вторник, 19 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13645 прочитания

    Холивудската легенда Тед Кочев: Всеки трябва да намери своя път към върха

    За пътя към успеха - режисьорът на „Рамбо“, пред Economy.bg
    11 август 2017, 17:45 a+ a- a

    „Много от героите във филмите ми не познават себе си. Не знаят кои са и защо правят това, което правят. Съзрях това и в себе си“, признава ми известният кинорежисьор Тед Кочев, записал името си зад някои от най-значимите киноленти на 70-те и 80-те на 20-ти век, сред които и „Рамбо: Първа кръв“. „Исках да опозная себе си“, продължава той. „Харесвам, когато героите ми са поели пътя към себе си, към себеоткриването. Защото се надявам, че по този начин и аз ще разбера по-добре себе си“.
    Според него има много пътища, които водят към върха, но всеки трябва да намери своя път. За себе си Кочев счита, че все още не го е достигнал, „защото животът е едно продължително търсене на смисъл“.

    Тед Кочев е роден през 1931 в Торонто, Канада, в семейство на български имигранти. Откривайки уменията си да работи с актьори и да прави кино, той създава хитови филми, сред които „Обучението на Дуди Кравиц“, „Да се събудиш в страх", „Уикендът на Барни“. Кочев е и сред продуцентите на ТВ сериала „Закон и ред: Специални разследвания“. Носител е на „Златна мечка” от кинофестивала в Берлин, има две номинации за „Златна палма” и една за „Оскар”.
    Кочев е в България за премиерата на автобиографичната книга „Моят живот в киното. Режисьорска версия“ (издателство „Колибри”).

    Economy.bg успя да разговаря с холивудската легенда за успеха, за таланта, за работата с големи звезди, за търсенето на себе си.

    "Все още не се познавам. Харесвам, когато героите ми са поели пътя към себеоткриването. Защото се надявам, че по този начин и аз ще разбера по-добре себе си".

    Тед, какво научихте досега за живота?
    Най-важното е да разбереш кой си. Това винаги ме удивлява. И много от героите във филмите ми, като например в австралийския „Да се събудиш в страх“ или в „Обучението на Дуди Кравиц“, са хора, които не познават себе си. Те не знаят кои са и защо правят това, което правят. Съзрях това и у себе си. Казах си „Тодоре, защо правиш така?“, „Защо говориш така на тази жена?“. Исках да позная себе си, но все още не съм го постигнал. Харесвам, когато героите ми са поели пътя към себе си, към себеоткриването. Защото се надявам, че по този начин и аз ще разбера по-добре себе си.

    Успяхте ли да намерите себе си чрез филмите си?
    Смятам, че това е едно безкрайно пътуване. Все още не съм го постигнал, но когато успея, ще Ви пратя картичка с надпис: „Най-накрая стигнах“.

    Какво научихте за човешката природа?
    Според мен най-важното е да се наслаждаваш на живота, да си способен да се радваш на живота. Освен това да можеш да използваш най-доброто от себе си – интелигентността и проницателността си.
    Много ми е интересен въпросът за красотата, за съществуването на красотата. Красотата на природата, на тези дървета, красотата на изкуството. Често се питам: „Защо има красота в живота?“ Вместо това животът можеше да е грозен, да е черно-бял. Но животът е толкова хубав.
    Интересна ми е мистерията на живота и безкрайното пътуване към себе си. Затова героите в моите филми напр. „Обучението на Дуди Кравиц“ и австралийският филм „Да се събудиш в страх“, не се познават. В тях те сякаш пътуват към себе си. Смятам, че това трябва да бъде и целта на живота на всеки от нас – да познаеш себе си.

    Какво научихте за себе си по пътя?
    Жаждата ми за любов. Това е важен аспект от мен. Като дете никога не съм получавал достатъчно. И съм жаден за любов – и от мъже и от жени. Особено от приятелите ми. Бяхме много близки с моя приятел Мордекай Ричлър. Така и не успях да намеря друг, който да ме обича така, както той ме обичаше. За мен това беше много важно.

