Заплатите в ИТ сектора у нас започнаха да се изравняват с тези в Западна Европа

Преди дни софтуерната компания Devexperts обяви, че открива развоен център в София. Фирмата планира да открие 80 работни места у нас през следващите две години. Devexperts, която вече присъства с офиси в Мюнхен, Анталия и Порто, избира страната ни след анализ на други локации като Унгария, Чехия и Словакия.
Компанията е основана през 2002 и в момента има над 400 служители. Специализирана е в софтуерни решения в областта на капиталовите пазари, чиито клиенти са предимно ритейл и институционални брокери, компании за управление на финансови активи, банки, стокови борси и борси за криптовалута. Разработва AI chatbots за брокери и инвестиционни мениджъри, VR/AR бюра за търговия и анализи, heatmap и zooming потребителски интерфейси, технологии за откриване на измами и наблюдение на подозрителни дейности на финансовите пазари, както и решения за управление на индексите.
Развойният център на Devexperts в България ще бъде ръководен от Виктор Андонов, дългогодишен специалист в ИТ сферата със силни експертни познания във финансовия сектор. Преди да поеме сегашния си пост, Андонов ръководи развойния център на DataArt Europe, а преди това е бил вицепрезидент на софтуерното инженерство в Moody’s Investor Services, както и технологичен директор на RecycleBank.

За да разбере повече за плановете на Devexperts у нас, Economy.bg разговаря с Виктор Андонов, директор на компанията за България.

Г-н Андонов, защо Devexperts реши да открие развоен център в София?
Имаше процес на анализ на различни локации в държави като Чехия, Словакия, Унгария. Накрая решихме да основем офиса в София по няколко причини. Първата е прекрасната ИТ инфраструктура с всички поддържащи услуги около нея като хостинг центрове, клауд провайдери, стабилни интернет доставчици – тук интернет е 10 пъти по-бърз и по-евтин отколкото от другата страна на Атлантическия океан. София става център на ИТ интелект. Много наши специалисти работеха по проекти на международно ниво, след което голяма част от тях се завърнаха тук и този процес продължава. С други думи, дори по относително екзотични технологии могат да се намерят специалисти. Друг фактор е политическата стабилност в страната. България се утвърждава като стабилизиращ център в тази част на Европа и е кръстопът на икономиките. Така нашият център е добър плацдарм за пазари в Близкия Изток, Китай и Япония.

Къде другаде компанията има развойни центрове?
Основният офис е в Мюнхен. Имаме развойни центрове също в Анталия, в Токио, в Порто и сега в София.

Ако трябва да сравните София с тези центрове – какви са предимствата и предизвикателствата на средата в столицата ни?
Предимството на София е, че е по малко от всичко, т.е. един коктейл от специалисти и култури, които взаимно се допълват, докато всеки друг от останалите центрове е с по-унифицирана култура и техническа експертиза. Също възможностите за разширяване на центъра в София са значително по-големи отколкото в другите дестинации по множество причини. Предизвикателство е, че в някои институции е останало мисленето отпреди години.

По какви проекти ще се работи в София?
Основно ще разработваме нови функционалности в две платформи за получаване на данни за трейдинг. В световен мащаб ние обработваме около 10 млн. транзакции за цени на акции в секунда и ги представяме на нашите клиенти. Този продукт ще продължава да се развива. Ще представяме данни освен по стандартния начин на компютър, също чрез мобилни приложения и холографски изображения. Продукт, който предстои да пуснем много скоро, е търговия с добавена реалност. На практика трейдърът вече може само с очила за виртуална реалност да си върши работата. Така няма да е нужно да има четири големи екрана пред себе си, а цялата стая ще се превърне във виртуален екран особено когато се представя холограма на цената на акция. Може да погледне назад и да види как тя се е променяла с времето. Това са технологии, които сега навлизат, но ние имаме ранни приемници на тези идеи и работим с клиентите ни в тази насока. Друг продукт са трейдинг платформите за институционалните и частни брокери, които също ще се развиват в тази посока – мобилност, изкуствен интелект, добавена реалност. С други думи, ще има комбинация от традиционното и класическо програмиране на компютри плюс програмиране за различни видове екзотични устройства.

Казахте, че това са технологии, които тепърва навлизат. Има ли достатъчно подготвени специалисти у нас, които биха работили по тях?
Да, мисля, че има, тъй като традиционно в България сме проявявали интерес към новите технологии. Идеята не е да намериш гении, които някой друг е отгледал. Защото може да не ги е обучил така, както на теб ти се иска, а да намериш интелигентни хора, които могат да свършат работата и да създадеш благоприятна атмосфера около тях.

Какъв тип програмисти ще търсите?
Програмисти, които имат опит в свръхбързи алгоритми за трейдинг, свръхбързи изчисления, опит в обработката на големи количества данни и в работата с различни видове визуално представяне на данните, както и опит в областта на изкуствения интелект. Ние сме в ера, която AI ще доведе до демократизация на финансовите услуги.

