четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8577 прочитания

    Изкуственият интелект не заменя хората, а надгражда човешките способности

    Игор Правица, изпълнителен директор на IBM България, пред Economy.bg
    22 юни 2018, 16:04 a+ a- a

    Игор Правица е изпълнителен директор на IBM България от средата на 2016, като преди това оглавява облачния бизнес на IBM за Югоизточна Европа с фокус върху продажбите, развитието и изпълнението на нови облачни стратегии. Завършил е компютърни науки в Нови Сад, има и диплома за бизнес анализи от London Business School. Има над 10-годишен опит в индустрията.

    Как се развива бизнесът на IBM в България, какви са плановете на компанията за местния пазар и ще измести ли изкуственият интелект хората от работните им места – Economy.bg попита Игор Правица, изпълнителен директор на IBM България.

    Как се развива бизнесът на IBM в България?

    Игор, как се развива бизнесът на IBM в България?
    Бих казал, че бизнесът ни тук се развива много добре. Присъстваме на местния пазар повече от 80 години. През целия този период ние подкрепяме публичния и частния сектор. Работим по много проекти с нашите клиенти, за да им помогнем да оптимизират бизнеса си. Днес представихме проекта с ДСК, които използват IBM Cloud. Това е само един пример за развитието на нашия бизнес на местния пазар.

    Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата на нашия пазар?
    Потенциалът определено е голям. Всички говорят за дигиталната трансформация, но дигитализацията не е нашата крайна цел. Защото веднъж след като се дигитализираме, въпросът е как използваме всичките тези данни от процесите, които сме дигитализирали. Затова смятам, че има голям потенциал по отношение на това как използваме нашите данни. От една страна, имаме доста стриктни регулации и IBM помага на клиентите си в тази посока. Освен това допринасяме за по-добрия анализ на данните, така че вие да можете да помогнете на вашите клиенти и да сте по-печеливши.
    Предизвикателство в момента е, че клиентите ни имат голямо количество данни, а 80% от данните са неструктурирани. Те не знаят с какъв тип данни всъщност разполагат. Тук именно ние се опитваме да им помогнем, като изградим архитектурата, която им е нужна, за да могат те да консолидират тези данни и да знаят какъв тип данни имат и след това да достигнат следващото ниво, а именно да приложат когнитивни решения или изкуствен интелект, така че да получат по-добра представа за данните си. В момента сме на това ниво, в което можем да помогнем на клиентите си да консолидират данните си и да използват когнитивни решения, така че да монетаризират информацията си по най-добрия възможен начин.

    Кои са клиентите на IBM у нас и какви решения търсят те?

    Какъв тип решения търсят вашите клиенти в България?
    По цял свят IBM работи върху различен тип технологии - „облачни“, социални, мобилни и решения, свързани със сигурността. С други думи актуални и на местния пазар технологии, защото виждаме все по-голямо търсене в тази посока. Но като цяло те търсят технологии, които да бъдат движеща сила за иновации и нови бизнеси. Търсят технологии, които да допринесат за оптимизиране на бизнеса им, така че да могат да отговарят по-бързо на клиентските очаквания. Всички тези решения са приложими и на пазара тук.

    Освен ДСК, които споменахте, кои са другите ви клиенти в България и от кои сектори? Бихте ли дали конкретни примери как те използват вашите технологии?
    Както казах, тук сме от 80 години и подкрепяме различни бизнес сектори – от публичния до частния. IBM работи активно с финансовия и телекомуникационния сектор. Примерът с ДСК е от финансовия сектор.
    Друга доста иновативна компания, с която работим, е ActivTrades. Това е онлайн брокерска компания, чиято централа е във Великобритания, но има голям офис и в България. Те също избраха „облачното“ решение на IBM, за да оптимизират бизнеса си и за да могат да отговарят по-бързо на очакванията на клиентите им по цял свят. Причината, поради която те избраха „облачното“ решение на IBM, е, защото ние имаме мрежа от 58 дейта центрове по света. Това ги улесни в работата им с клиенти из цялата планета. IBM е известна с работата си с големи компании, но примерът, който Ви дадох, е със стартъп – малко дружество, което развива много успешен бизнес по цял свят.
    Мога да дам друг пример от ритейл сектора. Работим с „Технополис“ по изграждането на платформа за електронна търговия, която да подобри потребителското изживяване. С тази нова система подобрихме със 70% резултатите на „Технополис“.

    Каква е прогнозата Ви за пазара в България?
    Виждам голям потенциал и разбира се предизвикателства. Прогнозата ми определено е положителна, защото смятам, че ще има все по-голямо търсене по отношение на нови продукти и нови бизнеси. Това е начин на мислене. Всички се дигитализираме, но това означава, че ние имаме все повече изисквания. Ние като потребители променяме очакванията си постоянно. Затова се повишават и изискванията към бизнеса, бил той финансов, ритейл или телеком. И всички те забелязват, че потребителите променят очакванията си към тях много бързо, което означава, че компаниите трябва да отговорят също доста бързо. Те, от своя страна, идват с подобни изисквания при нас, като технологична компания, за да ги подкрепим. Затова считам, че ще работим много повече с местния бизнес, за да оптимизираме работата му, така че да се отговори на потребителските очаквания.

    Колко служители има IBM и как компанията привлича своите таланти?

