Различната история за Близкия Изток и Северна Африка

Каква е първата картина, която изниква в съзнанието ви, когато чуете за региона на Близкия Изток и Северна Африка? Много вероятно е тя да е свързана с военни конфликти, безредици и мигранти, пресичащи границата. Тук ще ви представя историите на 7 младежи от MENA, както е известен региона. Те също бяха пресекли границата и бяха дошли в Европа. Но не за да останат. Тези млади хора бяха в Брюксел, за да представят една различна история за региона, от който идват. В столицата на Европа те показаха едно непознато лице на родните си страни. На Стария континент младежите потърсиха убежище, но не за себе си, а за своите идеи. В рамките на първото издание на форума „EU Med means business – Shaping the future of entrepreneurship in the South“ 150 млади предприемачи от Египет, Тунис, Алжир, Мароко, Йордания, Палестина, Сирия и Либия разработиха и представиха 12 приоритета за инвестиции, подпомагане на бизнеса и създаване на работни места. Препоръките им ще бъдат използвани при изготвяне на бъдещите политики на ЕС по отношение на региона. Economy.bg беше единствената българска медия, която присъства на форума.
Разговаряхме с част от младите предприемачи от региона за това какъв бизнес развиват, с какви предизвикателства се сблъскват, как ЕС допринася за развитието на проектите им, кои са хората, които ги вдъхновят. Срещаме ви със 7 предприемачи от различни страни.
Вижте историите им:

Абделрахман ал-Далак, от Йордания, 17-годишен, основател на Recycly
Абделрахман беше най-младият участник в конференцията. Основал компанията си за рециклиране още на 15 години. „В Йордания много хора просто изхвърлят бутилките на улицата. Но това е твоята родина. Трябва да я пазиш“, отбеляза младежът в отговор на въпроса ми как му е хрумнала идеята. „Правителството инвестира много средства в събирането на боклука, но това са твоите пари, парите на данъкоплатеца. Когато рециклираш, спестяваш парите си“, обяснява ми логиката зад идеята си Абделрахман. Той е създател на машина за рециклиране от типа на т.нар. обърнати автомати (reverse vending machine). „Ако имате например пластмасова бутилка, пускате я в машината и в замяна получавате сладки или нещо друго. Тя учи децата, че е важно да рециклират отпадъците си, да пазят околната среда и страната“, разказва той. По думите му ЕС помага в комуникацията между предприемачи и правителство, така че властите в страната да чуят от какво има нужда бизнеса. Брюксел помага и с консултации и менторство по отношение на комуникация с потенциални инвеститори. Младежът сподели, че посещението му в Брюксел го е вдъхновило и за друг проект за развитие на по-екологосъобразен транспорт в региона.

Мохамед Сабуни, Ливан, съосновател на Moodfit
Moodfit e онлайн платформа за интериорен дизайн, която ви помага да декорирате дома си. „Тя свързва хората с интериорни дизайнери, които им предлагат визия, след което ние купуваме, доставяме и монтираме мебелите, които са им необходими. Много е удобно, защото целият процес може да се направи онлайн на достъпна цена“, разказва младият предприемач, чиято компания е избрана от Световния икономически форум (WEF) за един от 100-те арабски стартъпа, които формират Четвърта индустриална революция. „Това събитие е добра възможност за нас да споделим проблемите си, да бъдем чути и да лобираме за подобрения в областите, където има проблеми“, подчерта той по отношение на форума в Брюксел. „Миналата година участвахме в програмата Next Society, която беше спонсорирана от ЕС и от Европейската мрежа за бизнес ангели (European Business Angel Network). Организираха уъркшопи за нас, както и няколко пътувания до Испания, Италия и Франция, така че да се запознаем с екосистемата и основните играчи в региона“, отбеляза ливанецът. Трансфер на знания и експертиза, менторство, коучинг и нетуъркинг – така обобщи той ролята на ЕС за развитие на проекта му. Досега компанията му не е получавала европейско финансиране. Такова те са получили в Ливан от частни инвеститори. Като най-големи предизвикателства за тях той очерта регулаторната рамка и данъчната система. „За нас е от ключово значение тези проблеми да бъдат решени, защото като стартъпи ние плащаме същите данъци като големите компании в Ливан. Друг фактор е ограниченият пазар – Ливан е твърде малка страна, за останем само в рамките й. Така че следващото предизвикателство пред нас е да излезем на нови пазари. Нужна ни е подкрепа от правителството или някаква програма, която да ни помогне да се разраснем навън“.

