Време е да загърбим мисленето си, че сме нископлатени ИТ специалисти

Глобалната компания Experian, специализирана в аналитичните услуги и решенията за управление на кредитния риск, отбелязва 10 години присъствие на българския пазар през 2015. В момента в българския офис работят над 330 специалисти, а плановете са до края на тази година да достигнат 400. На среща с медиите от мениджмънта на Experian обявиха, че имат планове за дългосрочни инвестиции в България, както и всички предпоставки да запазят досегашния си темп на растеж. 

Срещнахме се с Мая Миланова, оперативен мениджър на Еxperian за България, и Христо Хаджичонев, директор „Разработка на софтуерни решения“, за да ни разкажат повече за плановете на компанията в България, как се промени ИТ индустрията през последните 10 години, какви са предизвикателствата пред технологичните компании днес и как се измениха мотивите за избор на работа. Вижте какво казаха те по тези и други интересни теми. 

Как започна всичко, защо избрахте България, какво се промени през тези години и къде е компанията днес?
Мая Миланова: Experian присъства в България от 2004, като стартира дейността си с търговска насоченост. Към края на 2006 се взема решението да се развиват и операции, които да подкрепят дейности и в други държави, основно технологични. Оттогава на всеки две години увеличаваме с около 50% броя на служителите си и към момента наброяваме над 330 специалисти.  

При старта през 2004 операциите са били насочени към посока кредитно бюро. Това са кредитните услуги, които Experian извършва в почти 30 държави в света. България е една от избраните локации за развитие на тази дейност. По стечение на обстоятелствата и поради различни законодателни промени тази дейност бива модифицирана през 2006 и започваме да извършваме и друг вид дейност. Така, почти на шега се създава един много успешен прецедент, който води до множество други успешни проекти в България. 

Какво е значението на българския офис за глобалния бизнес на компанията? 
Мая Миланова: Experian към момента оперира в 39 държави, имаме над 16 хиляди служители. Оборотът ни за последната отчетна финансова година наброява 4.7 млрд. долара. Ние с нашите 330 служители представляваме едно от ключовете звена на Experian за дейности в областта на развойната работа, разработката на софтуерни продукти, техническата бизнес поддръжка, внедряването на решения, както и на аналитичните решения. Ние сме една от четирите ключови локации за този тип дейности в компанията ни и продължаваме да засилваме позициите си в тази посока. 

Как се промени ИТ индустрията в България за тези 10 години и какви са предизвикателствата, пред които са изправени технологичните компании днес?
Христо Хаджичонев: Индустрията за 10 години се промени за добре. Първо, навлязоха големи имена, които дойдоха тук заради качеството на кадрите. Това вдигна още повече качеството на труда. Ако преди това говорехме за хора, които има добри твърди познания - по точни науки и бяха добри програмисти, за 10 години ИТ индустрията започна да развива широк спектър от дейности, които преди това трудно бяха застъпени. Като бизнес анализатори, продуктови мениджъри и т.н. Тоест индустрията от чисто създаване само на софтуер в момента покрива целия продуктов цикъл – от дефинирането на бизнес изискванията до внедряването до крайния клиент. Не си спомням преди 10 години компания, която да е имала такъв мащаб на дейност в България.

Кои са най-големите предимства да правиш бизнес в България?  
Мая Миланова: Имаме вече добре познатите фактори, които правят България примамлива за подобен род чуждестранни инвестиции. Това са плоският данък от 10%, географската локация, членството в ЕС. В допълнение на това, въпреки малката си площ и капацитет на пазара на труда, имаме една много добра концентрация на високи специалисти както в областта на разработката на софтуер, така и в ИТ индустрията като цяло, но и в други точни  науки, като математиката и статистиката. Този род умения намираме за много добре развити в България и Experian с присъствието си тук по максимално добър начин се възползва от този вид експертиза, която имаме тук. 

Промениха ли се водещите мотиви за избор на кариера през тези години? Какво показват вашият опит и наблюдения?  
Христо Хаджичонев: Ако реферираме преди 10 години, в момента се стигна до етап, в който хората акцентират повече на стабилност и дългосрочно развитие. Парите са много важен мотив, но те престанаха да бъдат толкова силен мотивиращ фактор. Защото в самата индустрия, или поне в сериозните компании, има в определена степен  някакво уеднаквяване. Не може да се случи някаква бомбастична промяна на възнаграждения и поради това, особено след кризата, започват да стават важни дългосрочните взаимоотношения с работодателя. Нещо, което се е запазило, е, че хората търсят предизвикателства. И това вече започва да отличава едни компании от други. Дали в рамките на една компания човек през една-две години може да срещне изцяло нови предизвикателства, които му позволяват да се развива, или той ще трябва да търси друго място, в което да продължи своето развитие. Ако навремето парите бяха основен мотивационен фактор за смяната на работа в допълнение на кариерно развитие, в момента са сигурността и кариерното развитие. 

