сряда, 13 декември 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4180 прочитания

    От Габрово през Кеймбридж до Bloomberg

    За пътя и предизвикателствата – Добромир Точиларов, старши софтуерен инженер в Bloomberg, пред Economy.bg
    05 декември 2017, 10:32 a+ a- a

    Добромир Точиларов e един от успешните млади българи в чужбина. Роден в Габрово, завършва Софийската математическа гимназия, след което следва в Кеймбридж. Там завършва като магистър по електроника. Три години работи за хардуерен стартъп, където проектира тестова електроника, а после за софтуерна компания, където е тестов автоматизатор. От септември 2017 е старши софтуерен инженер в Bloomberg. Точиларов е и един от основателите и настоящ член на УС на „Милeниум Клуб“.

    За пътя и предизвикателствата до Кеймбридж и Bloomberg, за техническите умения, които ще се ценят в бъдеще, и какво може да върне българите в чужбина обратно у нас, Economy.bg разговаря с Добромир Точиларов.

    Добромир, колко дълъг беше пътят от Габрово до Кеймбридж и Bloomberg? Какви бяха основните предизвикателства по този път?
    Пътят определено беше дълъг и имаше своите трудни моменти, но съм щастлив и благодарен за изпитанията и помощта, които получих, докато вървях по него. Кратък оглед на годините би изглеждал така: във втори клас отидох на регионалното състезание по математика в Габрово и взех първо място (това е пикът на кариерата ми, хаха). Разбра се, че ще се решават задачи и най-доброто място за това беше Софийската математическа гимназия, където отидох в шести клас. До ден днешен не мога да изразя възхищението си от това училище! Да тренира състезатели в науките за СМГ е ежедневие. До голяма степен моите успехи са плод на труда на г-н Стойчо Стоев и г-жа Ваня Данова.
    Когато дойде време за университет, избрах да уча инженерство в Кеймбридж. Следващите четири години бяха трудни. Не ме притесняваше ученето, а това, че не можех да си намеря стаж. В продължение на четири години кандидатствах къде ли не, но без успех. В последната ми година обаче извадих голям късмет - професорът ми по компютърни системи ме споменал на свой приятел, който два месеца по-късно ми стана шеф.
    Започнах работа в Cambridge Communication Systems, където проектирах GPS тестово оборудване. Имах чувството, че ми е даден един последен шанс и нямах намерението да го изпускам. Работих здраво и след година и половина ръководех два от осемте проекта на тестовия екип. Тогава се появи и нова възможност за развитие - RealVNC. Отидох да работя за тях с идеята, че ще стана по-добър програмист и според мен постигнах целта си. Докато бях там започнах живо да се интересувам от финанси. Свободното си време изкарвах в четене и подготовка за изпитите на CFA Institute. Така стигаме до днешно време и Bloomberg – кандидатствах и бях нает като старши софтуерен инженер.

    Какви бяха основните уроци, които научихте по този път?
    Научих стандартните житейски уроци, които могат да бъдат прочетени в хиляди книги, но научени само от личен опит. Ако трябва да обобщя професионалната си кариера в едно изречение, то е следното: „Трудът, който си положил, има смисъл само ако имаш и късмет“. Естествено, никой не знае кога ще му се усмихне късметът и всички се трудим и чакаме това да стане. Извадих късмет да се родя в семейство на любящи родители, които живо се интересуваха от прогреса ми в училище, от моите хобита, от идеите ми за бъдещето. Без тях нищо от това нямаше да е възможно. Имах късмет да изкарвам дните си в училище до умни и талантливи съучници, които бяха жадни за успехи. Нямах късмет, когато във втората ми година бях 11-ти в листата, а първите 10 отиваха на обмен с MIT и професорът ми каза: „Всяка година някой от първите 10 се отказва“. Едновременно нямах и имах късмет в кандидатстването за работа няколко пъти. Днес се старая да се наслаждавам на победите, без да се възгордявам и да не губя кураж, ако не получа това, което искам.

