сряда, 13 декември 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1365 прочитания

    Как рисковото финансиране промени бизнес средата в България?

    За равносметката от дяловото инвестиране и ползите за предприемачите в България - Даниел Томов от Eleven и Росен Иванов от Black Peak
    05 декември 2017, 16:27 a+ a- a

    Доскоро дяловите инвестиции в бизнес проекти бяха рядко срещана практика в нашия регион. Към момента обаче те са един от основните двигатели за създаването и разрастването на множество нови и функциониращи компании в България. 

    Европейският съюз подпомага тези инвестициите. NEVEQ, Eleven, LauncHub, Black Peak Capital и Empower Capital са фондове за рисков капитал, създадени с подкрепата на ЕС и на свой ред инвестиращи в дялово участие в български компании. Средствата от ЕС са значителни, например 70% в Eleven и NEVEQ, 95% от капитала на Black Peak и Empower Capital. Те предоставят не само финансиране чрез дялови инвестиции, но също съвети, обучение и най-вече достъп до общност от ментори, партньори, инвеститори и клиенти.

    Благодарение на пътя, проправен от програма JEREMIE (Eвропейски ресурси за микро, малки и средни предприятия или Joint European Resources for Micro to Мedium Enterprises) и другите финансови инструменти на ЕС, все повече частни инвеститори възприемат България като страна с растящ брой интересни инвестиционни възможности. Наред с това родината ни се превърна в един от добрите примери за ускорено развитие на дяловото инвестиране в Европа. 

    Какви ползи и възможности носи рисковото финансиране, как промени бизнес средата в България и какви са перспективите пред него? Попитахме това представители на два фонда с различен инвестиционен фокус - Даниел Томов от Eleven и Росен Иванов от Black Peak. Eleven подкрепя стартиращи предприемачи, докато Black Peak финансира компании с доказан бизнес модел, които се нуждаят от капитал за допълнителен растеж. 

    Кога и как е създаден фондът и каква е целта му?

    Даниел Томов, съосновател на фонда за рискови инвестиции Eleven, който подкрепя стартиращи проекти

    Даниел Томов: Основахме Eleven през 2012 с мисията да подкрепяме предприемачите в България и региона по пътя на създаването на нови бизнеси конкурентни на световната сцена. Към онзи момент, дяловите инвестиции в стартиращи технологични проекти бяха рядка практика в нашия регион. Благодарение на европейски инвестиции по програма JEREMIE, няколко частни фонд мениджъри като Eleven, започнахме да предоставяме финансова и бизнес подкрепа на стартиращите предприемачи.  

    Росен Иванов: Фондът BlackPeak Capital бе създаден през август 2014 г. по програмата JEREMIE. Основен акционер е Европейският инвестиционен фонд (EIF), както и управляващите партньори. Фондът първоначално бе създаден с капитал от 10 млн. евро, като поетапно беше увеличен до 30 млн. евро. BlackPeak Capital e ко-инвестиционен фонд за рисков капитал за растеж, като за всяка инвестиция е необходимо наличието на външен частен инвеститор, който да инвестира поне същата сума като фонда. Фондът инвестира чрез увеличаване на капитала, като целта е средствата да подпомогнат по-бързото развитие на компаниите, в които се инвестира. Инвестираните суми обикновено се използват за цели като международно разрастване, изследователска дейност, строеж на нови фабрики, наемане на допълнителен персонал и откриване на нови офиси, закупуване на конкурентни компании и други. 

    Ние се фокусираме върху инвестиции в компании в по-напреднал етап на развитие, т.е. с доказан бизнес модел и продукти или услуги, които се нуждаят от допълнителен капитал за ускорен растеж. Инвестираме или в експортно-ориентирани компании, които имат конкурентни предимства на базата на иновации, а не евтина работна ръка, или в компании, които са лидери в конкретна ниша на българския пазар. Нямаме ограничения за сектори и харесваме както високотехнологичните, така и традиционните индустрии като например хранително-вкусовата, бизнес услуги и други. Основни критерии, естествено, са опитът, амбицията и репутацията на управленския екип на компанията. 

    Росен Иванов, съосновател на фонда за рискови инвестиции Black Peak, който подкрепя напреднали бизнеси

    Каква е равносметката до момента - в колко и какви бизнеси сте инвестирали и каква сума?

