Георги Ставрев е един от успешните млади българи в чужбина. Заминава с родителите си в САЩ през 2001, след като завършва 5-ти клас в София. Дипломира се от Калифорнийския университет в Лос Анджелис с бакалавърска степен по компютърни науки и инженерство. Работи в няколко стартъп компании в Калифорния. От лятото на 2016 е част от онлайн гиганта Amazon. В началото работи като софтyeрен мениджър по виртуалния асистент Alexa. От септември тази година вече ръководи екип в Amazon Web Services. Ставрев е член на клуб „Милениум“, който включва български студенти от различни страни.
За пътя и предизвикателствата до Лос Анджелис и Amazon, за бъдещето на изкуствения интелект и ще ни измести ли той от работните ни места, Economy.bg разговаря с Георги Ставрев.
Георги, колко дълъг беше пътят от София до Лос Анджелис и Amazon?
Пътят до Лос Анджелис не беше особено дълъг за мен в сравнение с други имигранти. След като завърших 5-ти клас, се преместихме в САЩ. През 2000 баща ми взе работна виза. Майка ми и аз го последвахме през 2001. Всъщност бяхме в Американското посолство на 11 септември 2001 на интервю. Нещата се променят драстично след това, но аз познавам Америка само след това. Завърших компютърни науки и инженерство в Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA). След това работих в три стартиращи компании в Санта Моника. Последната успях да видя как расте от около 6 служители до 50. В този момент бях готов за промяна и намерих възможност в Бостън с Amazon, ръководейки екип на Alexa в сферата на гласово разпознаване.
Какви бяха основните предизвикателства по този път?
Езиковата бариера и различната култура бяха най-големите предизвикателства. Вероятно бях в точната възраст за големи промени, така че имах късмет в това отношение. Разбрах какво се случва и какви са предимствата на преместването и същевременно достатъчно малък, за да нямам много голям дял в процеса на вземане на решения.
Другото предизвикателство беше огромното разстояние с България. Това направи възможностите за посещение вкъщи много по-ограничени, обикновено веднъж годишно. Липсата на големи празници беше може би най-забележима.
Какви бяха основните уроци, които научихте по този път?
Като имигрант, особено от България, повечето хора те намират много различен от тях. В САЩ мнозинството хора, с които общувам, едва знаят за съществуването на страната ни. Просто няма достатъчно българи там в сравнение с другите имигрантски народи. Приемането на това ми помогна значително и ми даде уникална перспектива.
Ранното българско образование е много по-ускорено от американското. Това ме научи да вървя с мое собствено темпо и да не се примирявам с удобствата. Виждам същите паралели с по-високия стандарт на живот. Започваш много лесно да се чувстваш комфортно. Мисля, че голям принос за успеха на имигрантите има фактът, че те са свикнали да живеят извън своята зона на комфорт. Предимство, ако се адаптирате. И в училище, и в професионален план.
В първата ми работа, след като завърших, научих колко е важна ролята на клиента за успеха на една компания. Стартъпите наистина зависят от това дали се грижат за своите клиенти. Обикновено това е диференциращият фактор за по-утвърдените компании. В Amazon фиксирането върху клиента е водещ принцип. Обикновено работим върху функция, която въздейства на милиони клиенти, но не се страхуваме и да инвестираме време дори когато тя е от значение само за няколко потребители.
Работили сте в няколко стартъпа, а от близо година сте част от Amazon. Какви са предимствата и недостатъците при работата в стартираща фирма и съответно в голяма и утвърдена компания?
Стартъп компаниите дават възможност по-лесно да развиеш уменията си. Задълженията на служителите обикновено са по-големи и често се променят. Така се научаваш да поемаш повече отговорност за работата си и ставаш по-независим. Според мен това води до повече иновации и затова виждате, че някои от по-интересните идеи оживяват.
Другото предимство на новосъздадените компании са екосистемите, които те създават. Хората от отделни фирми се свързват повече помежду си и така се развиват по-добри идеи. Знанията се споделят между основателите и служителите, което създава добра основа за растеж. Разбира се, това зависи от местонахождението, но дори и с няколко фирми в географски район, екосистема може да се формира.
От друга страна, стартъпите се променят много бързо и е по-рядко да работите върху продукт, който да засяга голям брой клиенти. Има много несигурност по отношение на ръководството на компаниите, основатели и инвеститори. Нещата не винаги са ок.