    Работили сте за стартъп, а от септември вече сте част от Bloomberg. Какви са предимствата и недостатъците при работата в стартираща фирма и съответно в голяма и утвърдена компания?
    Стартъпите страдат от това, че проблемите им винаги са нестандартни, имат нужда да бъдат решени веднага. Нямах и година в CCS, когато работниците във фабриката ни в Китай счупиха тестовото оборудване преди важна сделка. По най-бързия начин извадих виза и взех полета за Шанхай. Последваха 9 изтощителни дни, но върнах производството. Усещането беше неописуемо. Месец по-късно спечелихме сделката и моят принос беше явен. Такава ситуация в голяма фирма е рядкост, а веднъж като си го получил е като наркотик и имаш нужда от още. Друго предимство е, че малките компании нямат утвърдена инфраструктура, съответно рядко има ограничения и ако си упорит, нещата стават, както ти ги искаш. Макар че Bloomberg е огромна компания, екипите са сравнително малки. Избрах да отида там, тъй като проектът е нов и до някаква степен сме като вътрешен стартъп. Плюсовете на голямата компания са огромната база от добри професионалисти, малките вътрешни конференции на всякакви теми, обученията, филантропията и т.н. Изключително доволен съм от първите си няколко месеца там.

    В момента работите като старши софтуерен инженер. Кои са основните отговорности на тази професия и защо тя е сред най-добре платените в сектора?
    Основната отговорност е да мислиш. Писането на код не е нито най-трудното, нито най-интересното нещо, но изграждането на елегантен и стабилен продукт е истински вълнуващо предизвикателство. Значителна част от деня си прекарвам в обсъждане на архитектурата на продукта и анализиране на решения, взети от други екипи в техните проекти.
    Софтуерното инженерство е добре платено, защото повечето бизнеси виждат корелация между качеството на виртуалното си присъствие и приходите си. Шумът около тази професия може да се проследи до късните '90 и дот-ком балона. Тези пикове на интерес са съвсем нормални. За пример днес можем да забележим изгряването на нова професия с точно толкова интерес – data scientist. Това са хора, които знаят как да боравят със значително количество данни, да прилагат статистически анализи, да имплементират и тренират изкуствен интелект. Университети като Йеил вече обявиха, че предлагат магистратури с тази специалност. Софтуерът ще става все по-ключов фактор за успеха и провала на бизнеси, които на пръв поглед нямат директна връзка с ИТ. Търсенето на програмисти е високо, а предлагането не чак толкова. Възможно е след време предлагането да се качи и да доведе до спад в заплатите, но това не бива да ни притеснява.

    Кои са най-важните технически умения, които ще са от най-голямо значение във все по-автоматизиращия се свят?
    Най-важните технически умения ще са да познаваш признати от индустрията софтуерни платформи и умело да ги интегрираш в нови проекти. Често това са open source проекти. Като начало, времето от концепция до прототип трябва да е минимално, ако искаш да си релевантен на пазара. Облягайки се на няколко утвърдени платформи, често единственият код за писане е така наречената бизнес логика - това, което прави твоя бизнес действително по-различен от нечий друг. Друг плюс е, че винаги лесно можеш да намериш работна ръка. Обявите за работа са значително по лесни за писане, когато можеш само да споменеш няколко основни технологии, а и кандидатите добиват по-добра представа за естеството на позицията. Тези платформи са не само безплатни, но добре документирани за начинаещите, което драстично намалява разходите на компанията. Разбира се, че писането на код никога няма да изчезне. Дори и гореспоменатите платформи все са писани от някого. Но в днешно време е много по вероятно да бъдеш взет сериозно, ако кажеш: „Ще използвам проект, писан от стотици хора в продължение на години и изпробван от огромен брой компании в индустрията“, пред това да кажеш: „Ще го напиша сам за месец, а после ме повиши, защото ако си тръгна, започвате пак от нулата“.

    Ще повлияе ли Brexit на плановете Ви за бъдещето?
    Не мисля. Повечето българи тук кандидатстват за британско гражданство – формалност, която ще им гарантира спокойствие за близкото бъдеще. Аз лично все още не съм, но и това ще стане. Политически анализатори редовно разказват как Brexit няма да наруши живота на европейските имигранти в Англия. За съжаление, това са същите хора, които ни уверяваха, че Brexit няма да стане действителност.
    Днес Brexit е гафът, с който английското правителство трябва да се справи. Един от колегите ми от университета работи за английската хазна и по-специално за създаването на новата търговска политика на Великобритания. Като повечето добре образовани англичани, той мрази идеята за разкъсана Европа, но е един от хората, които трябва да я направят реалност. Иронично е и е тъжно.

