четвъртък, 24 август 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4197 прочитания

    Успех като по ноти

    Българката Добринка Табакова, която плени BBC и английската кралица с музиката си, пред Economy.bg
    31 май 2017, 17:09 a+ a- a

    снимка: Sussie Ahlburg

    „С голямо вълнение обявяваме Добринка Табакова за новия щатен композитор на BBC Concert Orchestra“. Това сподели в началото на годината Концертният оркестър на ВВС на страницата си във Facebook. През следващите три години оркестърът ще изпълнява творбите на родената в Пловдив млада композиторка, които ще звучат и по радиото. На 36 години Добринка вече има много успехи зад гърба си. През 2014 дебютният й албум String Paths беше номиниран за „Грами“. Няколко години по-рано тя написа химн за английската кралица Елизабет II по случай нейния златен юбилей, изпълнен в катедралата „Сейнт Пол“, за който получава първа награда. Сред последните й творби е кантатата „Безсмъртният Шекспир“, написана по повод 400-годишнината на Шекспир.
    Младата композиторка е родена през 1980 в Пловдив, но през 1991 семейството й се премества да живее в Лондон. Свири на пиано от малка, във Великобритания завършва Кралската академия по музика в Лондон, а после защитава докторантура по композиция в King's College.

    За пътя до успеха, предизвикателствата и житейските уроци – Economy.bg разговаря с Добринка Табакова.

    Да пишеш музиката на BBC

    Добринка, как стана така, че бяхте избрана за щатен композитор на концертния оркестър на BBC?
    Поканиха ме. От много години работя с ансамбли, свързани с BBC. Миналата година ме поканиха да бъда водещ на журито на най-големия конкурс за млади музиканти в класическата сфера – BBC Young Musicians. Тип X Factor е, но за класическа музика. Оттогава започнаха разговори с различни директори на оркестри, вкл. и с Андрю Конъли, който е главният мениджър на BBC Concert Orchestra. Поговорихме, харесаха ме и ме поканиха. Така че до 2021 ще съм там.

    Кога започвате?
    Поради други ангажименти, които имам, ще започна от сезона 2018/19. Тогава ще бъде представено официално първото произведение.

    Какво представлява тази длъжност?
    Всяка година ще работя с оркестъра върху произведения, дълги около 15 до 30 мин. Това е оригинална, нова музика, която ще напиша за BBC Concert Orchestra. Ще се изпълнява в рамките на техни фестивали и ще бъде излъчвана по радиото. Поканиха ме и да съм член на комитетите, които решават как да се развиват оркестърът, репертоарът, как да се привличат млади хора и програмата да стане по-пъстра, за да илюстрира времето днес.

    Само класическа музика ли ще бъде включена в репертоара? Вие ли ще го подбирате?
    Предимно, да. Това, на което аз много държа, е музика на живи композитори. А не са само на мъже с перуки от 19-ти век. Има много цветен калибър от хора, които творят подобна музика. Аз съм голям поддръжник на класическата музика, защото както има класическа мода – дрехи, които лепват на тялото, така има звучения, които те карат да мислиш по класически начин, по-безвременно. Под класическо да не си представяме само перуки и барокови зали, защото то може да е нещо много модерно, в много сдържан, хубав стил, но и същевременно да е много актуално.

    "
    За номинацията за Грами

    През 2014 Вашият дебютен албум беше номиниран за "Грами". Как приехте тази номинация? Какво означаваше за Вас това признание?
    Огромен успех за целия екип, който работи много върху този албум. През 2008 се запознах с продуцента на диска, издаден от ECM Records. За меломаните по света това е емблема за класическа музика, но повече за джаз. Изпълнители като Кийт Джарет, Чик Кърия, Пат Матини са едни от първите музиканти, които този продуцент Манфред Айхар е намерил и направил албуми с тях. Много се зарадвах, че музиката ми му стана интересна и той пожела да направи цял албум с мои произведения.
    Целият албум освен едно произведение записахме в Литва. Много добри мои приятели се включиха. Максим Рисанов, който идва да свири в България – виола и диригент. Кристина Блаумане, латвийка и разкошна челистка. Доведох и двамата миналата година в България и направихме концерт в Пловдив. След това Макс свири тук със Софийската филхармония.
    И все още помня – трябваше да летя за България на 8 декември 2013, а предишната вечер бяха обявени номинациите за "Грами". Долетях в България с тази толкова вълнуваща, хубава новина. Тук имаше едно много възторжено, весело посрещане, което никога няма да забравя. Благодарна съм за факта, че тази емоция не беше само вътре в мен, но всички се радваха. Много се гордея с това признание. Хубаво е, че всички успяхме да се порадваме на това.

    За пътя до успеха, предизвикателствата и житейските уроци

    Колко дълъг път извървяхте от Пловдив, за да постигнете тези успехи? Какви житейски уроци научихте по този път?
    Толкова много и все още уча. С родителите ми се преместихме в Лондон точно след промените през 1991. Баща ми получи работа. Той е медицински физик – проф. Славик Табаков, а майка ми – д-р Ася Табакова. И двамата са в научната сфера. Още от Пловдив свирех на пиано, а в Лондон започнах и уроци по композиция, защото импровизирах. Започнах да записвам тези импровизации и ни посъветваха, че може би ще е добре да започна основни уроци по композиция. В Лондон ме приеха в Кралската академия по музика за под 18-годишни с композиция, диригентство и пиано. След това продължих в „Гилдхол“ консерваторията в Лондон, където направих невероятно приятелства с музиканти, които в момента са на сцените по света. След това направих докторат по композиция в King's College в Лондон. Паралелно с това през цялото време съм работила по концерти с музиканти. Така че не е като преди 100 години композиторът да седи затворен вкъщи и да чака някой да купи музиката му. Трябва да си затвореният композитор, но и да си отворен към контакти с музикантите. Това е много добър урок – да имаш вътрешните дадености и да развиваш таланта си, но и да не забравяш, че не можеш да си крепост, трябва винаги да си отворен и да правиш връзката с действителността.

