Предстоят две нови големи немски инвестиции в близко бъдеще

Пореден рекорд при търговията и спад при немските инвестиции. Така накратко може да се обобщи 2017 за българо-германските икономически отношения. Каква ще е 2018 и ще успеем ли да привлечем нови немски инвеститори в България, попитахме д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

Г-н Василев, каква е равносметката за българо-германските икономически отношения за изминалата година? Ще отбележим ли пореден рекорд?
Равносметката е положителна. Имахме една динамична, наситена с много събития година. Това, което се случва на общия фон, касае и българо-германските икономически отношения. И при търговията и при инвестициите, имаме добри резултати.

При търговията очакваме поредния рекорд. При всички случаи ще минем границата от 7 млрд. евро, което досега не се е случвало. Можем да стигнем дори до 7.5 млрд. евро, което е голям успех. Още по-радостно е, че българският износ се развива изпреварващо в сравнение с вноса от Германия. В момента търговският дефицит за Германия е в размер от 168 млн. евро. Това са предварителни данни за десетмесечието до октомври 2017. Все още нямаме данните за последните два месеца, но те са най-активните, така че се надявам да стигнем до почти 7.5 млрд. евро.

На какво се дължи тази положителна динамика?
Тази активност се дължи на подобряване на състоянието на българската икономика като цяло. Имаме ръст на БВП от почти 4%, намаляване на безработицата и оживление в някои сектори на икономиката. Това оказва влияние.

Миналата година отчетохме оживление сред немските инвеститори у нас. Каква е ситуацията тази година?
Нямаме отлив на инвестиции. Актуалните данни на БНБ сочат, че за първите 9 месеца най-голям инвеститор у нас е Холандия с около 730 млн. евро, следвана от Швейцария със 130 млн. евро и на трето място - Германия с 61 млн. евро. Нямаме още данните за цялата година. Освен това БНБ винаги коригира данните.
Инвестициите са по-малко от предходната 2016 година, когато те бяха около 125 млн. евро. Предстоят някои неслучили се инвестиции, които тепърва вероятно ще влязат в България от Германия.

От кои сектори са тези инвеститори?
Традиционният – поддоставчици на автомобилостроители.

За инвестиция в Плевен ли говорим?
За Плевен е едната. Дали ще е до месец, не знам, но се реши един основен проблем, така че пречки сега няма.

Това ще е доста голяма инвестиция за този регион?
Да.

Защо инвеститорът се насочи към Плевен?
Районът около София и Пловдив е доста наситен. Стои проблемът с работната ръка, който се задълбочава.

Другите очаквани нови инвестиции от кои сектори ще бъдат?
За същия сектор имаме и друга нова инвестиция, която очакваме. Няма да казвам името й, но до септември-октомври би трябвало да се случи. Регионът още не са го определили. Обсъждат предимно Северна България.

Ще успеят ли тези нови компании да си набавят необходимата работна ръка там?
Да се надяваме. Това е едно от предизвикателствата пред българската икономика – работната сила. Не е спряно още изтичането на мозъци. Има и тенденция на завръщане на млади българи в страната. Другият проблем е квалификацията. Тук пак опираме до дуалното професионално обучение. Ние продължаваме усилията си в тази посока.

В края на октомври от Министерството на икономиката се похвалиха, че за седмица в България са открити предприятия с немско участие за 120 млн. лв. Ставаше дума за инвестицията на „Осрам“ и разширението на базата на Lufthansa Technik у нас. Имаше ли повишен интерес и ще продължи ли тази тенденция?
Понякога се обявяват гръмко някои неща, но после става ясно, че има нерешени въпроси и започва ходене по мъките за някои инвестиции. Не искам да конкретизирам, но някои немски фирми определено изпитват затруднения с инвестициите си впоследствие. Административни пречки, които не се решават. И това спира нещата.

Спира разширението на инвестицията или има решение за излизане от страната?
За разширяване на инвестицията става дума. Нямаме индикации за решение за излизане от страната, въпреки че и това може да се случи, ако условията не отговорят. Имаме случаи, когато дори правим първа копка и впоследствие има обвързване с някакви срокове, но те не се спазват поради най-различни причини.

