Защо „изтичането на мозъци” заплашва Европа?

Европейската икономика е на ръба на катастрофален дефицит на кадри. След кризата с еврото сега управляващите в Европа се сблъскват с по-голям икономически проблем. Почти 27% от работните места, създавани всяка година в най-големите европейски икономики, остават незаети заради липсата на квалифицирани специалисти. До 2020 дигиталният сектор на Стария континент ще изпита недостиг на 900 хил. професионалисти. Същевременно динамичната германска икономика ще се сблъска с недостиг на 1 млн. квалифицирани инженерни, научни и технологични кадри. Така започва статията си със заглавие Come Home, Europeans в списание Foreign Affairs икономистът в UniCredit Едоардо Кампанела.

Проблемът
От въвеждането на еврото проблемът „brain drain”, или „изтичане на мозъци”, се задълбочава, като напускащите Европа кадри са повече от пристигащите. В годините преди кризата средно по около 120 хил. висшисти са напускали ежегодно 15-те страни, въвели еврото. Основно те са били привлечени от високите заплати, добрите университети и по-малкото бюрокрация в САЩ, отбелязва авторът.
Кризата с еврото влошава ситуацията. В последните години Европа става свидетел на масово изселване на висококвалифицирани специалисти от Ирландия, Италия, Гърция, Португалия и Испания – страните най-силно засегнати от кризата. Търсенето на по-добри възможности вече не се ограничава само до САЩ, подчертава Кампанела. И добавя, че все повече европейци мигрират към Африка и Южна Америка.

Решението
В опит да реши проблемът, ЕС предприе стъпки по разхлабване на имиграционната си политика. Мерките имаха за цел да привлекат таланти от цял свят. По подобие на американската Зелена карта Европейската комисия въведе през 2011 Синя карта (Blue Card) за висококвалифицирани кадри от трети страни. Брюксел се надяваше да привлече 20 млн. квалифицирани работници. Данните за 2012 и 2013 обаче сочат, че са издадени по-малко от 20 хил. визи по тази схема в ЕС.
Затова според икономиста Европа трябва да се фокусира по-скоро към привличане обратно на талантливите европейци, напуснали континента. Ремиграцията, а не имиграцията трябва да е приоритет на Брюксел, смята Кампанела.

Плюсове и реализация
Освен политически плюсове, подобни мерки биха били и икономически ефективни. Заради емоционалната им обвързаност с родината завърналите се специалисти биха били по-ангажирани да подобрят общностите си. За разлика от тях имигрантите изпитват проблеми с интеграцията, а и не се чувстват достатъчно ангажирани с политическия живот на приемащата ги страна. Освен това те изпращат голяма част от припечеленото към родните си страни.
В допълнение, завърналите се в Европа таланти са натрупали освен финансов капитал и полезен опит и идеи. Те могат да насърчат трансфера на нови технологии и иновации.
За да привлекат обратно квалифицираните си сънародници, управляващите в Европа трябва да им предложат достатъчно стимули, като данъчни облекчения, преференциални възможности за влизане на пазара на труда и специален достъп до кредити за създаване на нов бизнес, препоръчва авторът.
Мерките могат да бъдат насочени към специалисти от конкретна възрастова група. Според икономиста инженерите, учените и дигиталните предприемачи под 40 години трябва да бъдат приоритет, защото те са тези, които най-вероятно биха създали нови компании и така биха стимулирали растежа на икономиката.
За да не възникне социално напрежение, освен на европейската диаспора по света, трябва се обърне внимание и на хората, които не са напуснали страните си, посочва Кампанела. Властите трябва да финансират програми за учене през целия живот и квалификационни програми, допълва икономистът.