Резултатът на страната ни се влошава спрямо предходно издание на класацията на канадския институт „Фрейзър“
В световен мащаб икономическата свобода слабо се увеличава от 6,84 миналата година до 6,86 от максимум 10 точки тази година. Хонконг отново е начело на класацията и за поредна година е следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. На дъното са Ангола, Централноафриканската република и Зимбабве.
Това показва докладът „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2015”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Документът оценява 157 държави и територии по целия свят. Тазгодишното издание представя картината през 2013 – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.
Докладът измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, сигурността на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите. Данните показват, че икономическата свобода води до по-висок стандарт на живот и просперитет на населението. Държавите в първата една четвърт на класацията имат среден БВП на човек от населението (ППС, 2013) в размер на $38 601, а тези на дъното – $6 986. Средната продължителност на живот в най-свободните икономики надхвърля 80 години, а тази в най-несвободните е 63 години.
Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,33 т. от максималните 10 точки, което нарежда страната на 42-ро място заедно с Чехия, Ямайка и Швеция. Този резултат поставя страната на 15-то място в ЕС, като средният резултат на страните в ЕС е малко по-висок (7,36 т.).
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:
Размер на правителството (6,88 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради нарастващия размер на правителствените разходи. Най-ниският резултат в тази категория отново е заради относително високото ниво на държавните трансфери и субсидии.
Съдебна система и право на собственост (4,93 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. Резултатът ни намалява през 2013 спрямо 2012 точно в тези най-проблемни области. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за поредна година е за независимостта на съда – 2,22 т. от максималните 10 точки.
Достъп до сигурни и стабилни пари (9,43 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2013 остава сравнително ниска. Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.
Свобода на международната търговия (7,62 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки. Ако се подпише готвеното споразумение между САЩ и ЕС за свободна търговия, резултатът най-вероятно ще се подобри, коментират от ИПИ.
Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,80 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция. Увеличението на минималната работна заплата през 2013 също сваля резултата на България, а след ударното ѝ увеличаване през 2014-2015 и плановете за последващи увеличения, може да се очаква по-нататъшно влошаване на оценките в последващите издания на индекса.
Заключението на ИПИ е, че пътят на страната към по-висок растеж и доходи минава през намаляване на регулирането за бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме, гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.