За големи немски инвеститори ли става дума?
Да, за известни имена.

Има ли положителни примери сред присъстващите у нас вече немски компании, които са имали успех с разширяването на инвестициите?
Да, положително е развитието при Festo, Liebherr. Те направиха инвестициите си и продължават. При тях нямаше криза.

Кои отрасли у нас са най-интересни за германския бизнес освен производство на автомобилни части?
Много интересен е ИТ секторът, той продължава да е във възход.

Кои са основните проблеми пред немските инвеститори у нас? Споменахте вече администрацията, неспазени срокове. Всяка година провеждате анкета сред германските компании.
Анкетата отново показа положителни и отрицателни страни. Това, което не се е случило, е съдебната реформа.

Как ще се отрази Европредседателството на реформите?
Европредседателството е един катализатор. България ще е ухажвана, обгрижвана, ще й се обърне по-специално внимание. Страната ще има възможност да сподели своите проблеми, идеи и перспективи за развитие на Европейския съюз. Това обаче не означава, че трябва да бъдат загърбени домашните задачи. Една от тях е съдебната реформа.

Освен съдебната реформа какво друго пречи на немските инвеститори?
Работната ръка – като тук става дума както за подобряване на академичното, така и за професионалното образование. Ние сме на дъното по този показател сред 16 страни от Централна и Източна Европа в анкетата, която проведохме.
Други нерешени проблеми са корупцията и организираната престъпност. Това пречи. Трябва да растат и доходите. Защото не може да сме последни в ЕС по заплати и пенсии и да претендираме, че ще задаваме тона за развитие на останалите в Съюза.

Какви са възможните решения с недостига на кадри? Дуалното обучение вече започна да се налага у нас. Как оценявате развитието в тази посока?
Постепенно то започва да се случва. Миналата година за първи път раздадохме дипломите на един випуск, който подготвихме съвместно с Професионалната гимназия „Джон Атанасов“ по професията „Фирмен мениджър“. Шест фирми бяха изпратили свои представители, които обучаваха учениците в продължение на две години. Показахме, че подобни инициативи могат да имат успех, ако има воля и желание.
Проблемът е, че много директори са боязливи и не поемат инициативата, ако нямат сигнал от Министерство на образованието. Самите фирми също изчакват, защото българските дружества не са запознати добре с този модел. Трудно е, когато те трябва да решават този проблем със собствени ресурси, т.е. фирмите да плащат за всичко – за обучение, за практика, за стипендии и т.н. Ако има малко повече подкрепа от държавата под формата на поемане на разходи за обучение, би било добре.

Как могат българските студенти в Германия да бъдат привлечени обратно у нас?
В момента те са около 7-8 хил. души. Това е един голям контингент. Много от тях, като завършат висше образование, се колебаят накъде да поемат. Много им се иска да останат там, защото материално са по-добре. Същевременно им се иска да се върнат тук, но не са сигурни, дали ще успеят да си намерят работа.
Миналата година стартирахме инициатива с Българското посолство в Берлин. Подкрепиха ни 12 немски фирми, които обявиха позиции за български студенти, които следват в Берлин. За ден минаха около 150 студенти, които видяха какво се предлага. Надявам се някои от тях да си намерят подходяща работа. Ще продължим с други региони в Германия, като Северен Рейн-Вестфалия, Бавария, Баден-Вюртенберг.

За поредна година връчвате Наградата на Германската икономика. Какви постижения ще бъдат отличени?
Тази година имаме награди в четири категории: голямо предприятие, малко или средно предприятие, иновации и социален ангажимент. До момента кандидатстват 32 фирми. На 18-ти януари журито ще реши кои ще са победителите. За пръв път наградите ще бъдат раздадени в аулата на Софийския университет. Имаме потвърждение, че ще присъства президентът Радев. Ще имаме гости от Германия от нашата централа, от Федералното министерство на икономиката.