    Какво може да насърчи младите българи да се върнат от чужбина?
    България не може да се мери с развитите западни страни по много параграфи, важни за младите – професионални възможности, инфраструктура, размер и скорост на финансовите пазари, силна и надеждна правна система. Това са все неща, които изискват еволюция, не революция, така че не можем да очакваме ясно забележима вълна от завръщащи се. България трябва да се фокусира в живота на българите в страната, не навън. Търсенето на панацея за изтичането на талант от родината е загуба на време. Вярвам, че ако управлението на страната инвестира усилия в развитие на високотехнологичните отрасли и модернизира образователната система, това ще подобри живота на българите в страната, което ще е достатъчна инциатива за много от нас да се върнат.
    Но, все пак, революцията по дефиниция е по-бърза, по-шокираща, по-романтична и затова всеки се надява, че ще се намери революционно решение.
    Ако трябва аз да дам такова, това би било да фокусираме усилията си в сферата на информационните технологии. Бариерите за вход в тази индустрия обикновено са ниски, мрежовата инфраструктура на държавата е страхотна, енергийните и транспортни изисквания на индустрията са пренебрежимо малки, пазарът обикновено е световен и приходите са прилични. Трябва да взимаме пример от държави като Литва - едва 50% от населението и от площта на България, а привлича значителен интерес и капитал от западни компании. Всичко това е благодарение на образователна система с фокус върху компютърната грамотност и държавни инвестиции в ИТ индустрията. Силно вярвам, че фокусът точно в ИТ индустрията би имал значителен положителен ефект върху остатъка от икономиката (или поне третичния сектор) и след време ще е причината за нови работни места във всяка професионална сфера.

    Вас какво би Ви върнало в България?
    След десетина години малко би ме задържало вън от България. Когато стане време за семейство и деца, бих искал да съм си вкъщи. А и всеки човек би искал да остави нещо значимо зад себе си, бих се радвал това да е нещо в полза на България. Засега обаче планът е лесен и ясен – работя и уча колкото мога, пътувам, забавлявам се и се прибирам веднъж на месец-два, за да видя родители и приятели.

    Как бихте променили българската образователна система, ако имахте възможност? Българската образователна система е доста остаряла и по мое мнение е неадекватна в днешно време. 12 години общо образование могат да бъдат съкратени на 10 с 2 години профилиране както е в Англия. Нека във финалните две години на средното образование дадем пълен контрол на учениците, за да начертаят пътя си. Ще могат да изберат 3-4 предмета, с които да се занимават през цялото време. Това е гарантиран начин да се качи нивото на зрелостните изпити и съответно на нашенските университети. Нека не се притесняваме, че бъдещите инженери няма да имат обща култура по история или литература. Ако за 10 години не са научили българската история, последните 2 няма да го променят. Втората промяна, която бих въвел е по-скоро в индустрията – бих поощрил възможността за стаж преди завършване на средното образование или така нареченото чиракуване. През лятото на 2007 по своя инициатива чиракувах в автосервиз. Работата беше изключително интересна, а най-важното беше, че се чувствах полезен за обществото. Как е възможно завършващите да са мотивирани да допринасят за икономиката, като 15-16 години само са чели и са подлагани на изпити? Нека усетят удоволствието от това да овладеят занаят, да се отличат от съучениците си не само по оценка, да получат благодарност от клиент.
    Разбирам, че подобна образователната реформа е силно поляризираща тема, но нека спрем да се учудваме, че нивото на образованост в страната пада и се запитаме дали проблемът не е в нас и в нашата неподатливост.

    Нагоре
    Отпечатай
    Коментари ()
     

    преди 2 часа
    Норвегия ни подкрепя с 210 млн. евро
    Средствата са за сферите на иновациите, климата, социалното включване, правосъдието и др.
    преди 3 часа
    Три японски фирми стъпват у нас
    Zen Noh foods е започнала производство на замразено суши в Пловдив
    преди 4 часа
    Какво търсиха българите в Google през 2017?
    Вижте какво оглави класацията на най-честите тръсения и по света
    преди 5 часа
    Изравниха таксите за обслужване на пътници през двата терминала на Летище София
    Уеднаквяват се и таксите за пътуващите, независимо от дестинацията – вътрешна или международна