От България до Силициевата долина

19-годишният Делян Аспарухов живее в САЩ от 16 години. Родителите му емигрират, когато е на три години. Завършва гимназия с отличия за представянето си по математика, приложни науки и роботика. На 14-годишна възраст създава софтуер, който „революционизира” статистическите модели в компанията, в която работи баща му. Миналата година Делян напуска един от най-елитните университети в света – Масачузетския технологичен институт (MIT), за да реализира мечтата си за създаване на мобилно приложение в помощ за болните хора. Решението му е повлияно и от факта, че печели стипендия от 100 хиляди долара на Thiel Fellowship. Тя се предоставя от съоснователя на PayPal Питър Тийл на 20 студенти от цял свят на възраст под 20 години. Едно от условията обаче е те да напуснат университета и веднага да започнат да реализират идеите си. Thiel Fellowship отпуска стипендии от по 100 хиляди долара вече трета година.
След като печели стипендията, Делян се премества в Силициевата долина, за да развие приложението си Nightingale.
Свързахме се с Делян по Skype, за да ни разкаже трудно ли е взел решение да напусне MIT, как е спечелил 100 хил. долара от Питър Тийл и как се живее в Силициевата долина.

„Не мисли само за идеите си, работи върху тях”. Това съветва 19-годишният Делян Аспарухов, който Business Insider определя като „гений”. И наистина историята на младежа от България е доказателство, че печелят тези, които рискуват.

Историята
„Историята ми започва в 11. клас, когато живеехме в Юта”, започва разказа си Делян. „Баба ми, която живееше в Разград, ни дойде на гости едно лято. Докато беше там, стана дума за рак на гърдата и за необходимостта жените да се преглеждат. Заведохме я на болница и се оказа, че има рак. И през следващите месеци всички трябваше да й помагаме с лекарствата”, обяснява той. Липсата на достатъчно технологии, които да са в помощ при грижата за болните хора, го провокирала за разработването на подобно решение. Приели го в MIT, където в рамките на две години взема почти всички курсове от специалността му „Компютърни науки”. Остава му още един курс, за да завърши, но той предпочита да работи върху идеята за приложението си. Тогава идва стипендията в размер на 100 хиляди долара от Питър Тийл и решението да напусне MIT. „Казах си, че ако нещо не ми хареса или стартъпът ми не потръгне, винаги мога да се върна в MIT. С други думи, не ми беше много трудно да взема това решение. Имах идея и исках да работя, а и имах пари”, споделя Делян.

За 100-те хиляди долара от Питър Тийл
„Трябва да напишеш есе, което е почти същото като за кандидатстване в колеж. Питат те – кой си, какво искаш да правиш, къде се виждаш след 10 години, какво лудо искаш да направиш след една година”, обяснява процеса по кандидатстване за стипендията Делян. Споделя, че го учудило, че го питали колко точки е изкарал на приемния изпит за колеж SAT, макар едно от изискванията за Thiel Fellowship е да напуснеш университета, в случай че те одобрят. Селекцията продължава с телефонно интервю, а след него с видеоинтервю по Skype. Одобрените пътуват до Калифорния, където имат задача за две минути да представят идеята си за бизнес пред Питър Тийл, инвеститори и ментори от Thiel Fellowship. Делян разказва, че процесът по подбор започва с 2000 кандидати, после те се ограничават до 1000, до 500, а 40 отиват в Калифорния. Накрая избират 20. Повечето от одобрените за стипендията на Тийл са от САЩ, но има и представители от Индия, Русия и Англия, разказва предприемчивият българин. Обяснява, че имал две седмици да реши дали да приеме стипендията и да напусне MIT.
Според Делян целта на Тийл със стипендията от 100 хиляди долара е да види какво биха направили младежи, които имат средствата да реализират веднага идеите си. Хубавото по думите му е, че стипендията не се отпуска наведнъж, а сумите се предоставят месец по месец. Има и контрол как се разходват парите. „Всеки месец трябва да им изпращаш по имейл какво правиш, как си, къде си и т.н. А веднъж на три месеца ходиш в офиса им и разказваш какво си правил и какво мислиш да правиш. Ако не направиш нещо крайно или не се върнеш в университета, нямаш проблем и си разполагаш с тези пари”, обяснява правилата Делян.

