Стефан Делайе: Виното е начин на мислене

В началото на 50-те години на миналия век богатата реколта от грозде в района Божоле се превръща в повод за разчупване на многогодишната практика по отношение на вината. По желание на местните производители френското правителство, за първи път в историята,  позволява по-ранното отваряне на новите бутилки, като така се дава началото на традицията за предлагането на младо вино. Така напитката от сорта грозде „Гаме“, отглеждан в региона Божоле, се сдобива със собствен празник. Събитието се отбелязва в най-големите градове по света всеки трети четвъртък на месец ноември. В София честването е под патронажа на Френско-българската търговска и индустриална камара. Вижте какво сподели нейният председател Стефан Делайе за виното като начин на живот и основа за изграждане на полезни бизнес контакти и за потенциала на България да превърне гроздовата напитка в основна туристическа атракция:

Г-н Делайе, Божоле Нуво се чества в много от най-големите градове по света. На какво се дължи популярността на събитието и има ли разлика в начина, по който се отбелязва в различните държави?
Когато пиете вино в умерени количества, виждате живота в една по-добра светлина. Нещо, от което имаме нужда в България. В моя роден град, Париж, в събитието участват всички. Всички ресторанти, заведения, места за забавление. Има павилиони на улицата, които предлагат наденички, сиренца, кисели краставички и може да си поръчате чаша „Божоле Нуво“. Всички парижани, а ние сме огромен град, празнуваме с приятели, колеги и семейството си на улицата. В България е малко по-различно. Организираме голямо парти, което събира над 2 хил. души. По-голямата част от тези хора идват от частния сектор, правителствената администрация, да кажем от международната бизнес общност. По мое мнение това превръща честването на „Божоле Нуво“ в най-голямото събитие за създаване на бизнес контакти в България.

Какво е необходимо за едно събитие с вино, за да бъде успешно?
Да определите правилно своята целева група. Ние, Френската търговска камара, имаме, да кажем, 250 члена. Хора от тези компании ще дойдат със семейството си. Имаме партньори, клиенти, дистрибутори, доставчици, представители на държавната администрация. Виното наистина съдържа алкохол, но не е само това. То е начин на живот, на мислене. Затова е съвсем естествено то да играе централна роля на събитие, на което хората да могат да създадат полезни контакти. За французите е съвсем обичайно всеки ден да пият по поне една чаша червено вино. Полезно е за сърцето. Не е същото като да консумирате джин, водка, ракия. Тези напитки са по-силни. Разумната консумация на вино ви стимулира да бъдете по-отворени към света.

Франция е един от лидерите на пазара на вино. Има ли потенциал България също да се превърне във водещ световен производител?
Мисля, че да. Но това няма да се случи за ден. Качеството на българското вино става по-добро с всеки изминал ден, с всяка година натрупан опит. Цената е достъпна и съм напълно убеден, че в някои държави българското вино вече диктува пазара. Смятам, че България има голямо бъдеще в тази индустрия.

Какво трябва да подобрим, за да бъдем по-привлекателни като винена туристическа дестинация?
За да може виното да се превърне в туристическа атракция, пазарът трябва да бъде по-организиран, а не всеки производител да бъде сам за себе си. Например голяма част от производството на вино във Франция е станало част от туризма. Ако отидете в Бордо или в Прованс и си организирате обиколка, може да прекарате 1-2 седмици или пък целия си живот, посещавайки различни производители. И това е фантастична дестинация. А в България често тази концепция не е развита. Някои компании, включително и френски, се опитват да направят нещо подобно. Липсата на инфраструктура, на знание, на търговски обединения – това са сферите, в които производителите могат да се организират по-добре.

Бихте ли дали за пример добра практика във Франция, която лесно би могла да бъде приложена и тук?
Имаме строг контрол върху марките и географските означения. Мисля, че да знаете, че даден продукт отговаря на постоянен стандарт по отношение на качеството  и вкусовите си характеристики е голямо предимство. Това важи не само за виното, а и за други продукти като сирене, лютеница, чушки и др. Мисля, че България трябва да обърне повече внимание на европейските патенти.

Какви по-големи френски инвеститори очаквате да дойдат в България през следващите няколко години?
Не инвестираме интензивно в страната, което е жалко. Обикновено в Източна Европа сме сред първите трима или петима най-големи инвеститори. Причината за това е, че прекалено дълго България сякаш беше невидима за Франция, тъй като се намира между две държави, които в исторически план са си партнирали с Франция. Говоря за Гърция и Румъния. Мисля, че все повече френски компании започват да разглеждат България като самостоятелен пазар, предлагащ много възможности. Напълно съм убеден, че благодарение на Френската търговска камара и на интереса, проявен от новия ни президент Еманюел Макрон – защото това е може би единственият президент на голяма държава, който е идвал тук – все повече френските инвеститори ще обмислят инвестиции в България. Само преди няколко седмици направих първата копка за завода на „Латекоер“ в Пловдив, която е една от водещите компании в сектора на въздухоплаването. Има голям интерес към инфраструктурни проекти, енергетиката. Мисля, че ще виждаме все повече френски инвеститори тук.

А какви български продукти и услуги се търсят на френския пазар?
Много разнообразни. Мисля, че имате много местни компании и дистрибутори, които биха могли да оперират и във Франция. И не само във Франция. Убеден съм, че повече български компании трябва да се ориентират към износ, но това изисква подготовка. За да внасяте във Франция, трябва в компанията ви да има френскоговорящи хора, „френски маркетинг“. Виждам, че българската индустрия все повече и повече се отваря към пазара в чужбина. Но ако искате клиенти във Франция, най-малкото някой в компанията ви трябва да говори френски. Трябва да изпратите ценова листа на френски. И това все повече се прави от българските компании, което е хубаво. Времената се промениха. Вече компаниите в България са тези, които трябва да се интересуват от френския пазар. Не са клиентите във Франция тези, които трябва да се чудят къде да намерят даден продукт и да се сетят, че го има в България. Сега е точно обратното. Който предлага, той трябва да стимулира търсенето.