Колко работни места планирате да откриете?
Тук в момента има 55 работни места, но долният етаж също е свободен. Скоростта на наемане е около 4-5 души на месец за момента. Интервютата в Devexperts са трудни, защото и алгоритмите са доста сложни и отговорни. Наносекунди в изпълнението на определен трейд може да е решаващ дали той ще има успех, или не, и съответно брокерът да загуби, или спечели. Не очакваме всеки, който дойде в екипа, да е супер специалист по свръхбързи изчисления, но разчитаме на интелигентни хора, които могат да бъдат научени. Нямам практика да се пазаря за заплата. Или харесвам някого и се съгласявам на неговите изисквания, или просто не се разбираме.

Пазарът на труда в София е доста динамичен. Каква е Вашата стратегия за привличане на талант?
Третирам всеки кандидат за работа и служител като равен, т.е. обикновено отношенията между служител и изпълнителен директор са асиметрични – огромният монолит срещу малкия индивид. Това обаче не работи в областта на софтуерното инженерство. Ние сме в бизнеса на мисленето и този процес много трудно се контролира. Трябва да се създаде среда на равнопоставеност между двете страни за разкриване на таланта. Смятам, че човек, който има шанс да опита такъв тип работно място, ще забележи разликата и положителното влияние върху него и семейството му.
Когато служителят е в криза, фирмата намира начин да адаптира неговата работа, така че той да може да излезе успешно от нея. Но съответно, когато фирмата е в криза или има спешен проект, тогава служителят трябва да върне жеста.

Когато нов играч стъпи на пазара, който е силно ограничен по отношение на наличните таланти, факторът, с който компания може да привлече добри специалисти, най-вече е заплатата. Такъв подход ли ще следвате Вие и докога заплатите у нас могат да растат?
Заплатата е фактор и ние плащаме добре на нашите служители. Трудно е да се стане наш служител, но след това те са добре компенсирани.
Заплатата е един от компонентите, но социалните и професионалните придобивки също имат значение.
Докъде може да растат заплатите? Те вече започват да са съизмерими със заплатите в Западна Европа.
В момента, в който те се изравнят, тогава това спира да бъде механизъм, по който да могат да се привлекат нови служители.

Ако заплатите у нас са се изравнили с тези в Западна Европа, това не би ли отблъснало инвеститорите, които биха желали да стъпят в България?
Зависи какво търсят инвеститорите. Ако търсят възможно най-евтината работна ръка на час, те вече са в Индия, Китай, Виетнам и т.н. Ако търсят работна ръка на европейска територия, която работи по всички европейски норми и закони, със съответния опит, езикова култура и производителност, тогава те ще инвестират тук. И точно такъв тип инвеститори идват. Отдавна си заминаха тези, за които цената беше единственият фактор.
Разликата между компания, която прави продукти, и аутсорсинг компания е, че втората продава инженер на час за определена сума. Трудно обаче може да се прецени каква е производителността на този инженер, т.е. какъв ще бъде бизнес ефектът от неговата работа. Когато се разработват продукти, цената им се определя от това как ще се промени животът на фирмата, която инвестира в тях. Никой не пита колко инженери за колко часа и за колко пари са разработили продукта. Това дава възможност да се наемат висококвалифицирани инженери, които правят добри продукти. И така с по- малко инженери може да се създаде по-голяма бизнес стойност.

Другият вариант е сами да отгледате кадрите си. В този смисъл ще си сътрудничите ли с университети и готови ли сте да работите със студенти?
Фирмата е създадена в университет и си сътрудничи с висшите учебни заведения. Аз винаги съм се опитвал да давам шанс на млади, талантливи незавършили инженери. Самият аз така съм започнал. Имаме традиционно добри отношения с Американския университет в Благоевград, с Технически университет, с Математическия факултет. Скоро планираме да започнем разговори и да поканим студенти като стажанти при нас. Въобще намирането на талантливи млади хора може би е най-важният фактор за развитието на една компания.

Как оценявате ИТ сектора у нас? Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата?
ИТ секторът е може би единственият, който не беше разрушен по време на трансформацията от един строй към друг. Потенциал в ИТ сектора у нас има от 60-те години на миналия век и той се увеличава все повече и повече. Имаме вече няколко поколения специалисти, които са се обучавали едни други. Благодарение на комбинацията от много благоприятна данъчна система, която не бива да се променя, добра инфраструктура и талант, смятам, че ИТ секторът ще бъде водещ в българската икономика.
Предизвикателствата са предизвикателства на растежа. Какво имам предвид? През 2000 в Америка започнаха да идват първите инженери от Индия. Това бяха хора, които обичаха да се занимават с математика и компютри и не бяха в тази област, защото е високоплатена. Бяха добри специалисти. 10 години по-късно този процес се комерсиализира до такава степен, че от 10 инженери, които идваха, само един знаеше какво точно прави, другите само наподобяваха работата му. Опасявам се същото да не се случи с България и съседните ни държави. ИТ професията носи високи възнаграждения, начин за изява и добро качество на живот, но изисква и много труд.