„Фесто”: Планираме да наемем още 200 служители до 2018

Преди дни германският концерн Festo отбеляза 25 години от началото на своята производствена дейност в България с откриване на нова производствена база. Инвестицията на стойност 19.2 млн. лева ще удвои производствения капацитет на компанията в България, ще разшири продуктовата гама и ще доведе до откриване на нови работни места през следващите 3 години. В периода 2015-2018 година са планирани и инвестиции в машини и съоръжения за нови изделия и за автоматизация на производството на стойност 25 млн. лева. В момента в производствената база в България се произвеждат сензори, съединителни кабели, вентилни модули, аксесоари и други изделия.
Германския концерн Festo има дружества в 61 държави и над 16 хил. сътрудници в цял свят.

За да разберем повече за плановете на германския концерн у нас, Economy.bg разговаря с Георги Атанасов, управител на „Фесто Производство. 

От средата на 2013 Георги Атанасов е управител на „Фесто Производство”. Постъпва в компанията в края на 2000, като ръководител-отдел „Логистика и услуги”, впоследствие е ръководител на отдел „Материално стопанство и логистика”. В периода януари 2012-юни 2013 е управител на производственото дружество на Festo в Чехия. Завършва Техническия университет в Дрезден.

Г-н Атанасов, "Фесто" отбеляза 25 години производствена дейност в България. Какъв прогрес отчитате за този период?
25 години производство в България наистина е много дълъг период. Започнахме с производство на компоненти и механични изделия и достигнахме до производство на сензори. Миналата година приключихме с над 10 млн. броя изделия, като 70% от тях съдържат електроника и се продават в целия свят. От една страна, това е голям напредък като количество, а от друга, ние вече сме водещ завод в производственото сдружение на Festo в областта на сензориката и свързващите кабели. Това означава, че почти всеки нов продукт или модификация на продукт, свързан с кабелни приложения и сензорика, или се разработва при нас, или се консултира разработката с нас. Имаме и развоен център, който участва активно в създаването на нови изделия. Поел е и продуктова отговорност, което означава, че в целия свят при необходимост от модификация на продукти, или промяна поради излязъл от пазара доставчик на компоненти, тя вече се прави при нас. Малко са заводите по света, които произвеждат дадени продукти, но имат и пълната грижа и отговорност за своя продукт за целия му живот на пазара.

Какви са плановете ви за развитие?
Ние растем постоянно. Всяка година имаме около 20-25 проекта, свързани с нови изделия. Някои от тях са цели продуктови гами, за които е необходимо закупуване или създаване на производствени съоръжения. Инвестиции са необходими и с цел намаляване на себестойността, което все повече се очертава като тенденция през последните години. В момента имаме нова сграда. Вложихме 19 млн. лв. в създаването на новите производствено-логистични площи и още над 1.5 млн. лв. в модернизиране на съществуващата сграда. Предполагам, че преди 2020 ще имаме още една нова сграда. Закупили сме парцели, което ни дава възможност през следващия период да постигнем още едно разширение като досегашното.

Колко служители имате и планирате ли да наемете нови?
През 2001, когато беше създадено „Фесто Производство”, започнахме със 130 сътрудници. В момента те са 630, включително в София и в изнесеното инструментално звено в Смолян. В бъдеще ще са ни необходими нови колеги. Всяка година напоследък растем с около 30 човека годишно, но този ръст постепенно ще бъде намаляван, тъй като новите технологии позволяват по-голямо ниво на автоматизация. Така продуктите се създават по-лесно с по-малко труд и повече съдействие на техниката.
С новите площи, които добавихме, очакваме през 2018-2019 да сме над 800 души. Спрямо нивата на автоматизация те биха могли да бъдат малко повече или значително повече.

Имате ли проблеми с намирането на подходящи кадри?
Преди много години бяхме един от малкото заводи в София, който произвеждаше високотехнологични продукти и при обява за работа имахме десетки подходящи кандидати. Чудехме се кого да изберем. През последните години в София навлязоха швейцарски, немски и белгийски производствени компании с развойни звена и сервизни центрове и усещаме конкуренцията. Например търсенето на човек с опит и образование за работа за изцяло нова продуктова гама изделия с нови технологии отнема при нас между 6 и 9 месеца. При търсенето на специалист инженер, който да подпомага развитието на съществуващите ни продукти и технологии, обикновено се насочваме към студенти, току-що завършили или в процес на дипломиране, които да обучим, за да свикнат с "Фесто", да познават нашите изисквания и да навлязат в сектора. Установихме, че в София вече няма свободна работна ръка с технически умения и образование за работа в производството. Затова служителите ни там преминават от 3- до 6-месечно обучение с наставник, учейки ги от А до Я на всеки един процес. В сферата на монтажа на електрониката и електромеханиката е необходимо да обучаваме хората от самото начало. Трудно може да се разчита, че отнякъде ще дойде човек с опит и умения.

