Икономистът Уилям Джаксън от британската анализаторска компания Capital Economics пред Economy.bg
Уилям Джаксън е икономист, отговарящ за развиващите се пазари в Capital Economics. Често коментира икономическата ситуация в България за Financial Times, CNBC, Reuters, Businessweek и др.
Capital Economics е една от водещите изследователски компании в света. Подготвя анализи за САЩ, Канада, Европа, Азия, Латинска Америка Африка, Близкия Изток.
Economy.bg се свърза с Уилям Джаксън, за да коментира как политическата несигурност у нас ще се отрази на икономическия растеж и инвеститорското доверие.
Г-н Джаксън, застрашава ли политическата несигурност в България банковия сектор у нас предвид факта, че съдбата на КТБ остава неясна?
Политическата несигурност и оставката на правителството може да затруднят реакцията при евентуална нова ескалация на проблемите в банковия сектор на България.
Съществува ли риск за останалите банки в България?
Засега поне изглежда, че последните проблеми с банките са били изолирани случаи. Досега не сме наблюдавали други сигнали за напрежение в банковия сектор. Например нивата на междубанковия лихвен процент останаха стабилни при последните сътресения.
Въпреки това все още има поводи за притеснение относно състоянието на банковия сектор в България. В годините до 2008 станахме свидетели на значителна кредитна експанзия на банките. Голяма част от тези кредити се оказаха лоши, което продължава да е проблем за банките.
Какво ще означава влизането на България в Банковия съюз на ЕС?
Считам, че присъединяването към Единния надзорен механизъм (който се счита като първа стъпка към създаване на Банков съюз на ЕС) е до голяма степен опит за повишаване на доверието в стабилността на банковата система на България. Ако ЕЦБ осигури надзор и подложи местните банки на стрес-тестове, това ще допринесе за идентифициране на потенциални проблеми, което ще подсили доверието и ще предотврати бъдещи масови тегления на депозити.
Какви ще са предимствата и недостатъците, ако ЕЦБ поеме надзора над българските банки?
Както вече казах, Единният надзорен механизъм ще помогне да се идентифицират отрано рискове в банковия сектор, като същевременно се засили доверието и се ограничат рисковете от бъдещо масово теглене от банките.
Като недостатък в краткосрочен план това може да доведе до затягане на условията за отпускане на кредити, ако се окаже, че има нужда местните банки да подобрят състоянието на балансите си преди по-сериозен стрес-тест. Но това би било краткосрочен недостатък, който ще донесе предимства в по-дългосрочен план.
Как политическата несигурност и банковите проблеми ще се отразят на икономическия растеж на България?
През последните тримесечия българската икономика отчете умерен икономически растеж. Все още не е ясно какво е въздействието на последните събития и по-конкретно дали проблемите на две отделни банки са довели до затягане на кредитните условия. Но ако се погледне по-обхватно, се вижда, че слабият банков сектор на България е пречка за икономическото й възстановяване и ние очакваме само леко повишение на растежа през следващите години.
По отношение на политическата несигурност е трудно да се прецени какво ще е въздействието й. Все пак, добре е да се отбележи, че предишни политически кризи и дори протестите през последните няколко години не са оказвали съществено влияние върху икономиката.
Какъв сигнал изпраща настоящата ситуация у нас към чуждестранните инвеститори?
По отношение на чуждестранните инвеститори последните събития определено не са положителни. Отдавна е ясно, че състоянието на българския банков сектор е крехко, така че последните събития едва ли са били изненада. По същия начин, политическата несигурност е налице от известно време. Затова не съм сигурен дали събитията сега ще окажат някакво голямо влияние върху чуждите инвеститори.
