Как една малка компания възроди розопроизводството в Панагюрище?

Веселина Ралчева – създател на малката семейна фирма за етерични масла „Ина“

Всяка година в края на май и началото на юни в Долината на розите започва брането на розовия цвят, съпроводено от вековни културни и празнични традиции. Традицията по отглеждането на маслодайна роза на територията, очертана между Стара планина и Средна гора води началото си от 19 век. Това, което е по-малко известно обаче е, че Розовата долина не започва от Стрелча, както често си представяме, а от Панагюрище. През 2001 г. в планинското градче, разположено на 90 километра от столицата, практиката по отглеждане на рози и производството на розово масло, прекъсната след Първата световна война, е възобновена. А заслугата е на Веселина Ралчева – създател на малката семейна фирма за етерични масла „Ина“.

Примерът на „Ина“ помага на цял един град да се завърне към отглеждане на рози. Компанията разполага с 80 декара собствени розови насаждения, но близо 50 семейства от Панагюрище и околностите постепенно започват също да отглеждат насаждения. През 2012 г., с помощта на съфинансиране от Европейския съюз, „Ина“ закупува втора инсталация за дестилиране и обособява линия за производство на органични продукти.  Тази инвестиция води до многократно увеличаване на износа на розоварната за козметичната и парфюмерийната индустрия в Европа.  

За началото, инвестициите и разрастването на биологичното производство. Вижте какво разказа пред Economy.bg Веселина Ралчева. А как се прави розово масло, вижте ТУК. 

Г-жо Ралчева, кога започнахте да отглеждате рози в Панагюрище и как стартира дестилерията? 

Панагюрище се включи по-късно към Розовата долина, която между впрочем вече продължава на Запад от нас и достига през Оборище, Поибрене до Пирдоп и Златица. Ние стартирахме през 2000 година с лавандулови насаждения. Година по-късно засадихме и първите си рози. А след още една година решихме да направим и малка семейна дестилерия с идеята да преработваме нашия розов цвят. По онова време в Панагюрище имаше още един-двама производители, а сега вече са над 50-60 семейства. Самите ние много разширихме нашите насаждения през годините. През 2005 започнахме да сертифицираме биологично нашите лавандулови насаждения, а няколко години по-късно и розовите. 

С помощта на съфинансиране от Европейския съюз в размер на 20 хил. лева, през 2014 закупихме допълнително оборудване за 40 хил. лева, което ни позволи да отделим биологичната от конвенционалната продукция и да добиваме биологично розово масло от нашите сертифицирани насаждения. А след нас вече има и други ентусиасти, които постепенно преминават към биологичен начин на производство. И така успяваме да произведем това екзотично, търсено на пазара, биологично масло, което доста трудно се добива предвид спецификите в отглеждането на розите по биологичен начин.  

Как се гледат рози по биологичен начин? 

Трудното идва най-вече от факта, че розите трябва да се отглеждат без никакви химични торове и препарати. А розите са култура, която доста боледува, напада се и от специфични инсектициди и справянето без химични препарати е трудно. Макар и технологиите да напредват и да има все повече биологични препарати за справяне с проблема, те от една страна са по-скъпи, от друга – по-малко ефективни. Така че решението е много ръчна работа и изрязване през 2-3 години в дъно, за да могат да се унищожат всякакви болести и вредители. Когато те се подхранват добре по биологичните методи с компост и оборска тор и коренът им е достатъчно стабилен, те се подмладяват, израстват бързо наново. По-скъпо е, добивите са по-малки, но цената естествено е малко по-висока. 

Колко са насажденията ви с рози и само рози ли отглеждате? 

Розовите ни градини, които в момента са в процес на цъфтеж, са 80 декара. Имаме още толкова все още млади насаждения, от които ще очакваме реколта през следващите години. Имаме също над 200 декара лавандула, отглеждаме и биологична шипка. А през последните години с моето активно включване в Асоциацията на биопроизводителите, започнахме да отглеждаме много други биологични култури. Насочили сме се към производство на биологични малини. Първо, защото това е характерен и добър отрасъл за България, и второ – за да успеем да уплътним работния цикъл през месеците август и септември, когато нашите работници няма с какво да бъдат ангажирани, след като сме приключили с лавандулата. И през тези месеци те ще имат възможност да работят на малиновите полета. Също така отглеждаме картофи, пъпеши, тикви, лимец, ръж - различни видове биокултури на принципа на сеитбооборота, който е основен принцип в биоземеделието. 

Къде реализирате тази продукция? 

Тази продукция, както и розовото масло, отива основно за износ. Нашият пазар на биологични продукти не е достатъчно развит и за съжаление много малко развито е биологичното животновъдство и биологичната преработка. Едни недостатъци, които се надяваме сегашната Програма за развитие на селските райони да реши, като стимулира повече такива проекти. В момента ние сме основен износител на суровини, а след това тази продукция се връща препакетирана или преработена на много по-високи цени. Което пък създава у потребителите усещането, че биологичното е много скъпо, а всъщност разликата не е толкова голяма. И искрено се надяваме тези проблеми с развитието на биоземеделието да се решат. Тъй като то е една цялостна система между животновъдство и растениевъдството и трябва да вървят ръка за ръка всичките сектори – животновъдство, растениевъдство и преработка, за да можем за задържим тук добавената стойност от този сектор. 

Колко човека работят за вас? 

Сега, в пика на розовата кампанията, около 90 души. Близо 30 души работят на полето на 9-месечни договори, 6-7 човека - в розоварната. Имаме малка администрация, трактористи. А сега, в момента на прибиране на розовата реколта, имаме още около 50 заети с едномесечни трудови договори само за кампанията. 

Какво предстои? Ще разширявате ли розовите градини и производството? 

Имаме желание да построим нова дестилерия. Ние много разширихме нашите насаждения и имаме намерение да продължим да ги увеличаваме и в следващите години. Имаме вече закупени земи, подготвени и сертифицирани. Искаме да направим дестилерия, в която да преработваме само нашия биологичен розов цвят, която да гарантира наистина високо качество и абсолютна чистота. И тази дестилерия да не бъде само икономически ориентирана към самото производство, а да има демонстративни розови градини, да развием туризъм, да организираме семинари, презентации, включване в розобера и в производствения процес. Тя ще се намира в съседното на Панагюрище село Бъта, където също се отглеждат рози. Там също сме закупили земи, които смятаме да засадим с рози.