатъчно банкомати и когато хората имат нужда от кеш, те ги ползват. Транзакциите през ПОС терминали в търговската мрежа обаче са по-малко. При тях изоставаме в сравнение със Западна Европа.
    По отношение на онлайн разплащанията младите са доста по-възприемчиви и не са склонни да се редят на опашка, за да платят. Редица плащания на комунални услуги, резервиране на хотели и почивки, се извършват предимно онлайн с карти. Това съотношение също е по-ниско при нас, защото възрастните хора не са склонни толкова да се разплащат електронно.
    Мобилните разплащания можем да разделим на да вида – единият е когато качваме карта си на мобилен телефон и се разплащаме директно с телефона на ПОС терминал. Това все още е нещо ново, което предстои да навлиза, но това е бъдещето. Другата ситуация е, когато извършваме разплащане от смартфон или таблет. Това е доста бързорастяща услуга. Все по-малко хора извършват плащания от компютър. Все по-често го правят от мобилно устройство.

    Как точно се осъществяват безкартовите разплащания през смартфон?
    На телефона се дефинират част от параметрите на картата, други се пазят на различни места. Технологията е доста добре защитена. По принцип NFC функционалността (near field communication – комуникация на близки разстояния), която позволява такова разплащане, е отключена само от някои марки телефони. Samsung и Apple ги заключиха и не позволяват друг освен тях да използва тази функционалност за разплащане. Има Android телефони, на които NFC функционалността не е заключена и на тях банки и организации като нашата могат да поставят приложения, които да ползват тази възможност, за да пуснат разплащания.

    Кога ще станем безкешово общество?

    Кога ще ги стигнем шведите или финландците – да не използваме кеш въобще?
    В момента наистина има държави като Дания и др., които са ангажирани до няколко години да премахнат въобще кешовите разплащания. Ние сме много далеч от това. Основната причина за това е в сивата икономика. Нагласата на хората да се възприеме нова технология е положителна. Според различни изследвания ние сме много възприемчиви относно електронните транзакции. Но условията за това зависят и от търговците и от наличието на сива икономика.

    Освен сивата икономика пречка ли е въпросът със сигурността на разплащанията?
    Въпросът със сигурността има огромно значение по отношение на интернет разплащанията. В момента много малка част от интернет разплащанията стават с истински сигурни методи от типа на 3D secure или динамични пароли. Този тип методи трябва постепенно да бъдат въведени като задължителни от банките и от търговците. Това е процес, който върви доста бавно в световен мащаб.
    В България по принцип търговците, които предлагат услуги в интернет, не са чак толкова много. Някои от тях вече имат 3D secure схеми. Банките доста бързат ги въвеждат в картите, но това е една сравнително скъпа и сложна услуга – да се иска динамична парола при всяко интернет плащане. Засега само най-големите банки са започнали да го въвеждат.

    Върху какво ще фокусирате усилията си през 2017?
    Нашите усилия са фокусирани върху сигурните плащания в Интернет. Друга цел са безконтактните плащания – пускане на безконтактни банкомати, различни видове електронни разплащания, било то с телефон, или с друго устройство. Освен това ще се фокусираме и върху мобилен електронен портфейл и мобилен електронен подпис, който искаме да предложим на пазара.

    Кога ще бъде въведена Националната картова схема?

    На какъв етап е въвеждането на национална система за банкови карти?
    Националната картова схема е разбирателство между всички банки в България да приемат и не малка част от тях да издават карти, брандирани като BCard. Тя е много по-евтина за самите банки и за клиентите, отколкото международните схеми. След април месец тя ще може да се приема от всички устройства в България. Идеята е те да се използват в транспорта на София, за разплащане с правителството, за електронни ваучери за храна.

    Свързани новини
    Нагоре
       
    Отпечатай
     



    преди 18 часа
    VMware Bulgaria отваря безплатна лятна академия
    Стартира прием за начинаещи програмисти
    преди 18 часа
    Колко струва на света WannaCry?
    Вижте какво изчислиха експерти
    преди 24 часа
    Джон Кери към студенти от Харвард: Учете руски!
    Според бившия държавен секретар на САЩ пътят към успеха и властта е във владеенето на руски език
    преди 1 ден
    ЕЦБ: България трябва да направи още реформи, за да се присъедини към еврозоната
    София ще използва дипломацията, за да убеди европейските си партньори, че България е готова да се присъедини паричния съюз, подчерта министърът на финансите Владислав Горанов