Манохар Редди, Feuji: Инвестирам в България, но цяла година се борих да получа виза

В началото на тази година индийската компания Feuji откри център за аусторсинг и ИТ услуги в София. В момента за дружеството у нас работят около 50 души, като до края на 2017 се планира броят на назначените специалисти в София да бъде удвоен и да нараства до 2019, когато прогнозите са да се разкрият 300 работни места.
Компанията е базирана в Далас, САЩ, но разполага и с офиси в Индия и Коста Рика. Преди дни фирмата откри офис и в Румъния.

За плановете на компанията у нас, за възможностите и предизвикателствата пред чуждите инвеститори в България, и за това колко позната е страната ни в чужбина като инвестиционна дестинация, Economy.bg разговаря с Манохар Редди, основател и изпълнителен директор на Feuji, и Гордън Танура, член на борда на директорите на дружеството.

Защо решихте да откриете офис в България?
Манохар Редди: Централата ни е в САЩ и един от големите ни клиенти пожела да му окажем подкрепа в други части на света. Възможностите бяха следните: разполагахме вече с офис в Коста Рика и имахме възможност да открием офис в България и Румъния. Избрахме София за първия ни офис в Европа заради наличието на таланти тук, заради възможностите за растеж и заради клиентите на европейския пазар, които можем да обслужваме оттук. Стартирахме в България, но откриваме офис и в Румъния.

Планирате ли да откриете офиси и в други локации в България?
М.Р.: Към момента – не, но чувам добри отзиви за Бургас. Местната администрация оказва подкрепа на новите инвеститори. Любопитен съм да отида и да проверя сам. Но към момента вероятно ще се фокусираме върху София.

Колко служители имате в момента и колко още планирате да наемете в близко бъдеще?
М.Р.: Имаме около 50 служители, които работят по различни проекти. Но ще се разрастваме. До края на 2018 очаквам екипа ни тук да достигне 300 души. Това е целта ни. В момента имаме 50 служители. До декември искаме в компанията ни да работят 100 души. И през следваща година очакваме да добавим още 200 души.

Професионалисти с какви умения търсите?
М.Р.: С новите локации и договори фокусът ни тук ще е повече върху BPO и ITO сектора. Считам, че тук има възможности също и в ИТ сферата. Говоря за разработване на Java платформи и др. Смятам, че в тази насока има потенциал за разрастване на екипа ни тук. Гордън Танура: Feuji също ще увеличи екип продажби и специалистите по управление на веригата от доставки.
М.Р.: Също имаме позиции за Service Request Management, Proposal Management Services, графични дизайнери, Content Managers и др. Освен английски търсим също хора, владеещи немски, испански и др. европейски езици.

Имате ли трудности да намерите точните кадри тук?
М.Р.: Да, сблъскваме се с някои предизвикателства, но вярваме, че ще се справим. Да намериш добри кадри винаги е предизвикателство.

Много ИТ и аутсорсинг компании у нас се сблъскват с недостиг на достатъчно квалифицирани кадри. Повечето от тях се опитват да привлекат професионалисти с по-високи заплати. Каква е вашата стратегия?
М.Р.: Заплатите са само един от факторите за привличане на таланти. Важно е също да бъдат създадени възможности за растеж, за работа с нови технологии и за израстване в компанията. Това всъщност са основните фактори, които ще накарат хората да се присъединят и да останат в компанията.

Как оценявате потенциала на ИТ и аутсорсинг индустрията в България?
М.Р.: Тук има огромен потенциал. Хората тук имат голямо желание да израстват и да се учат. Виждам изключителни възможности тук. Това е само началото на нашето начинание. Определено може да се твърди, че България разполага с добри таланти. Доказателство е присъствието на големи мултинационални компании тук с хиляди служители. Виждам доста перспективи пред страната.

Какво трябва да направи българското правителство, за да повиши още привлекателността на страната като инвестиционна дестинация?
М.Р.: Да допринесе за създаването на по-добра среда за бизнеса по отношение на привличането на международно признати таланти. Не казвам, че трябва да се аутсорсва работата и че тук трябва да дойдат много кадри от други страни. Това, което имам предвид, е, че аз съм инвеститор тук, но имах проблеми да получа виза цяла година. Властите трябва да намерят начин да отделят инвеститорите от останалите хора. Чувам, че се работи по този въпрос. Представете си, какво ще стане, когато се опитам да докарам някой много добър Technical Architect, който да работи тук за шест месеца с development екипа. Трансферът на знания ще е изключително полезен за местните екипи. Но не мога да доведа специалисти тук. Отнема много време.
Г. Т.: Аз живея в САЩ и досега не съм попадал на нищо, което да представя потенциала на България пред индустрията там. Виждал съм други страни, които се рекламират като потенциални източници на отлични таланти. Но не мога да си спомня да съм виждал такава реклама от България, както в миналото от Румъния, Полша или Украйна. Нищо, което да представя България като възможност за инвеститорите. Една PR кампания може би ще свърши добра работа.
М.Р.: Оказва се, че има голяма разлика между това как България се възприема в чужбина и каква е реалната ситуация тук. Реалността е, че в страната има много добри кадри и доста възможности. Представата е, че не се чува много за България. Но когато дойдеш тук, виждаш, че има много потенциал. Преди контакта с нашия клиент, не бях чувал нищо за България. Но постоянно чувам за Коста Рика например. Те са се справили чудесно с рекламирането на страната си. Мисля, че България има всички необходими характеристики за растеж, така че е въпрос на популяризиране и добър маркетинг на страната като инвестиционна дестинация.

Бихте ли препоръчали на друга индийска компания да инвестира в България?
М.Р.: Що се отнася до квалифицираните кадри, определено бих могъл да препоръчам страната като място за бизнес.

Как виждате бъдещето на аутсорсинг индустрията в ерата на автоматизацията?
М.Р.: Пазарът е движен от икономиката, така че бизнесът ще отиде там, където може да намери добри кадри и ниски разходи. Това означава, че аутсорсингът ще продължи да има бъдеще. Но ще се върви постепенно към автоматизация, така че страни като България, които зависят от аутсорсинга, трябва също да създадат добър кадрови ресурс и да го преквалифицират, за да бъде той по-адаптивен към нуждите на бизнеса, към новите технологии и автоматизацията в индустрията.