петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    19945 прочитания

    Треска за биткойн

    За копаенето, съхраняването и търговията с криптовалути вижте какво сподели един от учредителите на Българската Биткойн Асоциация
    04 януари 2018, 16:51 a+ a- a

    На 24 януари 1848 Джеймс Маршал случайно открива парче злато на около 80 км. от Сакраменто – градче, в което тогава живели около 200 души. Находката бележи началото на една от най-известните златни трески в историята на САЩ.  За 5 години в местността се преселват 250 хил. души. И макар извлеченото за този период злато да се оценява на 2 млрд. щ.д, историците неохотно отбелязват, че натрупалите голямо богатство хора са единици. Сега, 170 години по-късно, като че ли на хоризонта се задава нова треска. Треска за криптовалути.

    През изминалата година биткойн достигна рекордни стойности, а в публичното пространство се заговори за още подобни проекти, горди с амбицията си да променят финансовия свят. И докато редица анализатори предупреждават, че това е балон, все повече хора разглеждат технологията като привлекателна инвестиция.

    Струва ли си да се копае криптовалута? Как е най-добре да бъде съхранявана? Какви рискове крие търговията с нея? За какво да внимава човек, когато избира борса и проект, свързан с блокчейн технологията? За да разберем повече по темата, се свързахме с Владислав Драмалиев. Той е сред учредителите на Българската Биткойн Асоциация, организатор на най-голямото месечно блокчейн събитие в София - Sofia Crypto Meetup и активен член на блокчейн общността в страната. По технологията се запалва покрай проблемите с банковата система в Кипър през 2013. Тогава с негов приятел стартират и един от първите сайтове за търговия с криптовалути у нас. Впоследствие учредява неправителствената организация ”Битхоуп“, чиято платформа улеснява събирането на дарения в криптовалута за различни каузи. Към момента Драмалиев отговаря за комуникационната политика на друг иновативен блокчейн проект – æternity.

    Съдържанието на тази статия не представлява инвестиционен съвет или друг вид съвет,  нито следва да се разглежда като подтикване към определено инвестиционно решение.

    Господин Драмалиев, през 2017 около биткойн се вдигна много шум. Най-общо, по какъв начин може човек да инвестира в криптовалути?
    Ако имате капитал, който искате да инвестирате в нещо, свързано с криптовалута, имате две възможности: да купите валутата директно или да си купите хардуера, с който да копаете криптовалута. И двата избора имат предимства и недостатъци.

    Какви са предимствата и недостатъците на копаенето на криптовалута?
    Според мен да си купите хардуер и да почнете да копаете с него е по-лошият избор. Да се купи директно криптовалутата е по-лесно. Хардуерът се разваля, изисква поддръжка, изразходва електричество. Неговата работа трябва постоянно да се следи. Шумен е. Затопля помещението и трябва да му отделите специално място. Ако започнете да копаете, поемате много повече рискове, отколкото ако си купите директно криптовалутата. Плюсът на копаенето е, че купувате нещо, което съществува във физическия свят – хардуер. С времето неговата цена намалява, но няма да стане 0, освен ако безвъзвратно не се счупи. Ситуацията е по-различна в случая на индустриалното копаене. С голяма инвестиция хардуерът може да бъде купен по-евтино. Въпреки това по моя информация внасянето на хардуер за копаене на криптовалута в момента е доста проблематично. Освобождаването на устройствата от митница се е превърнало в дълъг и комплексен процес, включващ много хора. Според мен във всички случаи освен когато искате да се занимавате с професионално копаене, е по-разумно просто да се купи криптовалутата или да си направите портфолио от няколко криптовалути

    За плюсовете и минусите на копаенето на криптовалути вижте какво сподели Владислав Драмалиев пред Economy.bg

    А как стои въпросът с директното купуване на криптовалута?
    Това е интересен въпрос в момента за България, тъй като няма българска банка, която иска да отвори банкова сметка на бизнес, свързан с криптовалута по някакъв начин. Дори банковите сметки на фондация „Битхоуп“ бяха блокирани и в последствие закрити.

