От ИТ гледна точка България не се различава от най-развитите страни

От началото на 2014 Радослав Николов е изпълнителен директор на SAP Labs България. Той се присъединява към компанията преди 11 години. Започвайки кариерата си в компанията като старши програмист и ръководител на екип, Радослав преминава през всички позиции в йерархичната структура до значимата роля на глобален лидер и вицепрезидент „Развойна дейност” в SAP. В момента той ръководи екип от над 200 души, които разработват стратегическата за SAP платформа за „облачни” приложения - SAP HANA Cloud Platform.
През април германският софтуерен гигант SAP обяви, че ще разшири екипа на развойното си звено в България с близо 25%.

Economy.bg разговаря с г-н Николов за плановете за разрастване, за ИТ пазара у нас и за бъдещето на „облачните” технологии.

Г-н Николов, наскоро компанията, която оглавявате, обяви, че разширява екипа си. Колко служители имате в момента и колко нови работни места планирате да разкриете?
В момента имаме над 550 ИТ професионалисти, работещи в SAP Labs България. Планираме до края на тази година да нараснем с още 100 специалисти в различни роли – от младши програмисти през старши специалисти, софтуерни архитекти, продуктови мениджъри, експерти по ползваемост на потребителския инерфейс. По този начин екипът ни ще надхвърли 650 души.

Търсите по-скоро експерти. Как планирате да намерите опитни специалисти?
В днешно време намирането на опитни ИТ специалисти на българския пазар никак не е лесно с оглед на ожесточената конкуренция. Ние самите също присъстваме повече от 14 години на този пазар и се е случвало през тези години да се опитаме да вземем конкурентно предимство пред останалите чрез увеличаване на заплатите. Това ни изигра лоша шега. Но ние си научихме уроците. Сега разчитаме както на нашия вътрешен бранд чрез референтната мрежа от приятели и познати на нашите колеги, така и на нашия бранд като предпочитан работодател навън. Това е валидно по отношение достигането ни до експертни позиции. По отношение на младшите специалисти се опитваме чрез работа с университети и през нашата стажантска програма да изградим бъдещите ИТ специалисти, които да станат част от нашата компания.

Смятате ли, че е реалистично да намерите 100 ИТ професионалисти до края на годината?
До момента сме наели около 40 нови колеги. Летният период ще забави малко темповете на разрастване. Надяваме се от септември да подновим усилената си кампания и съответно намирането и на останалите бъдещи наши колеги.

Според Вас отблъсква ли дефицитът на добре подготвени ИТ специалисти чуждите инвеститори и пречка ли е той за плановете за разрастване на вече присъстващите у нас компании?
В някакъв аспект определено е пречка. Ако една компания иска да разкрие 400 работни места в рамките на година в ИТ сектора, особено в разработване на софтуер, това няма да е лесно. А в случай че е нов бранд, трудностите нарастват неимоверно. Самият процес по подбор, наемане и подготовка на служителите да станат продуктивни за дадена компания в ИТ сектора отнема средно около шест месеца. В този смисъл, ако една компания иска в рамките на година да има силен екип от 200 до 400 души, това ще бъде едно сериозно предизвикателство. В миналото знаем за такива компании, които проучвайки пазара, са се отдръпвали от България.
За SAP Labs България разрастването с 25% в рамките на година обаче не е чак такова голямо и недостижимо предизвикателство.

Как обявеното преструктуриране на бизнеса на SAP ще се отрази на SAP Labs България и на изискванията към служителите ви?
Преструктурирането е свързано с големия брой развойни центрове, които SAP има в момента. Опитвайки се да оптимизираме локациите, които участват в разработка на даден продукт с идеята да намалим увеличената комуникация, групираме повечето хора в по-големите развойни центрове на SAP. В световен мащаб те са 16. Радваме се България да е един от тях.
Ние сме осмият по големина развоен център. Разработваме най-новите „облачни” технологии в SAP, които ще дадат шанс на компанията да премине в „облака”. Бидейки един от големите стратегически развойни центрове на SAP, това преструктуриране в България е с положителен ефект, а именно въпросното разрастване от 100 човека. То е част от глобалното преструктуриране на SAP. Процесът има две основни направления. Едното е създаването на изцяло нова структура и екип в България, който ще се грижи за потребителския интерфейс и потребителското изживяване на всички SAP продукти.
Другото направление, основано на инвестиции, е в посока наш конкретен продукт. Казва се SAP Identity Management и цялата развойна дейност по него ще се осъществява в България. Това е знак за успешно партньорство със SAP и гласуване на голямо доверие към България.

