"Умен“ град ли е София?

Близо 70% от световното население ще живее в градове към 2050, сочи анализ на ООН. Това струпване ще отправи огромни предизвикателства към градовете. За да им отговорят адекватно, властите в много страни по света се ориентират към концепцията на т.нар. „умни“ градове. Интелигентните градове разчитат на модерните технологии за по-ефективното управление на ресурсите на градовете. Такива технологии са например „Интернет на нещата“ (IoT), „облачните“ решения, „Big Data” и др.
Решения за ускоряване на разработването на „умни“ градове в областта на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в София представи китайската компания Huawei. Решенията са свързани с изграждане на „умно“ осветление в градската среда, смарт образование, управление на електронните правителства, базирано на облачните платформи, национална мрежа за широколентов достъп и т.нар. Intelligent Operation Center – Център за интелигентно управление.
Решенията на Huawei за „интелигентни“ градове присъстват в повече от 100 градове и 40 страни по света. Компанията е създала 7 лаборатории в световен мащаб и в партньорство с водещи компании от цял свят разработва цялостни концепции за създаването на „умни“ градове.

Economy.bg разговаря с Едуин Дайндър, вицепрезидентът на Huawei Enterprise Business Group за това как един град може да стане „умен“ и колко близо или далеч е София от това да се превърне в „интелигентен“ град.

Г-н Дайндър, кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват модерните градове и как новите технологии помагат за адресирането им?
Във всеки град по света вече има достатъчно събрана информация. Има много информационни системи, които събират данни за транспорта, управлението на трафика, колко акта за превишена скорост са били издадени в първото тримесечие на годината, коя електрическа компания е произвела най-много електричество, как е разпределено и използвано то спрямо произведеното количество, данни за БВП, какво държи първенството при престъпността в София. Но най-голямото предизвикателство за управителите на града, каквато е новата функция на кметовете, е да имат цялостна визия по отношение на тази разнообразна информация. Това са основните предизвикателства, а ИКТ технологиите трябва да подпомогнат този процес чрез дигиталната трансформация.

Как един град може да стане „умен“?
Един град е „умен“, ако не е видно, че използва „умни“ технологии.

Можете ли да дадете пример за градове, които работят, за да станат „умни“?
София е един добър пример. Смятам, че като мислене, вече сте един „умен“ град. Властите в София вече имат сериозен дигитален дневен ред. Те са наясно, къде искат да бъде София след няколко години. Знаят как могат да постигнат това с европейско финансиране. Ние бихме могли да ги подкрепим като партньор, за да се скъси времето за постигането на тази цел.
Така че като мислене София е 100% „умен град“. Като реализация първите инициативи вече са насрочени и планирани. Обсъждаме кога и какво да направим най-напред. Преди края на годината половината от интеграцията ще е налице, а в рамките на две до пет години София ще е един от първите най-бързо растящи „умни“ градове в региона.
Умен публичен транспорт, wi-fi в целия град, умни осветителни системи – това са инициативи, чиято реализация вече обсъждаме тук.

Как гражданите на София ще усетят, че живеят в „умен“ град?
В момента, в който общото усещане за публична безопасност се повиши. Моментът, в който престъпността намалее. Моментът, в който местната икономика се разрасне, защото ще се регистрират повече местни фирми. Когато повече чужди туристи започнат да посещават в града. Когато се реализират повече чужди инвестиции и търговски договори. Когато се създадат повече работни места.

Концепцията за „умните“ градове е свързана с масово събиране на данни. Хората обаче са много чувствителни на тази тема. Как може да сме сигурни, че не се злоупотребява с данните ни?
Можете да поставите механизъм за сигурност на най-високо ниво и ако всеки следва правилата, няма да има никакъв проблем. В момента, в който някой по веригата не следва определено правило, тогава може да имаме злоупотреба с информация. С други думи от значение е човешкият фактор. Технически погледнато всичко може да се подсигури, но го има човешкият фактор.
В много държави, вкл. България и конкретно София, се обсъжда какво да се прави по отношение на неприкосновеността на информацията на гражданите. Всяка нова технология, която използва такава информация, трябва да има предвидена аутентикация и ауторизация, криптиране, преди употреба да се анонимизират всички данни – това са принципи, които ние прилагаме по отношение на сигурността.

„Умният“ град за сметка на по-малко лична неприкосновеност ли е?
Не бих казал. Бих казал, че по-умният град означава по-високо ниво на неприкосновеност. От друга страна, данните на гражданите в различни системи, трябва да бъдат конвертирани и анонимизирани и след това използвани отново за различни цели. За да трансформираме данните в информация и да превърнем информацията в ценен ресурс, трябва да имаме общо разбиране как да анонимизираме данните и как след това да ги използваме, за да предлагаме по-добри услуги.