Предвид мащаба на операциите, които се промениха за тези години, по-голямата част от компаниите в момента дават възможност хората да се развият както вертикално, така и хоризонтално. Примерно преди 10 години основният начин, по който човек можеше да се развие, беше вертикално и то основно свързан с управление на хора. Но болшинството от специалисти не искат да управляват хора, а да се развиват технологично. Или примерно искат да преминат от създаване на софтуер към комуникация с клиенти или бизнес анализ. Ако преди 10 години това трудно можеше да се случи в рамките на една компания, в момента няколко компании, които вече имат по-мащабни операции в България, дават тази възможност. Вследствие на което хората вече могат да сменят компанията си в рамките на същата компания, правейки нещо коренно различно в различен екип. 

А как е в Experian? 
Христо Хаджичонев: При нас има целия живот на един продукт – от създаването на изискванията до внедряването, в различни екипи. Мога да дам пример с хора, които в продължение на 7 години са внедрявали продукти при крайни клиенти и започнаха работа в развойната дейност като бизнес анализатори. И това са едни от най-ценните ни хора, защото те много добре знаят нуждите на крайните клиенти. По отношение на вертикалното развитие мога да кажа, че до момента абсолютно всички ръководители на 8-те екипа, които има в нашата организация, са хора, които са се развили и са се създали в рамките на компанията.  

Мая Миланова: Като допълнение мога да кажа една относително нова тенденция. Служителите, които сега си търсят работа, са далеч по-информирани от това, което наблюдавахме преди 5-10 години. В този смисъл, от ключово значение за нас като ръководители на отдели и лидери е задължително да се грижим за адекватна работна среда и да предоставяме възможности, които се търсят от перспективните хора. От хората, които ще създават технологично или друг вид ноу-хау и в бъдеще. Защото ние работим в областта на информационните услуги и в този сектор засягаме няколко бранша, които са актуални и предполагат перспективна и прогресивна работна среда и тя трябва да бъде отглеждана и поддържана през цялото време. В този смисъл тези добре информирани хора, с които се срещаме ежедневно, трябва да имат и адекватните лидери насреща си. 

Ако трябва да сравним българските ИТ специалисти с колегите им по света, в какво сме по-добри? С какъв тип работа и задачи се справяме по-добре? 
Христо Хаджичонев: Най-характерното, което аз мога да отлича от всички останали, е, че ние не се страхуваме да поставяме под съмнение авторитета или да предизвикаме статуквото. Това е онзи елемент, който ни позволява да бъдем творци и иновативни. Ако мога да кажа нещо друго, по-скоро това, върху което трябва да работим, е да бъдем по-устойчиви в дългосрочен план. Понякога имаме уклона, когато сме довели нещата донякъде, но все още не сме ги довършили, да си кажем стига и да преминем към нещо друго. Това е манталитет на нацията ни може би, което има отражение и върху начина, по който работим. Но мисля, че с течение на годините това се промени и се среща повече при по-младите кадри. Професионализмът на българския пазар вече е все по-силно изграден. Защото упоритостта е едно от най-важните качества за един професионалист, т.е. да доведеш нещата докрай. 

Тези сравнения са свързани и с възнагражденията на труда. Аз съм готов да подложа на съмнение доколко ние вече сме нископлатена локация. Работейки в глобална компания, имам доста добри наблюдения върху цената на труда в няколко държави както на запад от нас, така и на изток. Нашият средностатистически общ разход за служител е от порядъка на 2-2.5 по-малък от държави в Западна Европа, като например Англия и Франция. Но в Англия данъците, които дължиш, надхвърлят 35-40%, в България са 10%. И ако добавим разходите за наем, които там са доста сериозни, се оказва, че парите за харчене, с които един ИТ специалист на края на деня разполага, без значение дали е в Англия или България, са почти едни и същи. Може би вече е време да загърбим самовменяването си, че сме нископлатени. Тази липса на самочувствие е излишна. Ако отидете да работите в Англия, най-вероятно ще получавате приблизително толкова чисти пари, не повече от 10% разлика, колкото и в България. Така че ние не сме нископлатени специалисти, много отдавна не сме нископлатени специалисти. 

Как стимулирате хората си разработват нови бизнес идеи? Какви са последните постижения на българския офис? 
Христо Хаджичонев: Ние имаме една вътрешна корпоративна инициатива, наречена „Еврика“. Тя много прилича на инициативите, познати от големи имена на пазара като Google и е свързана със свободно време, в което служителите могат да правят и разработват неща, които те самите биха искали. При нас тя протича като вътрешнофирмено състезание. С голямо удоволствие мога да съобщя, че българският екип спечели миналогодишната надпревара, като награди системата Tallyman с възможност за използване от мобилни устройства. Нещо, което е ново като тенденция, свързана с банкови и финансови институции, тъй като техните системи рядко биват достъпни през мобилни предложения. Предложението на друг български екип, свързано с динамично управление на съдържанието, пък вече е внедрено при краен клиент. Тоест това са изцяло нови бизнес идеи, разработени в България, разпознати и внедрени в нашите продукти в света. 

