Българи с "Оскар": С много упорита работа човек отваря врати на късмета да дойде и да му се случи

Над 160 филма - от „Аватар“ до „Игра на тронове“ използват софтуерна програма, разработена от българската компания Chaos Group. Постиженията в киноиндустрията донесоха на компанията голямата награда на американската академия за филмови изкуства и науки. Тя отличи Владимир Койлазов, главен технически директор и съосновател на Chaos Group, за цялостен принос в категорията „Научни и инженерни технологии“, или с т.нар. „технологичен Оскар“. За разлика от филмовите номинации за Оскар, които се връчват за постижения за изминалата година, наградата за „Научни и инженерни технологии“ е демонстрация на утвърдени постижения в сферата на киното. Академията присъжда наградата на новатори, чиито „изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите“.
Софтуерната програма V-Ray, разработена от българите, е определена като усъвършенстваща 3D визуализациите в киното. Технологията помага на творци и дизайнери да създават фотореалистични изображения, неразличими от реалността, както и анимации и виртуална реалност. Освен в киното тя се използва и в архитектурата, дизайна, автомобилната индустрия и др.
Chaos Group е основана през 1997 и има офиси в София, Лос Анджелис, Балтимор, Сеул и Токио, с над 230 служители. Компанията обяви, че ще разшири екипа си в България, който в момента наброява над 200 души. Освен програмисти ще се търсят продуктови мениджъри, 3D специалисти, специалисти по осигуряване на качеството, хора с мениджърски опит за управление на дивизии в компанията, специалисти по маркетинг и продажби и др.

Economy.bg разговаря с Петър Митев и Владимир Койлазов за успеха в киноиндустрията и бъдещите планове за развитие.

Владо, записа името си като първия българин, спечелил „Оскар“. Какво означава за теб това признание?
Владимир: Първо, искам да отбележа, че не съм първият. Има и други българи, които са печелили като част от екип награда за технически постижения. Ние сме може би първите, които са изцяло базирани в България. Как се чувства човек – не много по-различно. Още не съм го осъзнал напълно. Рано е да се каже.

Какво беше усещането, когато се изкачваше по стълбичките, за да получиш наградата? Външно изглеждаше уверен и сдържан, докато ти връчваха наградата.
Владимир: Само така изглеждаше. Мъчих се да не забравя какво искам да кажа. Бях си го написал и си го повтарях цял ден, гледах да не се изложа.

Кога беше по-силна емоцията – когато разбрахте, че ще бъдете наградени, или когато получихте наградата?
Владимир: За мен беше по-силно, когато разбрах, защото беше изненада. Аз не очаквах и беше голяма радост. Бяхме си подали кандидатурата, познавахме процеса, който е доста дълъг и тежък. Но все пак беше изненада, че спечелихме. После на самата церемония нещата вече бяха ясни. И там нямаше толкова много място за стрес.
Петър: При мен беше по-различно, защото бях в срещи и много рязко се случи някаква суматоха. Отне ми малко време да осъзная какво точно се случва. Така че при мен беше малко по-размит първият момент. Но за сметка на това, когато в залата заедно с едни от големите мозъци в киноиндустрията човек види как всички те замлъкват и ръкопляскат на това, че Владо взима статуетката, това носи изключителен заряд и това за мен беше един много силен момент.

Заряд за последващи успехи?
Петър: И за това.

Върху колко филми вашият софтуер е оставил отпечатък? Как се чувствате, например когато сте на кино и разпознаете своето участие?
Владимир: Няма как да се види, защото целта е да не се види. Всъщност, за много филми научаваме впоследствие, след като ги гледаме. Например, когато гледахме „Доктор Стрейндж“, не знаех дали V-Ray е използван в него. Чак после, когато излязоха статии по темата, научих, че са го ползвали. Но на пръв поглед не мога да преценя.
Като цяло преброихме над 160 филма, в които в някаква степен е ползван нашият софтуер. Това са само тези, за които със сигурност знаем. Има много други, за които не сме чували.

Магията започва от Студентски град и Младост. Какво я придвижи до Лос Анджелис? Упоритост, доза късмет, бизнес нюх за нишов продукт?
Петър: Всичко. Никога не може да се каже, че едно нещо е определило успеха. При всички положения много рядко късметът идва там, където има мързел. С много къртовски труд, с много упорита работа човек отваря врати и възможности на късмета да дойде и да му се случи. По този начин се случиха и при нас нещата. Трудът беше там, качеството на продукта също. Всичко това доведе до разходката до Лос Анджелис, за да вземем наградата.

