Lufthansa Technik: Нивото на заплащане в България не е като в Западна Европа и за нас това е конкурентно предимство

Германската компания Lufthansa Technik обяви ново разширение на базата си за ремонти на летище София. Капацитетът на дружеството се увеличава с нов хангар и офисна сграда. Това ще превърне „Луфтханза Техник София“ в най-голямата компания за базово обслужване на самолети в Източна Европа и най-голямата база в мрежата на Lufthansa Technik в Европа. Подобни подразделения за базов ремонт немската компания има още на 5 места в света: Унгария, Ирландия, Малта, Пуерто Рико и Филипините.
Размерът на инвестициите в проекта по разширението, направени съвместно с джойнт венчър партньора „Бългериан Еъруейз Груп”, възлизат на около 40 млн. евро.
С новия хангар производствените линии ще се увеличат с още 3 до общо 8, което означава, че едновременно ще могат да се ремонтират по 8 тяснокорпусни самолета. В новия хангар ще могат да се извършват ремонти също и на ширококорпусни самолети, но засега няма подобни заявки. В новата офис сграда ще се помещават отделите, извършващи обслужващи дейности за цялата група. В тях са ангажирани около 500 от общо 1100 служители на „Луфтханза Техник София“. Тези дейности включват: планиране на ремонтите, извършвани навсякъде по света от немската компания, логистика на частите, човешки ресурси, маркетинг и др. София е център за групата за тези подкрепящи услуги от 2012.
С разширението общо служителите на „Луфтханза Техник София“ ще станат 1300.
В София се извършва и оборудването на самолетите на авиокомпаниите от групата на Lufthansa, така че от лятото на 2018 всички те да могат да предлагат Wі-Fі нa бopдa. След втората половина на 2018 „Луфтханза Техник София“ щe зaпoчнe дa пpeдлaгa ycлyгaтa и нa дpyги ĸoмпaнии.

Повече за плановете на германската компания у нас – вижте какво сподели Даниел Хофман, изпълнителен директор на „Луфтханза Техник София“ пред Economy.bg.

Даниел, защо Lufthansa Technik реши да разшири базата си в София?
Има много причини да решим да разширим бизнеса си тук. Както вече казах в презентацията по-рано, представянето на базата в София е сред най-доброто в групата на Lufthansa Technik. Доверието в уменията на служителите ни тук също е голямо. Освен това авиационният пазар расте и търсенето на услуги за авиационна поддръжка също се увеличава. Виждате, че се откриват повече линии, летят повече самолети. Производителите не са достатъчно бързи, за да отговарят на поръчките за нови самолети, така че често има няколко години изчакване преди компаниите да си ги получат. Затова средната възраст на самолетите като цяло се увеличава, което съответно оказва влияние на нуждата им от поддръжка. Пазарът на авиационна поддръжка отчете ръст през последната година, като се очаква тази тенденция да продължи през следващите години.

Кои са другите фактори за избора на София?
Фактор за избора на София е също географското разположение. В България можем да покрием пазара на цяла Европа, Северна Африка, Арабския полуостров, Близкия Изток и Русия. Добрата работа на нашите служители също беше от решаващо значение, както и конкурентната среда в България.

По-ниското заплащане у нас беше ли сред факторите за решението да разширите базата си в София?
Да, под конкурентоспособност имам предвид също това. Защото ние продаваме човекочасове, продаваме труд. Това за нас е конкурентно предимство, защото нивото на заплащане в България не е такова, каквото е например в Западна Европа.

Какво конкретно включва проектът за разширение?
Проектът за разширение включва изграждането на нов хангар. Той ще ни позволи да обслужваме още три самолета едновременно. Така ние ще увеличим производствения си капацитет от 5 до 8 линии. Това ще доведе до повишение на извършваната работа с допълнителни 300 хил. човекочаса на година или общо 1 млн. човекочаса на година. Освен това ние изграждаме нова сграда, позволяваща развитието на отделите за централизираните услуги. Това са звена, които също се разрастват значително от създаването им през 2012.