    Може ли да кажем, че жаждата Ви за любов е била движещата сила в живота Ви?
    Мисля, че би могло да се каже, че това беше движещата сила в живота ми. Определено е била движещата сила в работата ми. Всичките ми герои са такъв тип.

    Кое е нещото, което знаете със сигурност за живота?
    Че пътуването към себе си е едно много трудно пътуване. Баща ми често ми казваше: „Тодоре, много пътища водят към върха на планината. Но трябва да намериш своя път как да стигнеш до върха!“ Все още не съм стигнал върха на планината.

    Смятате ли, че е постижимо човек да стигне върха?
    Не. Със сигурност не. Можеш да достигнеш определено ниво, но не можеш да кажеш: „Това е!“ Защо животът е едно продължително търсене на смисъл. Част от живота е.

    "В сърцето ми, в душата ми, аз съм българин".

    В книгата си имате глава, наречена „А какво ли би било, ако...?“. В този смисъл, какво ли би било, ако родителите Ви бяха останали в България? Замисляли ли сте се за подобен сценарий?
    Не мисля, че животът ми би бил различен. Защото аз съм българин. В сърцето ми, в душата ми, аз съм българин. Българин бях в Канада, българин съм и в България. Не би имало разлика за мен. Аз съм българин. Точка.

    На кой език предпочитате да говорите в различните случаи, напр. на кой език говорите за любов, на кой за работа, на кой за дома?
    У дома винаги говорех български с майка ми, баща ми и брат ми. Майка ми беше 70 години в Канада и не се научи да говори английски. Имаше сестра, която живееше в същата къща и те по цял ден говореха български. Пееха български песни. Трябваше да говоря с майка ми на български. Така че когато става дума за семейство и храна, използвах български. Но когато става дума за идеи, говоря на английски. Обичам български. С брат ми, който е шест години по-млад от мен, също говорехме български. Аз съм на 86 години сега и обичам българите. Когато в София ми връчиха награда за принос към света на киноизкуството, казах, че в сърцето и душата ми, аз съм българин. Не съм канадец, българин съм.

    "Никога нямаш чувството, че си постигнал успех. Просто продължаваш да работиш и да създаваш".

    Имате много таланти. Свирили сте на цигулка. Писали сте поезия, режисьор сте. Как избрахте да се фокусирате върху режисирането?
    Харесвам френската дума за режисьор, която е réalisateur. Director (бел. ред.: от англ. режисьор) звучи като директор на банка, сякаш съм директор на банка. Докато réalisateur придава смисъла, който влагам аз: имам визия и ще я превърна в реалност, ще я реализирам. Réalisateur описва перфектно професията.
    Но аз исках да бъда поет и пишех. Един ден баща ми каза: “Тодоре, Тодоре, няма пари в поезията“. А аз му отвърнах: „И в поезията няма пари“. През 1952 в Канада стартира телевизията. Баща ми каза: „Не търсят ли писатели там? Можеш да намериш работа там.“ Отидох и ми дадоха работа като редактор. Бях редактор на сценарии. Редактирах всички сценарии. И един ден изпълнителният директор Сидни Нюмън дойде и ми каза: „Знаеш ли, Тед, пишеш много прилично – не чак страхотно, но си доста добър. Но знаеш ли в какво наистина ще бъдеш добър?“ Казах му: „Не, Сидни. В какво?“ Той отговори: „Имаш всички качества да бъдеш невероятен режисьор.“ Едно от нещата, за които най-много съжалявам в живота си, е, че никога не го попитах защо ми е казал това, какво е видял в мен, защото аз не знаех. Какво е видял в мен, та да счита, че ще бъда много добър режисьор. Никога не го попитах и много ме е яд за това.

    Намерихте ли отговора?
    Не. Аз продължавам да правя филми и от всеки филм научавам нещо ново. Това е интересна работа.