Как успяхте да се наложите на този специфичен пазар, където български имена почти няма?
Владимир: Трудно. При точно този тип софтуер няма много значение откъде е компанията. Особено напоследък хората са по-отворени. Но налагането на нов софтуер особено за такива тежки проекти като филмите става много бавно. Особено в онези години, когато си имаше установени решения. Лека-полека от по-малки клиенти, от фирми, които са по-склонни да експериментират, нещата потръгнаха.

Освен в киното, в кои други сектори се използва вашата технология?
Петър: В архитектурата. Ние сме изключително доминиращ софтуер в архитектурната индустрия. В продуктовия и индустриалния дизайн, в автомобилната индустрия. Много са индустриите, в които нашият софтуер е успешен.

Как ще се отрази на бизнеса ви наградата? Ще ви донесе ли повече поръчки?
Надяваме се, положително.

Колко служители имате в момента? Планирате ли да разширите екипа си?
Петър: В момента сме над 200 човека в София. В световен мащаб сме над 230. Постоянно се разширяваме. Имаме огромни проекти, които сега започваме. Ще разширяваме портфолиото си от услуги и продукти, поради което постоянно търсим нови, талантливи кадри, които биха ни помогнали да осъществим следващата си голяма успешна крачка.

Вие сте една от малкото компании, които аутсорсват дейност към САЩ. Колко служители имате там и има ли разлика в качеството на програмистите в Америка и у нас?
Петър: Хората навсякъде са еднакво умни и съответно еднакво глупави. Талантът се намира еднакво трудно навсякъде. В САЩ просто се възползваме, че вече сме стъпили там, за да намерим местния талант. Както и в България – някои от тях са по-добри, други - не толкова. Решихме да работим с американци, защото те имат по-директен достъп до определени пазари, защото са им подръка там. Те имат по-бърз и по-лесен достъп до клиенти, откъдето да събират информация, и по-бързо да имплементират това, от което пазарът има нужда.

Все по-често се говори за виртуалната реалност – в журналистиката, в киното. Къде е мястото на вашия продукт на този пазар и какво е бъдещето на виртуалната реалност?
Петър: Около виртуалната реалност в момента има една истерия, която тресе целия свят. Всички говорят за виртуална реалност, но никой не знае какво означава това в смисъла на бизнес решения. Има много малко решения за това как виртуалната реалност да промени нашия живот. Много е трудно да се предвиди какво точно ще се случи.
Нашият продукт конкретно е продуктът, преди да навлезете във виртуалната реалност. Ако искате да си подготвите целия материал, за да навлезете във виртуалната реалност, нашият продукт е този, който ще го направи най-качествено. Оттам нататък вече се навлиза в т.нар. real time технология, която ви го представя чисто визуално. За това как ще се развива по-нататък, все още е мистика. На всички им се искаше виртуалната реалност да стане масова, но все още има много пречки това да се случи. Важното е, че ние сме в крак с тези технологии и ги наблюдаваме съвсем отблизо.

Как от програмисти успяхте да извървите пътя до мениджъри на успешна компания? Кое беше най-голямото предизвикателство?
Владимир: Първо, че човек е свикнал да си върши всичко сам и в един момент трябва да остави други хора да се занимават. Човек трябва да си преодолее страха, че оставя нещата в чужди ръце. Но ако са верните хора, нещата се получават. Защото работа става все повече и повече и няма как сам да я върши човек. Другото е, че човек трябва да се научи да работи с хора. Всеки е различен, има различна мотивация и неща, които го карат да работи по-добре. Човек трябва да се научи да разбира тези неща. Аз не твърдя, че съм се научил. Знам принципно, че трябва. Надявам се, че съм постигнал някакъв напредък.
Петър: Успоредно с това човек трябва да научи много нови неща. Аз не съм се занимавал с нищо, което е свързано с управление, докато не дойде един момент, в който просто не ми се случи да управлявам. Налага се човек всичко да си преразгледа – как взема решения, с какви хора работи, как разговаря с хората, как се дават задачи, как се поставят някакви цели, как това вижда бял свят след това, как се прави бизнес, как да го направим печеливш, как да държим баланс между приходи и разходи. В един момент човек трябва да стане една голяма универсална машина за много познания и това отнема много време. И понеже дълги години сме си вършили всичко сами, до някаква степен на двамата ни се е налагало да минем през много от тези роли – на управление на продажбите, на управление на маркетинга, на управление на екипи, на управление на програмисти. Много неща, които просто човек трябва да натрупа в движение.

Интервю: Детелина Калфова