Настъпи ли ерата на умните машини?

От векове наред хората търсят начини да облекчат физическия труд и създават възможности за по-добра и значима работа. Замяната на физическия труд с „технически мускули“ дава възможност на хората да специализират и се усъвършенстват. И това е начинът, по който икономиките растат и стандартът на живот се повишава. Но това е старият начин на автоматизация. Вече има нов. Днес вече ставаме свидетели как програмисти и инженери разработват не само „механични мускули“, но и „механични умове“ (изкуствен интелект). Така, както първите свиха търсенето на физически труд на пазара на труда, така и вторите вече влияят върху търсенето на „мозъци“ на пазара на труда. Това е изцяло нова икономическа революция, каквато не се е случвала досега.

Много задачи, изискващи квалифициран труд, вече започват да се осъществяват от компютри. А напредъкът на изкуствения интелект ще позволи на машините не само да извършват рутинни и повтарящи се задачи, но и да разсъждават, да се учат, да общуват, да планират, да възприемат... Макар и в начална фаза, вече виждаме първите приложения на изкуствения интелект в практиката. 

Вече ставаме свидетели на появата на роботи, способни да усвояват различни умения и вземат решения, също както хората. И не ние просто вървим към бъдеще, в което умни машини заместват хората на техните работни места, ние вече сме част от него. През 2014 видяхме как роботи с начални разработки на изкуствен интелект започнаха да изместват хората.

Вижте примери:

Търговията и ресторантьорският бизнес са сред първите засегнати. Роботи бяха първите служители, които нае новооткритият китайски ресторант Kunshan. Макар изкуственият интелект на роботите да е ограничен и да са създадени така, че да работят с помощта на хората, напредъкът на разработките в тази посока един ден ще ги направи автономни. 

Роботите вече започват да изместват и продавач-консултантите.

От декември 2014 хуманоидни роботи вече обслужват клиентите на магазините за кафе на Nestle в Япония. До края на 2015 Nestle планира да „назначи” 1 000 робота Pepper за продавачи. Pepper е първият робот в света, който може да разчита емоциите на човек, като сканира изражението на лицето, езика на тялото, думите и интонацията му.  От Softbank възнамеряват да стартират масово предлагане на робота от февруари 2015 на цена 1 400 евро.  

В края на октомври 2014 в партньорство с Lowe’s Innovation Labs, Fellow Robots и Singularity University търговската верига за стоки за дома Orchard започна тестове на автономни роботи, за да установи как новите технологии могат да подобрят обслужването на клиентите в търговските обекти. Четири робота OSHbot бяха „назначени“ тестово в магазин от веригата в Сан Хосе, Калифорния. Роботите разбират английски и испански, могат да разговарят с клиентите и задачата им е да им помагат при избора на стоки.  

Роботи ще сервират напитки в първия „бионичен“ бар в света на борда на футуристичния криузен кораб Quantum of the Seas на оператора Royal Caribbean.  Клиентите на бара могат да поръчат чрез таблети и наблюдават как роботите приготвят напитките им.  

Роботите заплашват да заменят и функциите на HR-ите. Според Макс Симкоф, изпълнителен директор на Evolv, Big Data и алгоритмите са бъдещето на подбора на персонал. „Роботите, които преглеждат хиляди CV-та, ще могат да прогнозират кои служители вероятно ще се задържат в компанията и кои пасват добре на средата”, смята той, цитиран от CNN.

В началото на октомври 2014 Toshiba представи робот, който прилича на човек и може да общува. Машината може да движи ръцете си и да общува посредством японския жестомимичен език. Роботът има женски черти на лицето и се нарича Чихира Айко. Тя ще може да помага в сферата на здравеопазването и в грижите за хората.

През това лято видяхме как Watson, популярният суперкомпютър разработен от IBM, вече е способен да измисля нови кулинарни рецепти. Това е най-новото умение на Watson, след като постигна успехи в диагностичната медицина и научните изследвания. Watson успя да победи човека и в популярното ТВ шоу Jeopardy!   

Според проучванията в близките няколко десетилетия напредъкът на изкуственият интелект ще доведе до замирането на близо половината от работните места към момента, които изискват квалифициран труд. От друга страна, положителното е, че ще насочи човешкия талант към упражняване на по-интересна и творческа работа. 

Пример за това е нова, базирана на изкуствен интелект виртуална система, която може да замени голяма част глобална работна сила.

Програмата „Амелия“, разработка на Ipsoft, е способна да извършва досадни и рутинни задачи, като по този начин позволи на хората да поемат повече творческа работа. Докато други подобни системи се нуждаят от точни фрази или фиксирано съдържание, контекстните филтри, използвани от „Амелия“ й позволяват да разбира всякакви проблеми. Също така, тя се учи от колегите си, като наблюдава работата им и непрекъснато надгражда знанията си, въз основа на своя опит.

„Ако една система твърди, че е интелигентна, то тя трябва да е в състояние да чете и разбира информация, както и да отговоря на въпроси, свързани с нея. Тя трябва да разбира процесите, които наблюдава и да решава проблеми на базата на знанията, които е придобила“, казва Четан Дубе, изпълнителен директор на Ipsoft, цитиран от британския вестник Telegraph.  

„Амелия“ може да отговаря на електронна поща, на телефонни обаждания и то на няколко езика. Би могла например да се справи с лекота с работата на операторите в колцентровете. По информация на The Economist в момента се тества от няколко мултинационални компании.