    Д.Т.: До момента сме подкрепили около стотина проекта общо с над 11 милиона евро, като последващо привлечения от тях капитал от други инвеститори надхвърля тази сума. Мнозинството от проектите са в сферата на софтуер и интернет услуги, но не липсват и физически продукти като джаджи, дронове или стоки, които човек може да си купи в традиционния магазин. Като цяло не се фокусираме върху конкретна индустрия, но опитът ни показва, че нашата географска ширина предразполага за развитието на проекти, които имат B2B модел.

    Някой от най-успешните ни проекти се занимават със създаването на бизнес софтуер и рядко ще чуете да се говори за тях, например проекта Kanbanize. Други проекти като най-големия цивилен безпилотен карго самолет - Dronamics - изглеждат впечатляващо. Детските площадки на Playground Energy генерират електричество и примесено с добавена реалност, също са нещо, което човек може да пипне и то вече на няколко континента.

    Р.И.: До сега сме инвестирали 20 млн. евро в 11 компании. Гордеем се, че успяваме да си партнираме с изключителни предприемачи, които доказват, че български компании могат да са конкурентоспособни на глобално ниво на базата на иновации и уникални продукти. В допълнение успяхме да привлечем частни инвестиции за още 20 млн. евро от инвеститори от САЩ, Германия, Китай, Словения, Саудитска Арабия и България, някои от които инвестират в България за първи път. Част от нашата стратегия е да подпомагаме компаниите с придобивания на други компании в България и чужбина. За последните три години освен основните 11 инвестиции успяхме да направим и 7 придобивания за самите компании, като две са в Германия и едно в САЩ. Много сме горди и с факта, че в момента строим 4 нови фабрики, някои от които в региони с високи безработица. Walltopia непрекъснато разширява производствената си база в Летница, IPS започна да изгражда завод в Кърджали, Humanita строи фабрика в Пловдив, а Ригана придоби и реновира нова производствена база в Казичене.

    Каква е ролята на Европейския съюз за развитието на този вид фондове и как се вписват те в настоящата икономическа ситуация?

    Д.Т.: Европейският съюз чрез институцията на Европейския инвестиционен фонд стимулира и катализира инвестициите в млади бизнеси с висок потенциал из целия континент. През 2014 ЕИФ има съучастие в 41% от сделките с рисков капитал в Европа като предоставя 10% от общия капитал. Благодарение на пътя, проправен от програма JEREMIE, все повече частни инвеститори гледат към Източна Европа като регион с растящ брой интересни инвестиционни възможности. 

    Р.И.: Ролята на Европейския съюз и в частност на ЕИФ е основополагаща. Средствата по програмата JEREMIE успяха да създадат началото на екосистема от инвеститори и компании, които по-активно да се възползват от дялови инвестиции. Без тази помощ процесът на създаване на подобна екосистема щеше да е много дълъг и може би дори невъзможен. Като цяло дяловото инвестиране е много специфичен продукт. И в сравнение със САЩ е сравнително слабо развит дори и в Европа, така че България де факто е един от добрите примери за ускорено развитие на този пазар. 

    Какви са основните форми на финансиране, защото е видимо, че има варианти като финансиране срещу заем, срещу придобиване на дялове от капитала и чрез конвертируеми заеми?

    Д.Т.: Инвестициите в стартиращи компании се характеризират с висока степен на риск, затова и те преобладаващо са дялови. Придобивайки малък дял в начинанието, инвеститорът си осигурява потенциално голяма възвръщаемост за поетия риск, в случай че бизнесът порасне като успешен такъв. Конвертируемите заеми, макар и недобре уредени в националното ни законодателство, са способ за инвеститора и предприемача да сключат сделка, без да фиксират точната оценка на бизнеса на момента. Идеята на конвертируемия заем не е той да бъде връщан, а да бъде конвертиран в дялове, в подходящ за страните бъдещ момент. Традиционните заеми не са чест способ за финансиране на стартиращи бизнеси, тъй като на начален етап трудно може да се прогнозират входящите парични потоци на компанията, ако изобщо има такива. 

    Р.И.: Ние имаме възможност да предоставяме дялов капитал и мецанин финансиране, но досега всичките ни инвестиции са чрез увеличаване на капитала. Това се обуславя и от стратегията ни да подпомагаме бързия растеж на компаниите, за които дялов капитал е най-адекватен. 

    Какви са параметрите/сумите за начални (еднократни) инвестиции?