    Какво е за Вас успехът? Кога разбирате, че сте постигнал успех?
    Никога нямаш чувството, че си постигнал успех. Просто продължаваш да работиш и да създаваш. Първоначално исках да бъде поет. Имам три книги с поезия. Продължавам да пиша поезия, в момента подготвям четвърта книга. В работата си обичам да изследвам по-задълбочено смисъла на съществуването ни, към какво се стремим, какво искаме да постигнем в живота. Но това е едно безкрайно търсене, една безкрайна мистерия. Смисълът на съществуването. Също и религията. Мястото й в живота ни. Животът е мистерия. Винаги ще бъде. Но ти просто продължаваш да търсиш и да се надяваш, че ще можеш да откриеш поне частица от истината.

    Има ли универсална тема, която все още не сме виждали на голям екран?
    Смятам, че темата за търсенето на идентичността и същността на съществуването ни винаги е интересна и не може да бъде изчерпана. Интересна е и темата за съществуването на злото. Най-трудното нещо в живота е да разберем защо все още водим войни. Защо все още има войни? След толкова години те все още не са приключили. Защо човешките същества все още се избиват? Когато се срещнах с великия британски философ Бъртранд Ръсел, го попитах: „Неспасяеми ли са човешките същества? Завинаги ли ще си останем боклуци“? Та ние воюваме помежду си от хиляди години. Все още избиваме деца. Това не е за вярване. За мен това е най-озадачаващият морален въпрос в живота ни. Неспасяеми ли си човешките същества? Завинаги ли ще си останем животни? Мръсни животни.

    Каква е рецептата за един успешен филм и как се работи с големи звезди?

    Казвате, че искате да развълнувате хората с Вашите филми. Научихте ли каква е рецептата за това?
    За мен измерител за успеха на моите филми е дали те са успели да ме развълнуват. Надявам се да са успели да развълнуват и теб. Ако за мен той е забавен, надявам се той да бъде забавен и за теб. Ако ме попиташ: „Как правиш комедия?“, ще ти отговоря, че правя това, което намирам за забавно, и се надявам то да бъде забавно и за теб.

    Всеки път ли работи този модел?
    Да, почти винаги. Например хората много харесаха „Уикендът на Барни“ и той стана една много успешна комедия. Разбираш, че една комедия е успешна, ако при първата прожекция хората се смеят. Ако правиш драматичен филм, мълчанието в залата е знак за успех. Тишината означава, че филмът е добър. Но наистина се надявам, че това, което чувствам аз, ще можеш да го почувстваш и ти като зрител.

    Кои са най-сериозните предизвикателства при работата с големи звезди?
    Обичам да работя с актьори. Изкарах курс по актьорско майсторство не за да стана актьор. Смятах, че ако искам да стана успешен режисьор, трябва да успея да извлека от актьорите най-доброто изпълнение, трябва да им помогна да постигнат това. В работата си често имам много ясна визия какво искам да видя на екрана. Например, когато работих с Джийн Хекман – един невероятно добър актьор, той ми каза: „Тед, от теб искам само три вида насоки: По-бързо/по-бавно, повече/по-малко, по-гръмко/по-приглушено“. Повторих ги замислено и си казах: „ОК“. Разбира се, не се ограничих само с тях. Но се надявам, че мога да открия подходящия език за всеки актьор напр.: „Искам да си ядосан тук“, такъв тип насоки. Разбира се, ако те могат да стигнат сами до желаното изпълнение, то тогава няма нужда да правя нещо.

    Кой е последният филм, който гледахте на кино?
    Аз съм член на Академията за Оскарите, така че съм изгледал всички филми. Гледал съм всичко. Намирам за много интересни чуждите филми. Защото ти показват страна от живота, която не познаваш. Но намирам по нещо интересно във всеки филм.

    "Искам да направя филм за цар Борис и спасяването на българските евреи".