    Какви бяха най-големите предизвикателства по този път?
    Социалният живот е малко по-тих, защото се изисква много концентрация. Човек трябва да овладее режимът stop/start, защото трябва да предаде произведение, което изисква 3-4 месеца интензивна работа. След това трябва да излезеш и да го представиш. Другото е, че аз съм си шеф. Трябва да си много организиран, за да знаеш как да си подредиш деня, седмицата, месеца, годината, а с назначението в BBC това са пет години напред, в които трябва да си подготвен за предстоящите проекти. Трябва да умееш да балансираш това с живота си, така че социалният живот да не е прекалено тих.

    Какво за Вас е успехът? Какво дава и какво отнема той?
    Успехът е видимостта на това, което правиш. Разбира се, също и възможност да го споделиш с хората. Като композитори ние сме малко по-скрити зад кулисите, не сме така на преден план. Мога да си се разхождам съвсем спокойно, което е чудесно.

    Успехът е ....талант, работа, късмет?

    Въпрос на какво е той – на постоянство, на талант, на късмет….?
    Постоянството определено е много важно. Защото много неща могат да спрат човек да се развива. Да си кажеш, да, всичко върви против мен, това не е за мен. Или да приемаш всичко лично, а то много често не е.
    Късметът при мен е, че съм попаднала в среда и при родители, които винаги са ме подкрепяли и обичали. Не да ме бутат в някаква посока, но са оценявали и тихо са подкрепяли възможностите и пътя, по който съм поела.
    Талантът е отговорност. Ако усетиш, че имаш някакво влечение и възможности, ти имаш отговорността да реализираш таланта, който ти е даден, и да направиш всичко възможно да се усъвършенстваш в него. Има нужда от него, но нали бяха казали 99% работа и 1% вдъхновение.

    Съгласна ли сте с това твърдение?
    Да, до голяма степен. Може би 95/5. 11.

    За вдъхновението

    Как се вдъхновявате за писане на музика? Вие самата какво слушате?
    Слушам абсолютно всичко. Вярвам, че като композитор ушите ми трябва да бъдат на честотите на времето, в което живея. Обичам да танцувам, излизам. Слушам всичко, което върви по радиото. Избирам какво да слушам в различен момент, но смятам, че като артисти и музиканти имаме отговорност към обществото да даваме нещо обратно. Музиката е комуникация. Тя е енергия. Трябва да направим всичко възможно, за да може действителността ни да бъде по-истинска. Живеем толкова виртуално. Хората имат по 1000 приятели, но няма с кого да пиеш кафе. Вярвам, че чрез музиката, която говори на един толкова абстрактен език, имаме възможност да открехнем неща, до които се достига по-трудно в един разговор. Чувства като самота или щастие – комплексни чувства, които понякога ни е трудно да изразим с думи. Всичко това са различните пластове в музиката. На различни хора различни пластове им проговорват. Много ценни са тези моменти на толкова лесно общуване чрез музиката, без да има нужда да учим някакъв език.

    Как успявате да уцелите тоналността, която може да докосне душите на хората?
    Надявам се никога да не знам отговора на този въпрос. Има неща, които не бих могла да обясня.

    Ако трябва да определите себе си с песен или композиция, коя би била тя? Как би звучала душата Ви?
    Много обичам музика от планините. Където и да е по света – планинска музика. Дали ще е от Родопите, дали ще е от Кавказ, от Тибет, от Апалачите. Има нещо много силно в планинската музика. Дали защото в българските планини с нашето пеене е трябвало тази музика да пътува толкова надалеч. Има концентрация. Не мога да намеря думите, с които да го определя. Но винаги, когато чуя нещо, свързано с планини, се чувствам много развълнувана.

    Има ли българско влияние в музиката Ви?
    Влияние? Разбира се, в кръвта ми е и няма как да го избегна. Често съм казвала, че като дете, докато растях в България, не ме вълнуваше фолклорът, но е друго, като излезеш извън страната и го преоткриеш отново, от друга гледна точка.

    За ролята на музиката като мост между хората

    Каква е ролята на музиката за изграждане на мостове между културите?
    Един от кметовете на Чикаго беше казал, че не политиците, а музикантите или артистите ще сплотят хората.
    Много е важно, защото музиката е универсален език и можеш да кажеш много с него. И показва човечност, чувствителност и търпение или щастие, енергия.
    Живеем в много трудни, дори страшни времена. Дори преди няколко дни в Манчестър имаше трагична сцена. Гледах репортаж оттам, където една от жените започна да пее Don’t look back in anger на Oasis. Как изведнъж една песен може да сплоти толкова хора. Това много ме развълнува.

    Нагоре
    Отпечатай
    Коментари ()
     

    преди 10 часа
    Падат изискванията за хартиен носител на удостоверителни документи
    До края на годината всички административни органи ще премахнат изискването за предоставяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса
    преди 13 часа
    преди 15 часа
    Wal-Mart и Google се обединяват в онлайн търговията
    Новият съюз ще конкурира Amazon и проправя път към онлайн пазарануването на бъдещето
    преди 16 часа
    Предстои вторият уикенд на фестивала „София Диша 2017“
    На 26-и и 27-и август на площад „Св. Александър Невски“