Какъв е редът за наемане на работа на гражданин от страна извън ЕС?

Никола Сейменов, старши консултант в „Делойт България“

Случвало ли ви се е да попаднете в следната ситуация: нуждаете се от квалифициран служител, който обаче не е гражданин на държава от Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Швейцария? Или пък вашият работодател е част от международна корпоративна група и често вашите ръководители са граждани на трети страни, високопоставени служители на групата? В един момент се оказвате в трудно положение, когато знаете, че е необходимо да преминете през определени административни процедури, същевременно сроковете за приключване на определен проект или просто за назначаването на нов директор ви притискат и не знаете какъв да бъде следващият ви ход. Как да постъпите?

Ако искаме да наемем служител, който е гражданин на държава извън ЕС, какви действия трябва да предприеме компанията работодател и какви документи са необходими?

Гражданите на трети страни (извън ЕС, ЕИП и Швейцария) или „чужденци“ по смисъла на българското имиграционно законодателство подлежат на разрешителен режим на работа и пребиваване в България. След присъединяването на България към ЕС българското имиграционно законодателство до голяма степен е хармонизирано с правото на ЕС. Основните нормативни актове са Законът за насърчаване на заетостта, Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България и Законът за чужденците в Република България.

Гражданите на трети страни могат да работят в България като наети по трудово правоотношение или като командировани след получаване на Единно разрешение за пребиваване и работа, или „Синя карта на ЕС“ за висококвалифицирана заетост. Преди да ангажира такъв служител, българският работодател или приемащото дружество (в случаите на командироване от чужбина в България) задължително трябва да кандидатстват и да получат разрешение за работа/за упражняване на висококвалифицирана заетост от Агенция по заетостта в полза на лицето. Отделно самото лице трябва да получи виза за дългосрочно пребиваване и разрешение за пребиваване, или „Синя карта на ЕС“ от службите за административен контрол на чужденците. Съгласно последните изменения в българското имиграционно законодателство, вече в голяма част от случаите разрешението за работа не се издава като самостоятелен документ, а се съдържа в Единното разрешение за пребиваване и работа в България или в разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ в случаите на висококвалифицирана заетост.

Когато планира наемането на гражданин на трета страна или международно назначение и преди да направи оферта за работа в България на гражданин на трета страна, българският работодател или приемащото дружество трябва да вземе предвид следното:

•    планираната начална дата на работа на гражданина на трета страна в България, доколкото имиграционният му статут следва да бъде уреден преди началото на заетостта и пребиваването в България, както и дали лицето ще бъде придружавано от семейство и кога се очаква това;
•    гражданството на лицето - има ли лицето право на безвизов престой и как максимално добре да се оползотвори този безвизов престой: например за предварително ориентировъчно посещение за намиране на жилище;
•    типът разрешение, за което се кандидатства: за работа/висококвалифицирана заетост. Разрешение за работа може да бъде издадено само за длъжност, за която по закон не се изисква българско гражданство. В случаите на висококвалифицирана заетост предварително следва да се провери дали длъжността, която гражданинът на трета страна предстои да заеме, попада в списъка на регулираните професии в България, съответно дали е необходимо признаване на правоспособност за упражняване на тази регулирана професия в България;
•    българското дружество трябва да спази т.нар. „съотношение 1:10“. Това означава, че за да кандидатства за разрешение за работа в полза на едно лице, българското дружество трябва да е имало наети минимум 10 български граждани или граждани на ЕС, ЕИП, Швейцария или определени граждани на трети страни с привилегирован имиграционен статут (членове на семейство на граждани на ЕС, лица с право на убежище и др.) през последните 12 месеца, директно предхождащи кандидатстването. Изискването е проблематично за новосъздадени дружества, които са част от международна корпоративна група и в повечето случаи се нуждаят от квалифициран чуждестранен персонал за успешното си бизнес начинание в България. За щастие, възможни са и изключения след получаване на специално разрешение от Министъра на труда и социалната политика;
•    в случаите на наемане по трудово правоотношение, включително и за висококвалифицирана заетост, българският работодател трябва да проведе пазарен тест от минимум 15 дни и да докаже, че няма достатъчно квалифициран персонал, който да заеме длъжността, предлагана на гражданина на трета страна. Пазарният тест се провежда едновременно на две нива – чрез обявяване на свободно работно място в бюрото по труда по месторабота на лицето и чрез публикуване на обяви за работа в средствата за масово осведомяване (местни и национални печатни издания, интернет). Пазарен тест не се изисква в случаите на вътрешнокорпоративен трансфер на висши ръководни кадри или специалисти със специфични познания в рамките на международна корпоративна група.

Документите, които се изискват, са различни, в зависимост от основанието за кандидатстване. Доколкото най-честите случаи на ангажиране на гражданин на трета страна за работа в България са наемане по трудово правоотношение и командироване, българският работодател (приемащо дружество) следва да удостовери:
•    провеждането на пазарен тест заедно с обосновка на резултатите от него (в общия случай на наемане по трудово правоотношение);
•    да докаже принадлежност към една и съща международна корпоративна група (при вътрешнокорпоративен трансфер); или
•    необходимостта от получаване на специфични видове услуги (случаите на командироване).

От друга страна, гражданинът на трета страна следва да докаже придобити образование (за получаване на разрешение за работа е необходимо минимум средно специално образование), квалификация и опит за заемане на съответната длъжност и предишен трудов стаж в рамките на международната корпоративна група.