Подкрепяте ли плановете на правителството за въвеждане на дуално обучение?
Как то ще допринесе за справяне с проблема? Една от областите, в които Festo Германия развива бизнес, е индустриалното обучение. От 6-те основни бизнес направления дидактиката е с най-голям потенциал.
Относно схемата за дуално обучение, която се дискутира напоследък и се надяваме да започне да се въвежда поетапно, още в периода 2010-2012 няколко немски фирми в България, между които и ние, включително и Германо-българската индустриално-търговска камара, подготвихме първите основи, запознахме училищата и Министерството на образованието.
Независимо дали ще бъде въведен изцяло немският модел, или той ще бъде модифициран спрямо нашите дадености, "Фесто" ще бъде активен партньор. Като производствено дружество всяка година ще търсим млади хора, започващи своя трудов път. От друга страна, колегите ни от търговското дружество предлагат индустриално обучение първоначално на университетите.
Освен това заедно с Професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов” създадохме специален курс, базиран на тяхната учебна програма, но редуциран само до необходимото и полезното за нашето производство. В продължение на 100 часа 15 сътрудници от производството преминаха теоретични обучения с малки практически занятия, изнесени извън нашата фирма. Така те придобиха квалификация и научиха неща, които направиха работата им много по-интересна. Самите те препоръчаха това обучение да стане задължително за всички, които сглобяват или произвеждат продукти. Такъв би бил приносът на дуалното обучение – младежите, завършвайки средното си образование, вече да имат необходимите познания, които да прилагат в работата.

Какво е мястото и значението на производството на "Фесто" в България за групата?
"Фесто" като концерн обслужва над 300 хил. клиенти в цял свят в множество направления, но основно индустриална автоматизация и системи за енергийна ефективност в производството. Съдейки по бързите темпове на навлизане на електроника и автоматизация на производството и цитирайки председателя на управителния съвет на "Фесто", който при откриването на сградата спомена, че в една съвременна машина над 30% от системата е електроника, то бих казал, че "Фесто" в София влияе с тези 30% на цялата група. Почти всички изделия, които съдържат електроника и сензорика, се произвеждат в България.

Много компании свиват или закриват производство, а вие се разширявате. Доволни ли сте от бизнес средата у нас?
Нормално е да има тенденция към промяна на фокуса на бизнеса в България. Ако преди 20 години е имало предимно работа на ишлеме в леката промишленост, то с течение на времето се появиха индустриални производители. През последните години забелязвам засилване на интереса на фирми от областта на автомобилната индустрия. За мен е видимо положителното развитие на бизнеса. Навлизането на високите технологии вдига нивото на България като цяло. Но винаги в такъв тип производство съотношението брой заети хора спрямо изходна продукция е по-различно. Така че едва ли вече ще има фирми, които в рамките на няколко месеца да достигнат няколко хиляди души персонал.

Как българското развойно звено на "Фесто" си сътрудничи с германското, например в областта на биониката?
Имаме 25 инженера, специализирани в областта на електрониката, механиката и кабелни приложения. Те разработват нови продукти, използвайки концепцията, създадена заедно с централата в Германия. Много активно работим и със завода в Швейцария и в Унгария. Може би една четвърт от нашите продукти са компоненти, които колегите от други заводи влагат в техни крайни изделия. В този процес развоят е едно цяло в концерна "Фесто". Дали едно изделие или продукт ще бъде използвано във фармацевтичната промишленост, в биомедицински лаборатории, в индустрията, или в модели на биониката, какъвто например е адаптивният хващач, имитиращ слонски хобот, в който почти цялата сензорика е произведена при нас, това е въпрос на решение на продуктовия мениджър.

Има ли потенциал у нас да се произвеждат бионични продукти?
През 1997 "Фесто" в София произведе първият си продукт, в който имаше наситена печатна платка в електроника. Дотогава са се произвеждали механични изделия. Първите години никой не си е представял, че в 70% от изделията ни ще има електроника. Напълно възможно е да очакваме да преминем в други сфери на реализация на продукти на "Фесто". С течение на времето тези продукти може да бъдат изцяло разработвани при нас. Имаме много високо ниво на компетентност в инженерния състав, има потенциал и в инфраструктурата. Освен това наличието на известни фирми в областта на ИТ сектора допринася за развитие на ноу-хау в България като цяло. Напълно възможно е в бъдеще да се използва този потенциал за създаване на следващи нови продукти в сферата на биониката.

Къде биха могли да намерят приложение бионичните продукти?
Преди 10 години концернът Festo започва да анализира природата и да търси възможности да възпроизведе природата под формата на механика с цел да покаже невероятните възможности не мехатрониката и механиката. Идеята е, че всичко може да бъде механизирано. Тези технически играчки постепенно ще намират приложение на пазара. Бионичният асистент, наподобяващ хобот на слон, още няма приложение. Системата на хващача с три пръста, която се напасва към всяка повърхност, може да бъде използвана от производители на шоколадови изделия за придвижване на своите продукти без те да се увреждат. Така че това е въпрос на бизнеса да го види като решение. Когато има нещо работещо, лесно може да му бъде намерено приложението.