Как протича тази програма? 
Христо Хаджичонев: Тази програма е доста дълга. Стартът се обявява месец преди реализацията й. В това време се сформират екипи и подготвят концептуално идеята, по която биха искали да работят. След това се дава старт на инициативата, в която в ограничено време в рамките на седмица хората са свободни да разработват нещата. Те получават пълна подкрепа и ресурси от компанията, за да могат да развият идеята си. Накрая на тази седмица международно жури оценява най-доброто предложение в рамките на локацията. След което най-добрите предложения биват представяни на ниво CEO на Experian и бива номиниран победителят. Така че българското постижение е било представено на хора с над 20-годишен опит в бизнеса и те са разпознали в него най-доброто за изминалата 2014. 

В момента има сериозна конкуренция и недостиг на таланти на ИТ пазара. Срещате ли трудности в откриването на подходящи специалисти?  
Христо Хаджичонев: Бих казал, че това е една постоянна мантра, която всички в ИТ индустрията повтарят. Това е постоянна тема от 10-15 години. Лично за мен тази тема не съществува и не трябва толкова да се акцентира върху нея. Първо, защото основният акцент, поне според нас като компания и според мен като ръководител, трябва да бъде върху това, да създадеш среда, която да задържи дългосрочно талантите след правилния им подбор. И върху това да бъде основният разход на усилия, енергия и средства, вместо да се опитваш да привлечеш кадри от някой друг. Това означава, че на първо място ти трябва да създаваш кадрите си.

В един здравословен екип поне 30-40% от хората би трябвало да са млади, за да има атмосфера на предаване на знания. По-опитните хора обожават да имат последователи и да бъдат ментори. Това е едно от основните правила при нас - 30-40% от служителите, които назначаваме, са или напуснали току-що университета или това предстои скоро да им се случи. Оттук насетне започва период на инвестиции. Инвестицията в един млад кадър рядко е по-малка от 1 година, преди работодателят да има някаква добавена стойност. Ако работодателят губи тези си кадри, може би е добре да си зададе въпроса, защо това му се случва, отколкото да обвини пазара на труда за това, че не създава достатъчно кадри.

Акцентът трябва да е вътрешно насочен. Както гласи една китайска мъдрост, „по-добре се опитай да промениш това, което зависи от теб, и спри да се притесняваш за нещата, които не зависят от теб“. Оттам нататък за самия пазар на труда, това, което всяка отговорна компания би трябвало да направи, е да подпомогне, доколкото й позволяват възможностите, университетите и местата, където тези специалисти се създават. Ние не можем да заменим образованието, но трябва да осъзнаем собственото си значение и да отворим вратите си за хората, които го напускат. Не е тайна, че през последните година-две на нашия пазар навлязоха няколко агресивни играча. Но това не е модел, който е устойчив във времето, и това е много ясно видимо от текучеството, което те имат.

Как българският офис на Experian си партнира с университетите? 
Мая Миланова:  Работата с университетите е нещо върху, което поставихме фокус през последната година - година и половина. Стартирахме с откриването на специфична лаборатория в Технически университет София. Тя, от една страна, предлага стандартното оборудване, което може да се използва в упражнения, но в допълнение на това гарантира работно място за всеки студент. Също така сме предоставили и специфичен софтуер, с който студентите да могат да прилагат нови знания и умения, които са придобили, и да използват реални примери от нашата реална бизнес среда, които сме им предоставили за обучение. Като следващи стъпки ние целим това сътрудничество да бъде устойчиво във времето. Когато говорим за образование, ключ номер едно за университетите е, че те търсят устойчивост. Така че ние определено ще се стремим към такъв тип партньорство с тях и в бъдеще и ще мислим как да го надграждаме. Наред със стажантските програми, искаме да дадем възможности на повече студенти да се докоснат до това, което правим, да научат нещо допълнително и да видят различни аспекти от нашите операции. 

Успяхте ли да удвоите екипа си, както обявихте в края на 2013?  
Мая Миланова:  Това, което обявихме в края на 2013, беше свързано с един ангажимент, поет по отношение на броя на хората, работещи  в развойната дейност. Тогава казахме, че ще удвоим този екип, и това вече е факт. Поехме ангажимент и да създадем устойчиви 150 нови работни места, които да задържим поне 5 години. Вече сме на етап, в който две трети от това обещание е изпълнено и предстои до края на годината да го изпълним изцяло. В момента в компанията в България работят 330 служители, ангажирани в развойната дейност, поддръжка и внедряване и аналитични услуги. Очакваме до края на годината да надхвърлим 400 служители. 

Какви са плановете ви за 2015? Ще продължители инвестициите в България и да разширявате екипа си?
Мая Миланова: През 2015 това, което ни предстои е едно продължително развитие и позициониране като добър работодател в България, като стабилни операции тук спрямо нашата глобална компания и като място, където непрекъснато развиваме и изграждаме добри практики и предоставяме и развиваме най-добри експертизи. Наред с това засилваме обществения си ангажимент по отношение на работата с университетите, присъствието в различни професионални и браншови организации, съорганизаторства в различни конференции, както и социалните си ангажименти.  

Повече информация за компанията и свободните позиции в момента вижте в профила на EXPERIAN BULGARIA EAD в JOBS.bg тук