В някои случаи български дружества кандидатстват за издаване на многократни визи за краткосрочно пребиваване тип „С“, т.нар. „бизнес визи“. Много е важно да се знае, че тези визи не дават право на притежателя им да упражнява трудова дейност в България. Ако гражданин на трета страна пребивава и осъществява трудова дейност в България с подобна виза, то този гражданин работи незаконно в България. Съгласно практиката на Главна инспекция по труда, ситуацията би била същата и ако лицето е получило разрешение за работа/висококвалифицирана заетост и работи и пребивава в България на базата на безвизов престой (граждани на САЩ), преди да е получило визата си за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване. Санкциите са сериозни и се налагат както на гражданина на трета страна, така и на българския работодател или приемащо дружество, които са го допуснали до работа без съответното разрешение.

Законът прави ли разлика между квалифициран специалист и неквалифициран?

Висококвалифицираните специалисти могат да получат разрешения за пребиваване и работа при по-облекчена процедура. Вариантите за това са следните:
•    наемане на специалисти със специфични познания при условията на вътрешнокорпоративен трансфер – предимството е, че при спазването на определени условия за издаването на разрешение за работа не се изисква пазарен тест; и
•    разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост за получаване на единно разрешение за пребиваване и работа, тип „синя карта на ЕС“. Предимството е, че в този случай Агенцията по заетостта може да издаде разрешение за висококвалифицирана заетост за по-дълъг период, не е необходимо спазването на съотношението „1:10“ и административните срокове за разглеждането на документите са значително по-кратки.

Разрешението за работа за какъв период се издава и каква е процедурата за подновяване?

Разрешението за работа се издава за срок до 1 година и може да се продължи за максимален срок от 3 години. Над 3 години могат да се подновяват само разрешенията за работа, издадени на висш ръководен персонал при вътрешнокорпоративен трансфер. Разрешения за работа, издадени на командировани специалисти, не могат да се подновяват, освен при форсмажорни обстоятелства, като преценката за наличието на тези обстоятелства се прави от Агенция по заетостта.

Българският работодател или приемащото дружество може да кандидатства за продължаване на издадено разрешение за работа, ако основанията за първоначалното му издаване са налице и няма прекъсване в заетостта. Това означава, че ако например за първоначалното издаване на разрешението за работа е проведен пазарен тест, българският работодател отново трябва да извърши такъв пазарен тест, преди да кандидатства за продължаване на разрешението. Документите за продължаване на разрешението за работа трябва да се внесат един месец преди изтичането му. От практическа гледна точка, доколкото сроковете на валидност на разрешението за работа и разрешението за пребиваване на гражданин на трета страна съвпадат, а най-напред трябва да се продължи разрешението за работа и впоследствие, на базата на продълженото разрешение за работа, да се поднови разрешението за пребиваване преди изтичането му, добре е българският работодател да стартира съответните процедури поне два месеца преди крайната дата на разрешението за работа.

В случаите на висококвалифицираната заетост Агенция по заетостта може да даде разрешение за първоначален срок до 3 години. Това е голямо предимство, тъй като ако няма промяна в основанията за първоначалното получаване на разрешението за висококвалифицирана заетост не е необходимо то да се подновява всяка година. Съответно, не е необходима процедура пред Агенция по заетостта, а само подновяване на издадената „Синя карта на ЕС“ от Дирекция „Миграция“ или териториалните й звена.

Разрешението дава ли право на семейството на човека също да работи тук и може ли в последствие да започне работа в друга компания в България?

Разрешението за работа, включително когато е част от единно разрешение за пребиваване и работа, е личен документ, който дава право на гражданина на трета страна да работи в България само за конкретен работодател или приемащо дружество и само за посочените място, длъжност, вид и срок на работа. В случаите на висококвалифицирана заетост при спазването на определени условия е възможна промяна на работодателя. Във всички случаи обаче тези разрешения не дават право на членовете на семейството на гражданин на трета страна да работят в България.

Обикновено колко време би отнел процесът по издаване на разрешително и колко би струвал?

Уреждането на имиграционния статут на гражданите на трети страни е продължителен процес с трудоемки и времеемки документални изисквания. Например, за да бъдат признати от българските държавни органи всички документи, произхождащи от чужбина трябва да бъдат преведени на български език от заклет преводач, а голяма част от тях - и легализирани от Министерство на външните работи (МВнР). А за да може МВнР да извърши легализацията, в повечето случаи документите трябва да бъдат снабдени с Apostille. В някои случаи обаче легализацията е значително по-сложна.

Получаването на разрешение за работа, виза за дългосрочно пребиваване и разрешение за пребиваване/Единно разрешение за пребиваване и работа отнема около 3-5 месеца, заедно с подготвянето на документите. В случаите на висококвалифицирана заетост процесът отнема около 2-3 месеца.

Получаването на съответните разрешения е свързано и с разходи. Държавните такси за 1 година варират между 1100 и 1400 лв., без съпътстващите разходи за преводи, легализации, нотариални заверки и др.

*Настоящата публикация съдържа единствено обща информация и не следва да се разбира, че чрез нея нито „Делойт Туш Томацу Лимитид“, нито някое от неговите дружества членове или свързани с тях дружества (заедно наричани „Мрежата на Делойт“), предоставят професионални консултации или услуги.

Никое дружество от Мрежата на Делойт не носи отговорност за каквито и да е загуби, претърпени от кое да е лице, осланящо се на настоящата публикация.