    Как си обяснявате закриването на сметки на подобни бизнеси от страна на българските банки?
    Възможно е да е свързано с новите регулации, идващи от Европейския съюз, които се опитват да премахнат възможността за закупуване на криптовалута анонимно. Стремежът е да се регулират всички точки, в които фиатните пари като долари, евро, левове и т.н. се конвертират в криптовалута и обратно. Това са всички борси, брокери и дори портфейли, където се съхранява криптовалута. В този смисъл според мен банките са решили рязко да въведат тези нови правила или поне да създадат впечатление, че имат желанието да ги въведат. Възможно е също така да става въпрос и за затягане на контрола от страна на банките на международно ниво. Не е изключено големите банки посредници, през които минават международните преводи, да са решили, че не искат да обслужват клиенти, свързани с криптовалута, и да са обявили новата си политика пред всички други по-малки комерсиални банки, които да трябва да се съобразят.В момента на практика в България не може да се купи криптовалута по банков път локално. Доскоро съществуваха много различни начини, по които това можеше да се случи.

    В София има банкомат, който оперира с биткойн. Той продължава ли да работи?
    Компанията, която е зад този банкомат също беше засегната. На самия банкомат не му трябва банка. Въпросът е какво прави компанията с парите, които остават вътре в банкомата, защото не може да ги внесе в банка. Проблемът е, че бизнеси, които са абсолютно легални, в момента не могат да си платят задълженията към трети страни, защото банките отказват да ги обслужват.  На практика заради решението на банките ние не можем да си спазим задълженията към държавата и това може да доведе до по-сериозен конфликт. Като добросъвестни търговци и НПО ние плащаме данъци, осигуровки, а в момента този процес е затруднен. Общественополезната дейност на фондация „Битхоуп“ също е затруднена. Поради липса на банкова сметка е трудно да бъдат сваляни средства от криптоборсата, с която работим и това не ни позволява да разпределим над 15 000 лв в дарения за български НПО-та.

    Това проблем само за юридическите лица ли е и какъв ефект ще има решението на банките върху търговията с криптовалути?
    Смятам, че като резултат от решението на банките пак ще се върнем малко назад във времето, когато повечето сделки с криптовалута се случваха или по форумите, или при срещи между хората лице в лице. Проблемът не e само за юридическите лица. Според мен и физическите лица скоро ще бъдат засегнати... Вече има голям брой случаи на преводи, които биват спирани и връщани от банките. Към момента не съм чул да се закриват сметки както се случи с бизнесите, но не е ясно дали и това няма да се случи при достигане на определени обеми. С неханието си относно действията на банките, държавата тласка сектора в посока на сивата икономика, което не е в неин интерес.

    Банките имат ли право така едностранно да вземат подобни решения?
    Всъщност това е интересният въпрос – колко легално е това. Според някои хора не е легално, според други това е част от общите условия на банката и тя може по всяко време на всеки един от нейните клиенти да спре достъпа до средствата за някакъв период. Може да се случи с всяко едно лице. Не е невъзможно и е абсолютно в правото им. Буквално всичко, което застрашава изградилия се елит на международно ниво, всичко, което по някакъв начин е неудобно или застрашава монопола му, може да бъде атакувано и да се направи опит да бъде задушено. Просто неизбежно ще дойде и денят, в който големите финансови институции и банки ще започнат офанзива срещу криптовалутите. Може би това вече се случва. Да видим какво ще стане на европейско ниво, какво ще се случи и в другите държави. Дали банките ще подемат подобни мерки срещу криптовалутните бизнеси и там. Ако проблемът е свързан с банките кореспонденти, то тогава банките в цяла Европа би трябвало да имат проблеми. Виждаме, че в Австралия банките вече реагираха по подобен начин. Ако това не е така обаче, явно трябва да се готвим за сценарий, подобен на този с онлайн залаганията в България.