Сима Наджар, Йордания, управляващ партньор на Dezain Space
Сима е предприемач от 10 години, а Dezain Space е нейната четвърта компания. Представлява инкубатор за дизайнери – независимо дали модни или на продукти, като им помага да развият бранда си чрез достъп до финансиране, уъркшопи, менторски програми и нетуъркинг събития. Dezain Space им предоставя и място за работа. За 18 месеца компанията вече има 90 дизайнери под покрива си. Тя ги свързва с международни фабрики. Преди Dezain Space Сима е имала модна агенция, бутик и уебсайт с видео клипове от типа How-to, които е продала, за да се фокусира върху настоящия проект. Младата бизнесдама отбеляза, че ЕС е съфинансирал развитието на Dezain Space чрез JADE (Jordanian Action for Development of Enterprises) проект. Подкрепени са били общо 5 инкубатора, включително нейния, като основно инвестициите са били в уъркшопи, менторство, достигане до нови пазари. ЕС е подкрепил финансово и организацията на изложението Souq Dezain, където дизайнерите са имали възможност да покажат колекциите си и да намерят пазар в чужбина, както и да се свържат чужди фабрики. Тя определи подкрепата на ЕС като фундаментална.
Като най-голямо предизвикателство за нея като жена предприемач Сима отбеляза намирането на баланс между работа и личен живот, защото като майка на три деца това е най-трудно. „Но когато организираш добре задачите си, се получава“, посочи тя. „Важно е жените да имаме някакъв тип самоидентичност и да правим това, което ни харесва. Трябва да бъда добър пример за подражание на децата си. Смятам, че ще съм им по-добра майка, ако правя нещо за себе си“. Що се отнася до нейния модел за подражание, то това е Ханан Кадер, друга жена предприемач от Йордания и майка на 4 деца. Компанията й Hello World Kids учи децата на програмиране, защото това умение е много важно.

Саед Карзун, Палестина, основател на Taghyeer
Taghyeer (бел.ред.: от араб – промяна) е неправителствена организация, базирана в Рамала, на Западния бряг, която се занимава със социално предприемачество. „Нашата визия е да изградим позитивна общност чрез социален бизнес“, отбелязва Саед. По думите му младежите съставляват 70% от палестинското население. „Политиците от израелското и от палестинското правителство все още мислят традиционно. Ние от новото поколение виждаме възможност в конфликта“, подчертава той. „Умората от нестихващия конфликт прави новото поколение палестинци и израелци по-склонно към двустранна комуникация. Младежите и от двете страни искат да живеят мирно и са склонни да си сътрудничат, защото бизнесът създава споделена ценност“. На въпрос дали и от другата страна има такъв интерес Саед отговаря утвърдително. Той е оптимист, защото вярва, че „новото поколение мисли глобално, дигитално, предприемачески“. Дава пример с частния палестински град Раваби, който е своеобразен технологичен хъб, в който млади палестински ИТ специалисти работят за технологични компании, вкл. израелски. Саед си пожела ЕС да подкрепя повече бизнеса, като включва и млади предприемачи при вземането на важни решения.

Рания Айман, Египет, основател на Entreprenelle
Компанията на Рания подкрепя жени, които искат да стартират собствен бизнес. Подкрепата е под формата на обучения, даване на достъп до финансиране и подпомагане на развитието на съответните проекти. „Работим с жени, които имат идеи, но нямат ресурс“, обяснява Рания. ЕС подкрепя проекта й, като плаща за обученията на жените. Помощта на Брюксел тя определи като партньорство. Като едно от най-големите предизвикателства, особено в по-бедните, селски райони, е обществото да приеме, че жената може да бъде предприемач. „Те постоянно трябва да доказват, че правят нещо добро“, обяснява Рания. Друго предизвикателство пред дамите е, че те имат повече отговорности – да се грижат за дома, за семействата, за децата и т.н. „Опитваме се да променим нагласите и културата, като показваме на жените реални примери. Имаме голямо събитие, посветено на дамите предприемачи в Египет, където каним жени да разказват за своите успехи, за трудностите и за това как са ги преодолели. Когато видя жена от моя квартал, която е успяла, това ме вдъхновява и аз да постигна повече“, подчертава Рания. На въпрос какъв тип бизнес започват най-често дамите, които тя подкрепя, Рания посочва – мода, текстил или в хранително-вкусовата индустрия, различни занаяти, рециклиране, туризъм, реклама и технологии. Що се отнася до примерите си за подражание Рания сподели, че има много – от и извън Египет, като например Опра Уинфри.