    Как виждате бъдещето на киното с новите технологии?
    Не харесвам начина, по който се режисират филмите в момента. Те са като комикси. Освен това се използват много CGI (бел.ред: computer-generated images – компютърни графики), но това са филмите, които те искат да правят. В момента искам да направя филм, може би това ще е последният ми филм, за цар Борис и спасяването на българските евреи. Преди бих могъл да намеря финансиране за този филм от Холивуд, но сега те предпочитат да правят тези супер скъпи продукции.
    Видях се наскоро с шефовете на едно от големите студия в Холивуд и му казах: „Хайде, дай ми парите да направя филма. Имам нужда от 12 млн. долара. Дай ми парите! 12 млн. долара са нищо.“ Той ми отговори: „Тед, 12 млн. долара не са нищо. Искаме да вложим в един филм 200 млн., но той да може да направи 500 млн. след това.“
    Сега трябва да се молим и да съберем по малко пари от различни места. Защото съм канадски гражданин, канадското правителство ще ми отпусне 2 млн. долара. Но ще трябва да търсим допълнително финансиране, за да съберем 12 млн. долара и да направим филма. Написах вече сценария.

    "Всички ние сме измъчвани от едни и същи екзистенциални въпроси. Няма по-висши хора. Ние всички сме хора, които споделят едно и също изживяване, наречено живот".

    Какво е основното послание на книгата Ви?
    Когато реших да стана режисьор, четях Антон Чехов. Той е написал един разказ, озаглавен „Конекрадецът“. Пращал всичките си разкази на литературен критик в Москва, който му давал оценка кое е добре и кое не. По повод „Конекрадецът“ критикът му отговорил, че е брилянтен с изключение на едно нещо. Чехов не бил заел морална позиция по отношение на краденето на коне, не го осъдил. Чехов му отговорил с чудесно писмо, което стана част от моето артистично кредо. Той написал: „Ако изпитвате нужда аз да ви кажа, че краденето на коне е нещо лошо, значи имате морално-етичен проблем. Аз не съм съдник на моите герои. Аз съм техен добронамерен свидетел“. Когато го прочетох, ме побиха тръпки. Аз не съм съдник на моите герои. Не мога да ги съдя. Аз трябва да се идентифицирам с тях, да им симпатизирам, да им бъда добронамерен свидетел. Именно това съм се опитвал да постигна във всичките си филми. Зрителите мислеха, че Дуди Кравиц е ужасен човек, но аз се опитвах да ги накарам да разберат защо той прави нещата, които прави. Това стана част от моето артистично кредо. Никога не забравям, че аз не съм съдник на героите си, а съм техен добронамерен свидетел. Никога не съм се опитвал да доминирам над героите си. Опитвал съм се да разбера защо правят това, което правят. Защото в края на краищата всички ние сме измъчвани от едни и същи екзистенциални въпроси – ти, аз, всички. Няма по-висши хора. Ние всички сме хора, които споделят едно и също изживяване, наречено живот.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 23 минути
    3 компании инвестират близо 18 млн. лв. в София и Омуртаг
    От юни 2023 г. Са издадени сертификати за инвестиции в размер на 510 млн. лв., които ще разкрият над 2000 нови работни места
    преди 17 часа
    Apple води преговори за вграждане на Gemini на Google в iPhone
    Компанията е водила преговори и с OpenAI
    преди 18 часа
    Китайски доставчик на части за Tesla ще строи завод у нас
    Плановете са да бъдат разкрити до 200 работни места край Пловдив
    преди 18 часа
    Президентътвръчи мандат за съставяне на правителство на Мария Габриел
    Тя бе посочена като кандидат за министър-председател от ПГ на ГЕРБ-СДС
    преди 19 часа
    преди 20 часа
    В тази част на София цените на жилищата стигат 7 000 евро на кв. м
    Покупките на имоти на абсолютна стойност над 600 000 евро в столицата растат с 50%, отчитат от Unique Estates