    Вижте какво сподели Владислав Драмалиев за използването на онлайн и хардуерни портфейли пред Economy.bg.

    Какви варианти има човек, за да съхранява своята криптовалута?
    Има два варианта - да ги съхранявате при някого или да ги съхранявате при себе си. Ако ги съхранявате при някого, това означава, че може би използвате някаква услуга, като онлайн портфейл или борса. Там ги купувате – там ги съхранявате. Ако сте спекулант е добре да имате достъп до точка, където може да се обменя криптовалута за фиатни пари - за евро или за долари. Проблемът с този вариант е, че не е в духа на криптовалутите, тъй като те ви позволяват вие сами да си бъдете банка. Ако съхранявате криптовалутите в борса и тя изчезне или бъде хакната, е възможно да загубите всичко. На практика борсата играе ролята на банка. Ако нещо се случи с банката, вие оставате без парите си.  Другият вариант, който е по-разумният, може би малко по-неудобен с оглед на това, че не може на момента да продадете въпросните криптовалути, е да ги съхранявате при себе си в портфейл, чиито частни ключове притежавате (или т.нар. seed). Има много различни начини да си създадете портфейл на мобилното устройство или на компютъра, дори на хартия.

    Какво представляват тези частни ключове?
    Ключовете са паролите за вашите криптовалути. Обикновено се съхраняват под формата на 12 или 24 думи, които трябва физически да запишете на лист хартия и никога да не докосват интернет. Ако загубите хардуерното устройство (телефон, компютър, портфейл), тези думи ви позволяват да възстановите всички баланси на всички криптовалути, които сте имали и се поддържат от портфейла, който сте използвали. В света на криптовалутите това е нещото, което ви гарантира, че вие сте собственикът на вашите пари. Ако някой получи достъп до частния ключ (или seed-a) за биткойн адреса, където съхранявате биткойните, те вече са също толкова негови, колкото ваши. Ако криптовалутата бъде недобросъвестно преместена от вашия портфейл, тя вече не е ваша и няма кой да ви я възстанови.

    Как хората, които имат желание да търгуват с криптовалута, да изберат платформа, която да ползват? Вижте какво сподели Владислав Драмалиев пред Economy.bg

    Как  хората, които имат желание да търгуват с криптовалута, да изберат платформа, която да ползват?
    Има два вида борси. Едните са такива, на които може криптовалутата да бъде продавана или купувана за фиатни пари. Другите са тези, в които е възможен само крипто-към-крипто обмен.. Може да обменяте биткойн в етери, биткойн в даш, съществува голямо разнообразие на криптовалутни двойки, но няма начин да конвертирате към долари или евро. Вариант е да се конвертира към централизирана криптовалута, която е „закачена“ към долара, но не бих го препоръчал, освен за много кратко време. Фактор, който гледат повечето хора когато избират борса, са дневните обеми. Това обаче невинаги е най-доброто решение, тъй като в момента едни от най-високите обеми се случват на борси, които не са съвсем регулирани. Също така, съществуват борси без такси за обмяна, което на практика означава, че е безплатно да генерираш големи обеми. В момента почти всички борси имат проблем с огромното количество потребители, които искат да ги използват и сякаш са под DDoS атака постоянно. В определени периоди вход в борсата е буквално невъзможен, или не може да се пусне заявка, като постоянно се появява грешка, че връзката със сайта е невъзможна. Всичко това - просто поради огромния интерес, който в момента съществува. Лично аз бих препоръчал да се използват по-регулирани борси, особено ако става въпрос за съхранение на средства за по-дълъг период от време. Това, което може би няма да се хареса от потенциалните потребители, е задълбоченият и продължителен процес на проверка на самоличността, включващ предоставяне на много лична информация. Въпреки че процесът е модернизиран спрямо този отпреди 3-4 години, все още е неудобен и в повечето случаи изисква владеене на английски език. Личната информация се предоставя чрез видеоразговор на компютър. Обаждат ви се, трябва да си кажете името, телефона, да си покажете личната карта, да потвърдите адреса си. Разбира се, преди да се случи всичко това - чакате на опашка.