Колко работни места ще разкриете с разширението?
Постоянно се разрастваме. С решението да изградим новата офис сграда и новия хангар ще добавим още 300 нови служители, като около 100-150 от тях вече са ангажирани. Предстои да наемем още толкова през следващата година.

Какъв тип специалисти ще търсите?
Търсим много опитни техници. Затова ние си партнираме с техническите училища и университети. За да станат самолетни техници, ние обучаваме служителите в продължение на една година, шест месеца от които теория и още шест месеца – практика. Това са специалисти, от които имаме нужда за базовите ремонти на самолетите. Не можем и без подкрепата на административните отдели. Там постоянно търсим квалифицирани инженери, специалисти по планирането на ремонтите и по логистиката на частите.

Имате ли трудности в намирането на тези специалисти?
В България има много добро образование, което подготвя отлични специалисти. Но през последните две години се сблъскваме с предизвикателството пазарът на труда да е все по-свит. Нивата на безработица особено в големите индустриални райони като София и Пловдив значително се понижават. Става все по-трудно да намериш и привлечеш нови служители. Това е валидно за всички индустрии в момента, което е добър сигнал за България.

Каква е тогава стратегията ви за привличане и задържане на добри специалисти?
В момента сме стартирали много програми за задържане на служителите. Един от ключовите елементи, който установихме през последните две години, е да им предоставяме справедливо възнаграждение. Имаме доста добро структуриране на заплатите, на база на което се предоставя справедливо възнаграждение на служителите чрез оценка на позицията им и като се отчита заплащането за тази позиция на българския пазар.

Колко самолета сте ремонтирали досега?
През последните девет години сме ремонтирали над 750 самолета.

Каква е стойността на инвестицията ви досега?
Заедно с нашия джойнт венчър партньор сме инвестирали повече от 100 млн. евро. Това е една дългосрочна и устойчива инвестиция. Годишно извършваме по средно около 120 ремонта. С разширението ще ги увеличим до 160 -180 на година.

А каква е стойността на инвестицията в разширяването на базата?
В проекта за разширение са инвестирани още 40 млн. евро – в хангара и в офис сградата.

Колко клиента имате в София?
Имаме много клиенти. С някои от тях имаме договори за постоянна поддръжка на самолетите им. И всяка зима, когато е най-активният сезон за базови ремонти, ние им предоставяме тази услуга. Имаме 4-5 дългосрочни клиента, като повечето от тях са от Lufthansa Group – Lufthansa, Eurowings, Germanwings. Имаме и дългосрочни договори с TUI fly Group, със Scandinavian Airlines, British Airways, easyJet и др. Така че клиентите ни са много разнообразни. Има и компании, с които сме сключили по-малкообхватни договори, като напр. Aircraft on Ground (AOG – бел.ред.: самолет на земята) договори. Това означава, че ако някоя от авиокомпаниите има проблем със свой самолет тук, на летище София, ние можем веднага да отстраним този проблем. Така, ако броите и тях като клиенти, то тогава може да включите всички авиокомпании, които летят от и до летище София.

Как оценявате бизнес средата в България?
Бизнес средата тук в България е много добра. Това е и причината, поради която от нашето основаване през 2008 не сме спирали да се разширяваме. Още след като приключихме първата линия, решихме да изградим още четири. Сега построихме нов хангар и нова офис сграда, което говори само по себе си за бизнес климата тук. Считам, че страната е стабилна политически. Това беше и един от решаващите фактори за решението да се инвестира тук. Достъпът до квалифицирани специалисти също е от значение за положителната бизнес среда. Аз съм член на борда на Германо-българската индустриално-търговска камара. Често обменяме мнения с другите партньори и всички те са доволни от инвестициите си тук, разрастват се, но и се сблъскват с проблема на свития пазар на труда. Това налага компаниите да мислят за нови начини за привличане на служители.

Бихте ли препоръчали на друга германска компания да инвестира в България?
Аз съм един от най-големите посланици на България пред германските инвеститори.