Какво дишаме и колко ни струва?

Днес е поредният ден, в който София е обгърната от смог. Текущите замервания, публикувани в реално време на сайта на Столична община, показват превишаване в пъти на пределно допустимата концентрация на фини прахови частици с диаметър до 10 микрона (ФПЧ10). 

Данните са предварителни. След проверка на достоверността и верифицирането им се публикува тримесечен бюлетин. Ако има разминаване между тях и действителността, то трябва да продължава поне около седмица. В дните от началото на годината, за които има информация, също се отчита замърсяване в пъти над нормата.

Спрямо размера фините прахови частици се разделят на: ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона.

Фините прахови частици се емитират директно в атмосферата (първични ФПЧ) или се формират в атмосферата (вторични ФПЧ). Главните прекурсорни газове за вторичните частици са SO2, NOX, NH3 и летливи органични съединения. 

Първичните фини прахови частици произхождат от природни източници или антропогенни източници. Природните източници включват морска сол, естествено суспендиран прах, полени, емисии от горски пожари и вулканична пепел. Антропогенните източници включват изгаряне на горива в термични електроцентрали, инсинератори, битово отопление за домакинствата, изгаряне на горива за превозни средства, износване на превозните средства (гуми и спирачки), емисии от износване на пътните платна, както и други видове антропогенен прах. В градовете значителни местни източници са изгорели газове от автомобилите, повторно суспендиране на праха на пътя, както и изгарянето на дърва, горива или въглища за битово отопление. Това са всички източници, емитиращи близо до повърхността на земята, които водят до значително въздействие върху нивата на ФПЧ в околната среда.

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми. Те имат вреден ефект и върху околната среда - намаляват видимостта, влияят върху климата и могат да увредят и сградите в зависимост от състава си. 

В България е регистрирана една от най-високите градски концентрации на ФПЧ10 в рамките на ЕС, като среднодневната стойност е 77 μg/m3 при пределно допустима стойност за ЕС от 50 μg/m3, сочи доклад на Европейската комисия от миналата година.

Според приблизителни изчисления на Европейската агенция за околна среда около 13 700 случая на преждевременна смърт през 2013 г. са се дължали на концентрации на фини прахови частици, 330 — на концентрация на озон и 570 — на концентрация на азотен диоксид.

Измерванията показват, че въздухът в цяла България е вреден за здравето, което поражда значителни икономически последици за производителността на труда и системата на здравеопазването.

В резултат на тези проблеми България е държавата в ЕС с най-висок дял на външните разходи, свързани със замърсяването на въздуха.

Изчислено е, че свързаните със здравето външни разходи от замърсяването на въздуха в България са над 3 милиарда евро на година, които включват не само присъщата стойност на воденето на пълноценен здравословен живот, но и преките разходи за икономиката.

Тези преки икономически разходи се отнасят до 2 милиона загубени работни дни всяка година поради заболяване, свързано със замърсяването на въздуха. Свързаните с тях разходи за работодателите възлизат на 121 милиона евро на година, за здравно обслужване — над 11 милиона евро на година, и за селското стопанство (загуби на реколта) — 58 милиона евро на година.

Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2016 за опазване и възстановяване на околната среда по направление въздух са изразходвани 580,9 млн. лв. От тях 462 млн. лв. са разходи за придобиване на активи и 118,4 млн. – разходи за поддръжка и екологични мероприятия.

Проблемът с мръсния въздух в метрополисите далеч не е нов. Пределно допустимите стойности за ФПЧ10 са нормативно определени в Европейския съюз от 2005 насам. В случай на превишение на тези стойности, държавите членки приемат планове за качеството на въздуха. Управленските мерки трябва да включват „подходящи решителни и перспективни действия, така че периодът на превишение на стойностите да е възможно най-кратък“.

В изпълнение на европейското законодателство Столична община възложи на БАН да направи система, която на базата на замервания и статистически модели да прогнозира кога замърсяването ще е високо и да предупреждава гражданите. Според публикувано съобщение от Столична община, позовавайки се на данни от тази система, и днес, и утре въздухът в София ще е чист.