    Криптовалутите са доста волатилни. Има ли начин да се избегне тази волатилност без да се купуват фиатни пари?
    Съществува една централизирана криптовалута, която се нарича „тетър“ (бел. ред. tether) и се издава съгласно желанията и необходимостта на компанията, която стои зад нея. Тя е закачена едно към едно с долара. Ако искате да излезете от волатилността, да речем чрез продажбата на биткойни, но не желаете да купувате долари или евро, може да обмените биткойните за криптовалута, закачена за долара. Това е вариант, който много хора използват и който се счита за една от причините за нарастването на цената на биткойн и други криптовалути през последните месеци. Проблемът тук е, че не е ясно дали наистина зад една такава криптовалута, зад една единица от тази криптовалута – тетър, наистина стои един долар някъде в някоя банка. Съмненията относно това ми се струват още по-основателни, имайки предвид, че компанията, която печата тетърите също няма достъп до банков партньор. Къде се съхраняват тези долари?

    Ако много хора решат едновременно, че искат да излязат от волатилността чрез тази валута, това възможно ли е и до какви рискове води?
    Има как да стане, но означава, че трябва да се „напечатат“ нови и нови тетъри. Въпросът е какво ще стане, ако тези тетъри започнат да бъдат продавани масово. Дали ще могат да бъдат покрити с нещо и на каква стойност ще бъдат покрити? Как ще рефлектира това върху криптопазарите на международно ниво? В момента количеството тетъри, които съществуват, е около 1.3 милиарда щ.д. Само за последните 2 седмици бяха напечатани над 450 млн. от тях. Това създава въпроси, като отговорите на компанията за тетър не са задоволителни.

    За разликата между криптовалута и тоукън и някои от основните неща, на които трябва да се обърне внимание при избор на проект, в който да инвестирате, вижте какво сподели Владислав Драмалиев пред Economy.bg

    Напоследък сме свидетели на постоянната поява на нови криптовалути и тоукъни. Има ли разлика между двете?
    Има разлика. За мен тоукъните са „второ ниво криптовалути“. Това е така, тъй като криптовалутата от първо ниво е нещо, което е в центъра на всяка публична блокчейн система. Тя е в центъра на икономиката. В случая на Биткойн, за да изпратиш биткойн, трябва да платиш такса в биткойни. В случая на Етериум може да програмираш умен договор, но за да може този умен договор да се изпълнява, трябва да платиш „газ“, което е етери. Етерът е основната валута в Етериум мрежата. Това е криптовалута от първо ниво, или просто криптовалута. Тоукъните са второ ниво. В момента най-разпространеният тоукън стандарт съществува в Етериум мрежата – ERC-20. Ако искате да изпратите етери, плащате етери. Ако искате да изпратите тоукън, пак плащате етери. Tоукънът не е важен за самата система. Тя може да функционира и без него. Въпреки това тоукънът може да се възприема и като криптовалута, тъй като на практика той се изпраща до адреси на Етериум. Както изпращате един етер от етер адрес до друг, така изпращате и тоукъни от един етер адрес до друг. Тоукъните са обикновено свързани с приложения върху публични блокчейн системи, докато криптовалутата е в центъра на самите блокчейн системи.

