© fot. Paweł Suder, Narodowy Instytut Dziedzictwa
Вековните букови гори в националния парк „Централен Балкан“ вече са часто от Списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Това съобщават от парковата дирекция в Габрово.
Решението е било взето на 41-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в полския град Краков. България избра и номинира буковите гори в резерватите на „Централен Балкан“ в отговор на покана за присъединяване към серийния обект на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други райони на Европа“.
Проектът за разширението на съществуващия сериен обект бе иницииран от Федералното министерство по околна среда, защита на природата и ядрена безопасност на Германия, с цел да се опазят уникалните вековни букови гори в цяла Европа чрез постигане на по-голяма представителност и обезпечаване на цялостен подход при тяхната защита.
България участва в номинацията с най-представителните букови гори в 9-те резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ - „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, които вече са в списъка на ЮНЕСКО. Включените букови гори в обекта заемат почти 11 хил. ха, което е около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия. Те бяха идентифицирани като гори с необходимите качества за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, тъй като са представителни, вековни, с високо биоразнообразие, строг законов статут, съгласно националното законодателство и в лицето на Парковата дирекция – с утвърден управленски механизъм, който гарантира опазването им.
Включването на България в европейския сериен обект на световно наследство на ЮНЕСКО е поредно признание за уникалността на българската природа и традициите в нейното опазване. Висока оценка за съхранената дива природа в парк „Централен Балкан“ – национално богатство и възможност за регионално устойчиво развитие.
С обявяването на буковите гори в Национален парк „Централен Балкан“ за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и сега са в територии с най-строг режим на опазване.