Пирита Сорса: Не е лесно да се възстанови доверието, когато растежът е нисък

От 2008 д-р Пирита Сорса е ръководител на икономическото звено за Европа, Индия и Австралия в ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие). Тя е постоянен представител на МВФ в България в периода 2001-2003.
Сорса беше в София като лектор на Майсторските класове на лятното издание на Софийското бизнес училище в НБУ.

Economy.bg разговаря с д-р Сорса за последните събития с банките и как те биха се отразили на инвестиционния климат у нас.

Д-р. Сорса, следите ли случващото се в България? Какъв е коментарът Ви?
Само от дистанция. Напоследък идвам само веднъж годишно за лекция в Софийското бизнес училище, но вече не следя страната, както преди.

У много хора банковата истерия предизвика страхове от повторение на финансовата криза през 1997. Имат ли основание подобни страхове?
Наблюдавайки ситуацията от дистанция, мисля, че България сега има много по-солидни макроикономически фундаменти. Имате много нискък публичен дълг, а бюджетният дефицит е под контрол. Банките ви изглеждат в добро състояние в сравнение с други страни. Така че от дистанция България изглежда много по-добре от други европейски страни. Има предизвикателства, свързани с растежа, но макроикономическите фундаменти изглеждат доста добре. Но както вече казах, не следя страната много отблизо.

 „Няма банкова криза, има криза на доверието”, заяви президентът на България. Вие познавате добре страната ни. Какво според Вас трябва да се направи, за да се възстанови общественото доверие?
Трудно е да се каже. Не само в България хората нямат доверие в институциите. И в други европейски страни доверието в правителствата е ниско. Не е лесно да се възстанови доверието, когато икономическият растеж е по-нисък, отколкото в миналото, и перспективите за доходите на хората са по-лоши отпреди. Смятам, че са нужни правителства, които са решени да осъществят необходимите реформи и които да повишат прозрачността, така че обществото да има доверие в институциите.

Щеше ли е да по-добре за България, ако бяхме част от еврозоната?
Трудно е да се каже, защото България е част от ЕС, което е голямо предимство. Вече имате валутен борд. Но да сте част от еврозоната, въпреки макроикономическите фундаменти, може би ще изисква повече структурни реформи, за да имате по-солиден растеж.

Много хора съзряха опасност за валутния борд в тази ситуация. Какво е Вашето мнение?
Наблюдавайки ситуацията отвън, валутният борд изглежда много стабилен. По отношение на банковата криза това, което разбрах, е, че е ставало дума повече за слухове и че сега ситуацията е под контрол. Което е било потвърдено дори от ЕС. Така че от тази гледна точка вероятно това е необоснована паника.

Вие познавате България. По какъв начин ситуацията днес се различава от кризата през 1997?
Не си спомням всички детайли от 1997, но поне сега имате валутен борд, много солидни резерви, част сте от ЕС, а фискалната ви политика е много презпазлива. Дефицитът ви не е много голям, все още имате достъп до източници на финансиране на пазара, а публичният ви дълг не е много висок. В икономиката има много по-голям напредък по отношение на частните инвестиции и създаването на работни места. Така че икономическият фундамент би трябвало да е по-солиден.

Научихме ли си уроците от 1997?
Мисля, че фактът, че има валутен борд и много предпазлива фискална политика, може би е урок от тази криза. Но според мен всички хора, които си спомнят кризата, могат да преценят, че сега ситуацията е доста по-различна.

Как тези проблеми могат да се отразят на инвестиционния климат в България?
Смятам, че повечето хора отвън разглеждат банковата истерия като нещо приключило и непровокирано от икономическите фундаменти. Но бих подчертала, че други фактори влияят на инвеститорското доверие. Например бизнес регулациите и политическата стабилност. България трябва да обърне повече внимание на структурните реформи, което означава да имате добър бизнес климат, образована работна сила, инвестиции в инфраструктурата. Това са факторите, които трябва да се вземат предвид, ако искате да привлечете местни или чужди инвеститори. Прозрачността също е от значение.

Нека сега отправим поглед към Европа. Приключи ли финансовата криза и кои са основните уроци от нея?
Ние (бел. ред.: ОИСР) прогнозираме възстановяване, но много нисък и крехък икономически растеж. Ясно е, че тепмът на растеж, на който ще станем свидетели сега, ще е доста по-нисък, отколкото преди кризата. Защото отчасти високият растеж в някои страни може би беше изкуствено завишен преди кризата, тъй като имаше неустойчиви финансови потоци, които насърчиха инвестициите може би в грешни сектори, които сега се сринаха. Някои страни изгубиха конкурентоспособност и сега, за да се случи възстановяването, трябва да се решат много от тези проблеми.
На европейско ниво тук най-напред трябва да се има предвид банковият сектор. Трябва да се гарантира, че банките са добре капитализирани и че са изчистили балансите си от лоши кредити. Това може да допринесе за кредитния растеж и по този начин за инвестициите. Освен това Европа трябва да се огледа другаде за пазари за растеж, например към Азия. Защото растежът в Европа и в България също ще бъде много нисък.
Това, на което обръщаме внимание в ОИСР, е, че както споменах и за България, страните трябва да осъществят структурни реформи. Те трябва да направят пазарите си по-гъвкави и по-атрактивни за инвеститорите, като ограничат бариерите пред инвеститорите. Това не е проблем само за България. Наблюдаваме го и в други страни. Пазарите на труда в някои страни също имат нужда от гъвкавост. Освен това има предизвикателства, свързани със средата. Неравенството в доходите е голям проблем. Сега се обръща повече внимание на неравенството в Европа. И ако на растежа не се гледа по-балансирано, това също би създало риск за осъществяване на реформите.

Какво е бъдещето на ЕС и страните от ЦИЕ в контекста на глобалната конкуренция?
Има голям потенциал особено в ЦИЕ. Ако се насърчи продуктивността и се създадат повече възможности за работа на хората, растежът може да бъде доста по-висок отколкото сега. Но за това трябват реформи.
В ЕС растежът ще бъде по-нисък в сравнение с годините преди кризата. Проблемът със застаряването на населението ще започне да се отразява на растежа. Така че има доста предизвикателства. Европа обаче винаги е оцелявала. Сега континентът излизе от кризата и просто трябва да следва добри политики. По този начин Европа ще остане силен играч в световната икономика.