От АИКБ одобряват предложените промени в по-голямата им част, но изразяват и някои резерви
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространи свое становище относно предложените от Министерство на финансите изменения и допълнения на данъчните закони за 2017 година. Като цяло от асоциацията одобряват ранното публикуване на промените, както и по-голямата част от тях,тъй като считат, че те ще доведат до намаляване на административната тежест и сивата икономика.
Въпреки това бизнесът изразява някои забележки и резерви по отношение на част от предложените промени.
Относно Закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове от АИКБ изразяват своите „резерви и скептицизъм“ относно предложения чл. 103, с който се дава възможност на митническите органи в случаите по чл. 42 и 43 от ДОПК да претърсват и изземват по реда на НПК. Бизнесът смята, че прехвърлянето на полицейски правомощия на митническите органи може да доведе до натиск върху бизнеса и да създаде допълнителни възможности за корупция и е необходимо да се направи оценка на въздействието от прилагането на подобна мярка.
По отношение на предложените промени в Закона за данък върху добавената стойност и в частност тези, касаещи „данък уикенд“ от АИКБ смятат, че „законодателят трябва да създаде правила, които да бъдат прости за разбиране и елементарни за прилагане, така че задължените лица и гражданите лесно да се ориентират в правните норми и с минимални усилия и действия да бъдат изрядни в намерението си да спазят данъчното законодателство. Не такъв е случаят с предложените текстове в ЗДДС“. Затова бизнесът предлага в текста на закона да бъдат описани само случаите, при които се налага корекцията на ползвания данъчен кредит, както и препратка към Правилника за прилагане на закона, където подробно да бъдат описани начина и формулите за корекция.
Притеснения има и по повод някои промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и в частност декларациите по него да се подават задължително само по електронен път. В предложените промени е предвидено и отпадане на предвидената досега в закона отстъпка за електронно подаване на декларацията. Според АИКБ отпадането на данъчно облекчение означава на практика повишаване на данъчната тежест, с което „не можем да бъдем съгласни“. Законодателят трябва да предложи начин за споделяне с бизнеса на част от реализираните икономии от вменяването му на задължение за подаване на декларациите по ЗКПО единствено и само по електронен път.
Сходни забележки бизнесът има и във връзка с промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, където също се предвижда от 1 януари 2017 декларациите да бъдат подавани само по електронен път. Тук отново отпада досегашната отстъпка за електронно подаване на декларацията, а бизнесът счита, че трябва да се предвиди стимул за коректните данъкоплатци.
Забележки има и към предложението за данъчно облекчение за физическите лица, които използват безкасови плащания. Бизнесът смята, че предложената мярка „трябва да е съпроводена с адекватна законодателна промяна, която да намали банковите и картовите такси при плащане по безкасов път, дори по възможност да ги сведе до нула, за да може безкасовото плащане, освен по удобство и сигурност, да конкурира касовото такова и по цена. Предвид на това, че и БНБ ще реализира икономии за поддържане и обслужване на паричната маса, ако все по-малко се използват парите в брой, е възможно част от тези финансови разходи да бъдат поети от Централната банка.“
От АИКБ са притеснени от намаления срок (до 31 януари) за подаване на декларацията по чл. 73 от ЗДДФЛ, с която платците на доходите декларират изплатените доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения, както и в тази връзка - удържаните и внесени данъци. Те считат, че това ще доведе до допълнително неудобство и напрежение в счетоводните отдели на предприятията в периода на приключване на предходната финансова година.
Остри забележки от бизнеса отправят във връзка с предложените промени в Закона за местните данъци и такси и в частност поради липсата на изменение, с което да бъде законово уредено въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, като система на променлива ставка и основа в зависимост от обема или теглото на генерираните отпадъци.