При по-утвърдени компании обикновено получавате по-формална подкрепа за професионално развитие. Ако фирмата има подходящата култура, можете също да получите достатъчно свобода да учите и изпробвате нови идеи. Обикновено в големи компании има повече подкрепа, така че ресурсите за нови идеи се получават малко по-лесно. Научавате установени процеси, които са тествани. Това също има недостатъците на допълнителна бюрокрация и понякога е по-трудно да се въздейства върху организацията.
В момента работите като ръководител екип в Amazon Web Services. Кои са основните отговорности на тази позиция?
В Amazon техническите екипи работят самостоятелно. Обикновено се състоят от 6-10 инженери. Като мениджър съм отговорен за всички аспекти на екипа – наемане на талант, планиране на проект, доставка, финансиране, както и техническо ръководство. Има много конкуренция в разработка на софтуер, така че голяма част от моето време отива към набиране и развиване на инженери.
Как виждате бъдещето на изкуствения интелект след 5 години?
Виждаме голям растеж в сферата на изкуствения интелект и със сигурност има значителни инвестиции в момента. Технологията е станала много достъпна за разработване на приложения от всеки. През следващите пет години повечето продукти ще имат някакъв вид вграден изкуствен интелект. Повече е трудно да се предскаже в момента. Обучението на настоящите системи е все още скъпо и високо специализирано. Ще продължим да виждаме подобрения в изчислителната мощ на невронните мрежи (neural networks), понижаване на цената и разширяване на приложенията.
Имаме ли основания да се страхуваме от него?
Не мисля че има причини да се страхуваме. Още е в много ранен етап на развитие, а хората вече мислят как да се преодолеят страховете ни. Далеч сме от създаването на сложни системи с чувство за съзнание. Когато това стане, нещата могат да започнат да се объркват. Сигурен съм, че тогава ще има системи и контрол, които да предотвратят опасни операции.
Има ли риск изкуственият интелект да измести хората от работните им места?
Да, разбира се. Мисля, че това е очевидно с развитието в областта на автоматизацията. Транспорт – самоуправляващи се таксита, камиони, влакове - това са все отлични примери, в които през последните години е постигнат значителен напредък. Може да отнеме известно време, докато системите станат достатъчно ефективни, но те вече почти са там. Аз съм оптимист обаче и считам, че това е естественото развитие на технологията. Електричество, персонални компютри, интернет. AI е вероятно естествената прогресия.
Смятам, че напредъкът в AI и автоматизацията ще даде възможност на хората да се съсредоточат върху работа, която има по-голяма полза за обществото. От друга страна, със сигурност ще има краткосрочни предизвикателства със заетостта на хората.
Какъв съвет бихте дали на младите българи? Какви умения трябва да придобият, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
Машинното обучение и разработването на софтуер са основни изисквания, които мисля, че ще се запазят в следващите 20-30 години. Скоростта на иновациите само ще продължава да се ускорява и разбиране на фундаментите ще позволи на младите да участват в тях. Като оставим настрана технологиите, бих препоръчал младите хора да се потопят изцяло във всяка сфера, която ги интересува. Бъдете любопитни и научете всичко, което можете да намерите в тази област. Също така е важно да се мисли в световен мащаб. Светът е все по-свързан и иновациите и финансовият успех вече не са обвързани с граници.
Какво може да насърчи младите българи да се върнат от чужбина?
Според мен е важно да се интересуват от случващото се в България. Наскоро се присъединих към „Милениум клуб“, за да намеря връзки обратно с България. Организации като тази са много полезни и ме окуражават.
Вярвам, че повечето млади хора, които напускат страната, не изпитват особен интерес към мястото, където са се преместили. Мнозина дори са живели в няколко чужди държави. Когато търсят нови възможности, младите могат да потърсят работа, която предлага приложение или дейност в България.
Вас какво би Ви върнало в България?
Изминато е много време за мен, а разстоянието между САЩ и България е голямо. През последните 2-3 години се свързвам с повече от моите български връстници и вече не се притеснявам за кариерния потенциал в България. Поне не в моята област. Склонен съм да се върна, ако има условия и среда за иновация и развитие на по-големи идеи. Вярвам, че най-големият фактор за това е съществуването на общност от единомислещи, вдъхновени и мотивирани хора.