Какво значение за развойния център у нас ще има обявената от SAP стратегия „Simplicity”?
В тази стратегия на SAP България е една от локациите, обявена за допълнителни инвестиции и растеж, тъй като в страната намираме много добри ИТ таланти. Виждаме, че 14 години след като SAP е стъпила в България, инвестицията е десетократно увеличена. Компанията е тук заради добре подготвените таланти с изключително аналитично и иновативно мислене и с готовност да допринасят с все по-голяма добавена стойност във всичко, което правят.

Отбелязахте предимствата на България като локация за развоен център. А какви са предизвикателствата?
Предизвикателствата са демографски. Нашият прираст не е благоприятстващ разрастването на българското население, което неминуемо рефлектира върху всички отрасли, вкл. ИТ сектора. Последните години все по-трудно се намират ИТ специалисти. Търсенето е доста по-голямо от предлагането. От там следва, че и входното ниво е занижено. Това означава, че компаниите, включително и нашата, трябва да инвестират време и ресурс за подготовката на тези нови специалисти, за да бъдат те максимално продуктивни в обозримо бъдеще след постъпването им на работа.

Присъствате на българския пазар повече от 10 години. Какви са вашите наблюдения, как се промени българския ИТ пазар и специалистите в сектора? Каква беше водещата мотивация при избор на кариера преди кризата, по време на кризата и днес?
Преди 10-15 години заплатата беше изключително водещ фактор в избора на ИТ кариера. Компанията, която предложи малко по-високо заплащане, ставаше предпочитана от ИТ специалистите. Толкова бяхме вглъбени в месечната заплата, че дори бонусът и останалите социални придобивки нямаха особено значение. Това за щастие през последните 10 години се промени в посока, че все повече говорим за пакет, в който влиза заплащане, бонус, различни социални придобивки.
Ние се опитваме да изградим среда, която е добре балансирана между личен и професионален живот. Предлагаме фитнес, обяд. Имаме програма за използване на служебни автомобили, програма за детски градини. Стремим се да създадем среда, в която хората се чувстват комфортно и могат да творят и иновират. Защото разработването на софтуер е близо до артистичността. Ние всички малко или много сме творци и понякога ни трябва малко време и спокойствие, за да изкристализират най-добрите идеи.
Така че този пакет все повече се отчита от младите ИТ специалисти. Последните пет години наблюдаваме, че те все повече се замислят и към каква компания се присъединяват, каква е репутацията й, каква е средата, дали е глобална или локална, какви възможности ще им даде, но възможности не само за кариерно развитие, но и за учене на нови неща, т.е. с какви продукти ще се занимават, колко важни са те.

Вие лично защо избрахте кариера в България?
За мен България е моя родина. Бидейки обвързан и с университетско преподаване преди 10-15 години и бидейки близо до младите ИТ специалисти и после присъединявайки се към компания като SAP, видях възможностите, които компанията предлага. На българския пазар те са ограничени заради мащаба на дейността, която имаме, но в световен мащаб те са огромни. За мен остават и други възможности да изпълнявам и други роли, стига да имам интерес. Но ако разгледам кариерата си в SAP, всяка година съм имал различни предизвикателства, работа с различни екипи, различни продукти. Така че до момента кариерата ми не предполага да избера друга компания или пък друга държава. В България има достатъчно ИТ компании, които са от световна величина и дават възможност за развитие на ИТ специалисти на световно ниво. Така че от ИТ гледна точка България не се различава много от най-развитите страни.

Подчертахте фокуса на SAP върху „облачните технологии”, как Вие виждате бъдещето им?
Ще са нужни може би още 5 години, за да могат „облачните технологии” да се наложат изцяло. Големият проблем е свързан с нашето мислене като потребители. Мислим, че когато използваме софтуер, който не е в някакъв наш дейта (Data) център, а в някаква „облачна” среда, сме малко по-уязвими от гледна точка на сигурност на нашите данни. Това в някакъв смисъл е вярно, но в друг – не е. Според мен никоя компания в днешния свят не може да осигури абсолютна сигурност на своя дейта център и на бизнес софтуера, който работи в него.
Предвид предизвикателствата, които всеки доставчик на „облачни“ услуги посреща ежедневно, за да се предпази от уязвимости и да остане в бизнеса, то мисля, че „облакът“ е не по-малко „сигурна“ среда, а често може да се окаже, че потребителите и техните данни са по-добре защитени в него.
Но така или иначе, все повече компании предоставят софтуера си само през „облачна“ среда, като в САЩ и в Европа се наблюдава сериозен ръст от около 50% годишно на този пазар, тъй като потребителите стават все по-благоприятно настроени към използването на „облачни” услуги. Вероятно обаче ще трябва да мине период от около 5 години, за да може „облакът” да е тотално навлязъл в различни индустрии и да отпадне усещането за несигурност, ако данните са в „облачна” среда.