    Д.Т.: Акселераторите са представител на най-ранните инвеститори в един бизнес с потенциал за висок растеж. Някои компании преминават през този етап, други директно търсят инвестиции в по-късна фаза на развитие. Акселераторите обикновено инвестират при стандартизирани условия, тъй като в най-ранния си етап, стартъпите трудно могат да се оценят на базата на финансов подход. На тази фаза инвестициите са в рамките на няколко десетки хиляди долара или евро в замяна на 5-10% от собствеността в компанията. Бизнес ангелите също традиционно се включват в най-ранна фаза със 5-6 цифрени суми.

    Р.И.: Ние можем да инвестираме между 200 хил. евро и 6 млн. евро. Основният ни фокус е да правим инвестиции в диапазона 1-3 милиона. Първоначално инвестирахме 15 милиона в 11 компании, но тази година направихме допълнителни инвестиции в 4 от компаниите ни за още 5 милиона евро, като по този начин увеличихме и средния размер на инвестициите.

    Как става достъпът до ресурс и как протича процесът на инвестиране? 

    Д.Т.: Повечето акселератори като нас на входа се срещат и запознават с доста проекти и правят първоначални инвестиции в двуцифрен брой проекти годишно. Процесът започва чрез онлайн апликация, описваща проекта и неговия екип. Впоследствие за тези, за които желаем да разберем повече, организираме няколко интервюта, като междувременно ги срещаме с наши ментори и алумни, които също споделят своето виждане и опит както с нас, така и с кандидатите. Проектите, които се движат добре след първоначалната ни инвестиция, са в позиция да получат и допълнително финансиране.

    Р.И.: Процесът отнема между 6-12 месеца, като следва няколко сравнително стандартни фази. След първоначалното запознанство с дадена компания, ние правим първоначален анализ на бизнес плана на компанията, възможностите за растеж и възможностите за излизане от инвестицията. След това се съгласуват основни параметри на сделката в т.н. term-sheet или предварително споразумение. Следва детайлен правен, финансов, данъчен и често пазарен дю дилиджънс, след което се пристъпва към договаряне на окончателните документи по сделката и особено акционерното споразумение, което регулира отношенията между основателите на компанията и нас като инвеститорите. При нас сделките са малко по-трудни поради факта, че сме задължени да имаме коинвеститор, което прави всяка сделка тристранна. Имали сме сделки, които са се проваляли поради неспособността да намерим компромис и за трите страни. 

    Имате ли наблюдения колко нови работни места са създадени с ваша подкрепа?

    Д.Т.: Приблизително около 350 работни места са създадени от нашите портфолио компании към момента.

    Р.И.: Много се радваме, че инвестициите създават нови работни места, като очакваме, че за период от 1-3 години общият брой на нови работни места, създаден от компаниите, в които сме инвестирали, ще е над 1,500. Като цяло оборотът на компаниите, в който сме инвестирали се увеличи с 33% през 2016 г. и с 42% за 2017 г. (очакван), което е съпроводено и с непрекъснато наемане на нови хора. Също се радваме, че успяхме да върнем няколко българи от чужбина за мениджърски позиции в България. 

    Какво се случва с тези проекти? Колко от тях са успешни и функционират към момента? Продължавате ли да ги подкрепяте?

    Д.Т.: Повече от половината от финансираните проекти продължават да са активни и да се развиват. Ние оказваме текуща подкрепа на всички компании от нашето портфолио, тъй като техният успех е и нашият успех. Ние не заемаме водеща роля в управлението на компаниите и обикновено най-добре се справят тези предприемачи, които умело оползотворяват ресурсите и контактите, които инвеститорите и заобикалящата среда им предоставят. 

    Р.И.: Повечето наши компании се развиват изключително успешно. В няколко имаме първоначални проблеми по изпълнението на нови проекти. По дефиниция, парите, които инвестираме, често се влагат в нови, понякога непознати за компанията начинания, като например нова производствена база или пък нов онлайн продукт. Това неизменно създава предизвикателства, с които компанията и ние не сме се сблъсквали, като нови процеси, назначаване на нови екипи и т.н. В момента на оперативно ниво заедно с нашите партньори се опитваме да разрешим тези проблеми. Но като цяло, това са по-скоро проблеми, свързани с растежа, отколкото фундаментални  за бизнеса. 

    А какво се случва с неуспешните компании/проекти?

    Д.Т.: Една компания може да бъде неуспешна по много причини, било заради недостатъчно конкурентен продукт, неадекватно изпълнена пазарна стратегия, неразбирателство в екипа или редица други неща. Инвеститорите са една от страните, които поемат риска, в едно такова неясно начинание. Макар да са налице определени юридически защити, в общия случай, когато инвеститорът изчерпи възможностите да помага, не остава друго, освен да си стисне ръцете с екипа и страните да продължат по своя път.

