Българинът, класиран сред 10-те най-добри пейзажни фотографи в света: Старая се да обръщам повече внимание на хубавото около нас

Българинът Евгени Динев е един от 10-те най-добри пейзажни фотографи в света. Той заема 6-то място в класацията на американския сайт topteny.com.

Economy.bg се свърза с Евгени Динев, за да разбере какво го вдъхновява и мотивира.

Евгени, как попадна в класацията на най-добрите 10 пейзажни фотографи в света?
Трябва да попитате редакторите на сайта, направили тази класация. Аз също съм любопитен да разбера по какъв критерий са избрали именно мен сред тези десет фотографи. Доколкото виждам, това са все хора, които не само са отдадени до краен предел на своето занимание, а са изградили публичен образ както в собствената си страна, така и в световен мащаб.

Какво означава за теб това признание?
Нищо повече от малко медиен шум, който ще се разсее постепенно. Когато си уверен в собствените си стремления, подобни класации нямат такова значение, освен да погъделичкат самочувствието.

Откога се занимаваш с фотография?
Вече десет години. Тогава си взех първият огледално-рефлексен фотоапарат и започнах да обикалям по планини и паланки.

Какво е за теб снимането?
Като обърна поглед назад, това са много изминати пътища в очакване на изгреви и залези по какви ли не диви места, което си е едно безкрайно приключение.

Как се спря на пейзажите?
Сигурно ми е заложено генетично. Още от малък съм привързан по преходите в планините, което от своя страна прерасна в стремеж да снимам сред природата. Основната мотивация мисля, че се крие в любопитството да изследвам непознати за мен територии.

Как избираш местата, които да снимаш?
В началото действах на сляпо, палех колата и отпрашвах нанякъде. Като начинаещ късметът беше с мен, но постепенно взе да ми изневерява и просто се мотаех безцелно. Така започнах да подбирам места по картата, според сезона или време от годината. Например през пролетта, когато гората е покрита с фина мъгла или пък наесен, когато цялата се прошари.

Какво те вдъхновява и предизвиква?
Предизвикателство е да се озова на правилното място в точния момент. Понякога е напълно неочаквано, друг път е въпрос на търпение, но и в двата случая сякаш се пренасям в различна реалност, която си е само моя. Сигурно именно това ме вдъхновява, да откривам и показвам моите си реалности.

Споделяш, че търсиш съвършения пейзаж. Кой е той за теб? Какво ще правиш, ако го намериш?
Той е по-скоро фикция, нещо, към което се стремя, но не намирам. По този начин търсенето продължава и никога не спира, докато по пътя от време на време подминавам покрай великолепни, но недотам съвършени гледки. Намеря ли го, е като да излъжа себе си, да спра и да започна да тъпча на едно място.

Какви очи трябва да има човек, за да види красивото около себе си?
Малко повече въображение никога не излишно. Колкото до мен – старая се да обръщам повече внимание на хубавото около нас, колкото и невъзможно понякога да е това.

Загубили ли сме връзката с природата и в този смисъл със себе си?
Всеки е различен – един е изгубил, друг е намерил… това си е природен закон.