Амел Сайден, Тунис, технологичен предприемач и президент на Tunisian Startups
Tunisian Startups е асоциация на стартъпите в Тунис. Амел е и съосновател на BetaCube – венчър фонд, активен във финтех сектора и Индустрия 4.0 чрез инвестиции в т.нар. seed фаза. Освен с финансиране те подкрепят стартъпите чрез контакти с маркетинг експерти, софтуерни разработчици. Амел също е активна в изграждането на дигиталната общност в региона. Тя определи подкрепата от ЕС като комбинация от трансфер на знания и експертиза в развитието на местната екосистема и структуриране на диалога между Европа и Южното Средиземноморие. „Има още много какво да се направи, но с постигнатото досега правим крачка напред“, посочва Амел. По думите й жените са слабо представени в стартъп екосистемата в региона, въпреки че момичетата се справят по-добре от момчетата в училище или в университета в повечето от страните в MENA. „Никой няма да ти каже, че няма да получиш финансиране, защото си жена. Става дума за едва доловими предразсъдъци, с които се сблъскваш всеки ден“, отбелязва Амел по отношение на предизвикателствата, с които се сблъскват жените предприемачи. „Имаме нужда от мерки, които да насърчават инвестициите в дамите предприемачи. Защото в момента те получават едва 2% от рисковото финансиране по света, което е смешно. Трябва да бъдем агресивни и по отношение на квотите – вместо квота от едва 10% жени в парламента, трябва да имаме 50%, защото жените са половината от населението в света.“ Що се отнася до нейните ролеви модели, то това са предприемачите от стартъп сцената в Тунис. „Това са изключителни хора и таланти, които искат да останат, а не да напускат страната. Те притежават характеристики като устойчивост, огромна енергия, вяра в бъдещето на Тунис. А страните от региона имат нужда от „doers and believers“ (реализатори и хора, които са убедени, че нещата са възможни)“.

Абделах Малек, Алжир, основател на Sylabs, включен в класацията на Forbes 30 под 30 в Африка
Sylabs е технологичен и предприемачески хъб, стартъп акселератор и coworking пространство. Идеята на платформата е да насърчи предприемаческия дух в Алжир чрез обучения и уъркшопи. Само за две години Sylabs е подкрепил 21 малки стартъпа да започнат или да развият бизнеса си. Абделах отбеляза, че досега не са получавали помощ от ЕС. В момента обаче стартират нова акселераторска програма, финансирана от ЕС чрез холандска организация. Миналата година Forbes Africa включи Абделах в класацията си 30 под 30. „Добре е младите алжирски предприемачи да получават повече видимост“, коментира Малек участието си в престижната класация. „Започнах да работя, когато бях на 13 години. Така че Sylabs беше логичната стъпка в развитието ми“. В университета той създава два стартъпа, които фалират, но провалът не спира Абделах. „Създавайки Sylabs, аз исках да реша проблемите, с които се сблъсквах като предприемач“. Що се отнася до моделите му за подражание, той посочи големите имена в Силициевата долина и Европа, но подчерта, че е добре се сътрудничи и с успешните предприемачи от региона. „Ние сме част от най-голямата мрежа от технологични хъбове в Африка, наречена AfriLabs, където споделяме опит и знания“. По думите му е добре Европа да подхожда към региона от позицията на партньор. „Ние имаме какво да предложим, Европа също. Можем да имаме win-win партньорство, а не само да получаваме пари от Европа“, подчерта той. На въпрос какво може регионът да предложи, Абделах изтъкна човешкия ресурс, и по-специално ИТ специалистите. Той оцени политическите промени в страната му като положителни.