    Какво представлява първоначалното предлагане на криптомонети, популярно като Initial Coin Offering (ICO)?
    Големият брой кампании по първоначално предлагане на криптомонети са може би до голяма степен причината за огромния бум в света на криптовалутите и на биткойн през 2017 г. Това са краудфъндинг кампании, които генерират средства под формата на криптовалута за определен стртъп проект. Има, общо казано, два вида проекти. Едните са технологични проекти, които създават нови блокчейн системи, които са по-добри, по-бързи, по-ефективни, по-евтини за използване. Те са, да кажем, „блокчейн 3.0“ проектите, имащи за цел да подобрят технологията в блокчейн сферата. Дори и по време на ICO-то те да създадат тоукъни, впоследствие, когато новата блокчейн система е готова и функционира, тоукъните се конвертират в криптоваулта. Има и ICO проекти, които създават приложения върху съществуващи блокчейн системи, като повечето са върху Етериум мрежата. В този случай криптовалута не се създава – само тоукъни и те се използват за задвижването само на определеното приложение, за което са били създадени. Например имате ICO проект, който ще прави децентрализирана такси услуга. Когато проектът се реализира, вие ще можете да си платите таксито с тоукъните на въпросния проект. Идеята е, че между момента на закупуване на тоукъна и неговото използване, стойността му може да се е покачила.

    За какво трябва да внимават хората, когато видят нещо ново на пазара на криптовалути?
    За мен по-интересните варианти са напълно новите блокчейн системи. В бъдеще те могат да имат множество приложения. Съществуващите в момента такива вече имат проблеми с обслужването на голям брой клиенти. Винаги съм твърдял, че дори 20% от заплануваните ICO приложения да бъдат реализирани върху Етериум, Етериум мрежата няма да може да ги поеме. В момента наблюдаваме как само един комерсиално успешен проект забавя цялата мрежа. Говоря за CryptoKitties. Ако ще инвестирате в проект, трябва да се замислите дали той ще може да бъде реализиран на практика, какви биха били пречките това да се случи, и дали съществува пазар, който ще го приеме

    Как влие разцепването на дадена криптовалута, т.нар. „форк“, върху тези процеси?
    Всеки hard forks на публична блокчейн мрежа създава несигурност и дори нестабилност. Не всеки hard fork разцепва мрежата на две, но на практика всеки може да осъществи такъв, ако има определено количество компютърна мощност. Как се случва това обикновено? Например Етериум Класик забелязват някакъв проблем в Етериум и могат да се опитат да привлекат ICO проекти към себе си. На практика тяхната технология е идентична, защото те са форк на Етериум. Необходими са един или два ъпгрейда на системата (които също трябва да се осъществят чрез форк, но не „разцепващ“), за да се достигне до нивото, в което Етериум са в момента. Тъй като е с отворен код, софтуерът на Етериум може лесно да бъде копиран, особено от Етериум Класик.

    Според Вас на какво трябва да обърнат внимание хората, когато избират проект, в който да инвестират?
    Много труден въпрос. Има разлика между това да избираш криптовалута, в която да инвестираш, защото тя ти допада като идея и мислиш, че е липсващото решение на даден проблем. Друго е, когато става въпрос за спекулация. Съществуват определени практики, които е добре да бъдат следвани. Хубаво е да се разбере колко са всички монети в обращение – 50, 100, 250 млн. и т.н.; с каква скорост се създават нови монети, защото на практика това поражда инфлация. Важно е да се гледа какъв е екипът, който стои зад съответния проект – имат ли опит и успешни проекти зад гърба си, какви умения притежават.  Прекалено много маркетинг ли има? Това е другият въпрос. Реклама на ICO във Facebook за мен лично не е добър знак. Звучи като отчаяно „пратете ни парите си“ съобщение. Според мен е много важно да се забелязва фокус върху разработката на технологичното решение, което трябва да бъде създадено, а не толкова върху промотирането му. Въпреки това сферата еволюира бързо, а с нея се развива и маркетинговият подход. Ще става все по-трудно да се откроите от масата и това ще даде тласък на голямо разнообразие на маркетингови подходи. В сферата на критовалутите и блокчейн технологиите никога не е скучно. Дори и за маркетинг експертите.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 30 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 33 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 2 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 17 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 18 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България