Печелившата идея
„Проектът ми се нарича Nightingale. Това е горе-долу това, което исках да направя, докато баба ми имаше рак и исках да имам подобно нещо. Идеята е да се помогне на болни хора да управляват болестта си, както и на хората, които се грижат за тях. С други думи, ако баба ми има рак, вместо всеки ден да я питам дали си е взела лекарствата, мога да получавам навременна и постоянна информация за състоянието й по телефона”, обяснява идеята си Делян. „Приложението ни вече го има във версия за Android и iOS. Като го свалиш, веднага можеш да си въведеш лекарствата и то ще ти казва кога и как да ги вземаш”, допълва предприемчивият младеж.
Относно разликите с подобни проекти Делян подчертава, че чрез сензорите на смартфона Nightingale научава навиците на пациента и на тази база му препоръчва кога да си вземе лекарствата. „Другото нещо е, че изпращаме данните ти на болницата, на близките ти и на всеки, който иска да знае как си. И това е уникалното, че тези хора са свързани”, обяснява 19-годишният българин.
Споделя, че идеята му е да развие приложението си така, че да може да се ползва и от болници. „Ще помага на болниците с много пациенти да знаят кои пациенти си вземат лекарствата и кои - не, на кои е нужно медицинските сестри да изпратят sms-и за напомняне”. „Приложението за пациентите е безплатно, а продуктът за болниците ще е платен”, уточнява Делян.

За Силициевата долина и „следващото голямо нещо”
„Имам уникалната възможност на 19 години да съм в Силициевата долина. Аз обичам да катеря и всеки пък като катеря там, попадам на някого, който или работи за Google или Facebook, прави стартъп, или дава пари на стартъпи. Изобщо прави нещо, свързано със стартъп. И това е много готино, като всички около теб се занимават с това”, коментира уникалността на Силициевата долина Делян. Той счита обаче, че ще има и Silicon Valley 2.0, т.е. ще се родят и продължения на Силициевата долина през следващите 10 години.
По думите му „следващото голямо нещо” може да се роди в сферата на здравеопазването. Младият предприемач е на мнение, че предстоят големи промени в здравната система в САЩ, което ще създаде възможности за много стартъпи, защото сега няма много компании, които да помагат на лекарите в грижата за пациентите.

Американската мечта
„Моят живот беше малко по-лесен, отколкото изисква реализирането на американската мечта”, отговаря Делян на въпрос дали смята, че осъществява американската мечта. „Това е валидно много повече за майка ми и баща ми. Те емигрираха от България по време на комунизма. Успели са, защото са били добри по математика и са ги приели в Калифорнийския технологичен институт (Caltech). Дошли са в САЩ с 300 долара в ръка и са успели да завършат университета. Сега баща ми е програмист, а майка ми е професор. Струва ми се, че те много повече са осъществили американската мечта.

Успехът – въпрос на ....
„Има много хора с идеи, но са малко хората, които ги реализират. Важното е да работиш върху идеята си”, споделя рецептата за успех предприемчивият българин. „Nightingale го стартирах, докато бях студент в MIT. Работих всяка нощ до 3-4 часа върху него и после трябваше да ходя на лекции сутринта. Най-важното нещо е да работиш върху идеята си, да разбереш какви умения са ти нужни. Ако ще правиш уебсайт или разработваш приложение, трябва да развиеш такива умения”, обяснява Делян. „Не е въпрос да си седиш и да си мислиш по цял ден. Въпросът е да станеш, да се задействаш и да реализираш идеята си”, допълва той.

За България и възможностите у нас
Макар че последно е бил в България преди четири години, Делян вярва, че страната ни има потенциал. „Доста интересни неща излизат от други държави. На никого не му пука дали Snapchat идва от България, или не. Потребителите ще използват продукта или услугата, ако е добра. Технологиите дават възможност да правиш нещата, сякаш си в Силициевата долина. Не губиш, ако си в България. Можеш да направиш, каквото си искаш, откъдето и да си”, счита предприемчивият младеж.

Интервю: Детелина Калфова