    Колко служители имате в момента в България?
    Това е число, което расте в зависимост от нуждите на пазара. Но определено тенденцията е да наемаме хора спрямо това, което се изисква от пазара. Например ако клиентът има нужда от нови умения, ние се опитваме да привлечем специалисти с тези умения. Като цяло мога да кажа, че тенденцията в IBM България е положителна, както е и по света. Защото IBM е един от най-големите ИТ работодатели с над 360 000 служители глобално. Следваме тази тенденция и обновяваме уменията си спрямо нуждите на пазара.

    Срещате ли проблем да намерите точния талант у нас? Как адресирате това предизвикателство?
    Определено има предизвикателства, свързани с таланта, защото новите технологии се развиват много бързо. Това, което се случва на местния пазар, до голяма степен отразява световните тенденции. Затова е необходимо и уменията да се обновяват. Вече споменахме недостига от 350 хил. ИТ специалисти в Европа. Това е вследствие на новото поколение технологии, които изискват и нови умения. Ние като една от най-големите технологични компании се опитваме да образоваме пазара. Работим много активно с университетите и със стартъпите, за да изградим цялостна екосистема и да обучим пазара в новите умения, така че България да е готова за бъдещето.

    Ще измести ли изкуственият интелект хората от работните им места?

    Какво ще е влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда? Ще ни изместят ли машините от работните ни места?
    Определено не. Изкуственият интелект е нещо, което навлиза сериозно. Ние го разглеждаме като нещо полезно, бизнесът също. Защото той предоставя на компаниите по-голяма яснота относно данните, с които разполагат. Изкуственият интелект не заменя хората, той надгражда човешките способности. Машините и хората могат да работят заедно. Технологиите са развиват в посока да бъдат като съветник за хората. Това означава, че изкуственият интелект може да помогне на бизнеса със съвети, с второ или трето мнение. Ние имаме много добри примери, при които изкуственият интелект може да помогне на лекарите при лечението на рак. Но технологиите не заменят лекарите. Те просто им дават още едно мнение за потенциалното лечение на рак. Това е възможно, защото AI може да прочете нещо за много, много кратко време, в сравнение с човека. Това, което не може да замени, разбира се, е опитът.

    Но какво би станало, ако изпуснем от контрол изкуствения интелект?
    Това е добър въпрос. Ние в IBM работим върху това да гарантираме, че имаме контрол или ръководни правила как да използваме изкуствения интелект. Едно от тях гласи, че AI трябва да е отворен, разбираем, да знаеш за какво конкретно го използваш, какви данни използва той и каква точно е целта му. От друга страна, хората трябва да бъдат обучени как да използват изкуствения интелект. И отново идваме до момента с недостига на умения и за нуждата те да бъдат обновени. Според мен трябва да приближим повече хората до технологиите. Защото това, което знаем от историята, е, че технологиите ще имат успех единствено ако хората им имат доверие. Така че, ако успеем да направим AI по-близък до хората и те да му имат доверие, те ще го използват повече. Със стриктни регулации как и яснота за каква цел ще се използва изкуственият интелект, можем да поддържаме контрол.

    Значи имаме нужда от повече регулации?
    Точно така.

    "AI е тук, за да ни подкрепя, като надгражда човешкия интелект, но без да взема контрол".

    Преди дни IBM представи Project Debater – компютърна система, която участва в дебат с хора. Каква беше целта на дебата? Може ли изкуственият интелект да стане средство, което да помага на хората да взимат решения?
    Опитахме се да покажем, че изкуственият интелект е нещо, което може да помогне на хората при вземането на решения. Това беше дебат между AI система на IBM и хора, но в случая нямаше как да научим изкуствения интелект как да отговаря, защото дебатът е на живо и трябва да се правят заключения в реално време. Това беше доказателство, че можем да подпомогнем решенията на хората. Това показва, че AI е тук, за да ни подкрепя, като надгражда човешкия интелект, но без да взема контрол. Това е следващата стъпка, при която правим AI по-близък до хората.

    Не е ли опасно, ако изкуственият интелект може да взима решения сам?
    Не мисля. Защо? Първо, в този дебат видяхте, че хората надделяха малко над AI. Така че има още много какво да се направи, за да може изкуственият интелект да взима автономно решения. Но считам, че цената, която плащаме да не знаем нещо, е много по-голяма, отколкото цената, която ще платим, ако AI вземе връх. Силно вярвам, че докато спазваме тези регулации по отношение на AI, няма да има проблем.

    В момента поне в Европа няма такива регулации.
    Те не са глобални, но IBM и нашият президент Джини Ромети обявиха, че компанията е много открита относно изкуствения интелект, като споделя с клиентите си какъв тип данни използваме и каква е целта. Това прави AI по-разбираем, така че хората може да му имат доверие. Ние сме разработили вътрешни правила, за да направим тези технологии надеждни. Времето ще покаже дали ще имаме успех, или не.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 27 минути
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 45 минути
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 1 час
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 2 часа
    преди 2 часа
    ЕК с планове за европейска диплома
    Така ще се насърчи мобилността с учебна цел в рамките на ЕС
    преди 2 часа
    В България има все по-голям интерес към използване на AI в счетоводството
    Счетоводителите се сблъскват със значително увеличаване на документооборота, което изисква по-ефективни методи за обработка и анализ на данните