    Р.И.: Принципно различните фондове имат различни стратегии за това докога да подкрепят неуспешни компании. Нашата стратегия е да подпомагаме нашите партньори в каквито и да е трудности. 

    Какви са ползите за предприемачите в България от този инвестиционен/бизнес модел?

    Д.Т.: Ползите са, че когато интересите на инвеститорите и предприемачите са синхронизирани и гледат в една посока, се създава добра среда за стартиране на смели начинания. Предприемачеството не е само за млади хора, а е сфера, където новите идеи замесват тесто с опита и уменията за правене на добър бизнес. В практиката си виждаме как българи се връщат от чужбина или чужденци идват у нас с цел да стартират бизнес. Изгражда се международна среда, където хората си споделят и си помагат, тъй като се конкурират със света, а не помежду си.

    Р.И.: Дяловото инвестиране е много подходящо за бързорастящи компании, както и за компании с по-малко дълготрайни материални активи, за които е по-трудно да осигурят банково финансиране. Също така дава възможност на предприемачите да споделят риска от нови начинания, като например навлизане на нови пазари, иновации и т.н. без притеснение, че ако проектът е неуспешен, това ще застраши останалата част от бизнеса. Не на последно място, този вид финансиране позволява и ускорен неорганичен растеж, т.е. чрез закупуване на други компании. 

    В какви проекти инвестирате в момента? Промени ли се нещо в процесите и подбора с времето и опита, които сте натрупали?

    Д.Т.: С течение на времето наблюдавахме, че проектите с B2B модел имат по-добри предпоставки да се стартират в нашия регион спрямо проекти, които са изцяло насочени към крайни потребители. Някои от причините за това са, че чисто потребителските продукти са поставени в среда на по-голяма конкуренция и на преден план излиза нуждата за създаване на перфектно потребителско изживяване и мащабна международна маркетинг кампания. Видимо е, че при нас идват доста технически грамотни екипи, които имат предизвикателство да намерят хора с добри умения в продажбите или пък подценяват нуждата от такива хора. Друг опит който натрупахме е с подпомагането на хардуерни и физически продукти.

    Р.И.: Като цяло основният ни фокус е да подкрепяме компаниите, в които сме инвестирали до момента. Много от тях имат допълнителна нужда от капитал поради бързия си растеж и ние предпочитаме да продължим да ги подкрепяме с останалия капитал, който имаме. Разглеждаме само една нова инвестиция в момента, която може да се реализира през 2018 г., но оставаме отворени и имаме възможност да инвестираме и в нови компании при подходящата възможност.

    Как рисковото финансиране се отразява на бизнес средата в България и как я променя? Какви са перспективите пред него? 

    Д.Т.: Рисковите инвестиции все още са една малка капка на фона на цялостната икономика, но те са значими с това, че мобилизират хора и ресурси около проекти, които имат висок потенциал да създават голяма добавена стойност. Положително е, че все повече професионалисти от големия бизнес, а така също и инвеститори, разпознават потенциала в такива нови начинания, които да ги отклонят от това, с което са се занимавали до момента, за да запретнат ръкави в нещо смело. Доброто в развитието на стартъп средата е, че тя е отворена и се гради с поглед към света и не зависи много от местната конюнктура.

    Р.И.: Мисля, че я променя положително в няколко направления. На ниво инвестиране в новосъздадени компании, подпомага за създаването на предприемаческа култура, което е изключително важно за една пазарна икономика. На ниво по-напреднали компании, дава допълнителна помощ на успешни български предприемачи да създадат водещи регионални и дори глобални компании. Също така поставя България все по-осезаемо на международната инвестиционна карта.  

     
    Нагоре
    Отпечатай
     

    преди 2 часа
    Норвегия ни подкрепя с 210 млн. евро
    Средствата са за сферите на иновациите, климата, социалното включване, правосъдието и др.
    преди 3 часа
    Три японски фирми стъпват у нас
    Zen Noh foods е започнала производство на замразено суши в Пловдив
    преди 4 часа
    Какво търсиха българите в Google през 2017?
    Вижте какво оглави класацията на най-честите тръсения и по света
    преди 5 часа
    Изравниха таксите за обслужване на пътници през двата терминала на Летище София
    Уеднаквяват се и таксите за пътуващите, независимо от дестинацията – вътрешна или международна