Едно от последните приложения с начална форма на изкуствен интелект, което привлече общественото внимание, е новата платформа за комуникация със света на професор Стивън Хокинг. По повод нея в интервю за BBC големият учен коментира, че развитието на изкуствения интелект води до известни ползи (каквато е платформата), но заедно с това крие сериозна заплаха. 

Какви опасности крие напредъкът на изкуствения интелект?

Началните форми на изкуствен интелект, които се разработват, вече са доказали колко са полезни, но заплаха крие създаването на нещо, което може да се сравнява с човека или дори да го превъзхожда, смята професор Хокинг. „То ще има способност да се самоусъвършенства непрекъснато с все по-голяма скорост. Хората, които са ограничени от бавната биологичната еволюция, няма да могат да се конкурират и ще бъдат заменени“, обяснява професорът.  Според него развитието на изкуствения интелект може да доведе до края на човешката раса. 

На същото мнение е и технологичният предприемач Елън Мъск. „Мисля, че хората не разбират колко бързо напредва и се развива изкуственият интелект. Това се случва много по-бързо, отколкото някой подозира, дори и в Силициевата долина. И този напредък може да доведе до крайно лош ефект за човечеството“.

И макар да ни предстои дълъг път, преди да постигнем изчислителната мощ и алгоритмите, необходими за разработване на истински изкуствен интелект, според Роло Карпентър, създател на софтуера Cleverbot, това ще се случи в следващите няколко десетилетия. 

„Не можем да знаем какво ще сте случи, ако една машина надхвърли човешкия интелект. Не можем да кажем дали ще бъдем подпомогнати от нея или ще ни игнорира, измести или унищожи“, казва Карпентър и допълва, че се надява напредъкът на изкуственият интелект да е за добро. 

Как разберем дали една машина притежава разум, сравним с човешкия? 

Тестът на Тюринг е най-популярният изпит за установяване на изкуствен интелект в машина. Формулиран в далечната 1950 от британския математик Алън Тюринг, тестът протича по следния начин: човек общува с обект, без да знае дали е друг човек или компютър. Комуникацията е чрез текстови съобщения, които се разменят в продължение на 5 минути. Според критериите, ако машината успее да заблуди 30% от общуващите с нея, че е човек, то тя проявява изкуствен интелект. 

От създаването на теста до лятото на 2014 нито една машина не е успявала да премине теста. През юни 2014 обаче програмата „Юджин Густман“, кръстена на 13-годишен ученик от Одеса, успя да го издържи. Програмата е дело е на двама руски и един украински компютърен специалист. 33% от комуникиралите с нея са се заблудили, че не общуват с програма, а с реален ученик от Одеса. 

Веднага след излизане на резултатите обаче много учени побързаха да ги оспорят. Според Грейми Хърст, професор в University of Toronto, тестът изисква задаване на сложни въпроси, които да докажат наличието на истинска интелигентност, а не неангажиращ разговор, какъвто всъщност е воден по време на теста.  „Самият Тюринг искаше да питаме компютрите за литература, метафори, чувства“, казва той. Други атакуваха самия тест, твърдейки, че не е адекватен измерител за интелигентност. Много хора също биха се провалили, тъй като той отразява малка част от това, което е интелектът.  Според тях поведенческият критерий за оценка на интелект не е достатъчен, що се отнася до машините.

Реален или не, резултатът от теста накара критиците да се замислят, че тестът може би вече е остарял и светът има нужда от по-адекватна и съвременна методика за установяването на изкуствен интелект в машина. Така се появи Lovelace 2.0.

Lovelace 2.0 - алтернатива на теста на Тюринг

Тестът Lovelace 2.0 е разработка на Марк Ридл, професор в School of Interactive Computing към Georgia Institute of Technology. Кръстен е на Ада Лавлейс, първият програмист в историята. Нейни са думите, че „машините могат да направят всичко, което им наредим, но не и да създават нещо ново“. Оттук идва и критерият за изкуствен интелект – ако компютърът успее да създаде нещо оригинално, то той притежава разум. Или казано накратко, новото при тази система на оценка е, че иска от компютъра да прояви креативност, създавайки някакво оригинално произведение на изкуството – разказ, картина или нещо друго. Тестът изисква разработчикът на машината  да не може да обясни по какъв начин неговото творение създава артефакт.

Как изглежда бъдещето?

Ила Нурбакш, преподавател в Института по роботика в Carnegie Mellon University

Според професора по роботика Ила Нурбакш роботите на бъдещето ще имат свръхчовешки способности. „Роботите ще могат да проникват там, където ние не можем, а благодарение на изкуствения интелект ще имат и собствени мисли. Роботите ще бъдат изцяло свързани с дигиталния свят и ще могат да се справят с онлайн задачи доста по-добре от нас. Те ще бъдат навсякъде около нас – на тротоара, в парка, дори в спалните ни“, пише професорът в книгата си Robot Futures.

„От носими устройства през системи за наблюдение до хуманоидни роботи. Такива ще бъдат роботите на бъдещето. Ще си взаимодействаме с тях, без да знаем дали те са контролирани от хора или действат автономно. Това ще провокира огромна несигурност в живота ни“, обяснява още ученият в интервю за Economy.bg.

Според него в обществото ще се появят все по-голям брой „домашно произведени” роботи, които ще нарушават личната ни свобода в парка, на улиците, в градините ни. Ще преминават покрай нас, без никой от нас да е наясно какво точно правят.  

„Ще станем свидетели на бъдеще, в което неравенството ще бъде допълнително изострено. Собствениците на корпорации ще притежават роботи и системи за автоматизация, които да изместват работниците. Това неизбежно ще доведе до по-малка нужда от работна сила. Тази тенденция ще засегне както умствения, така и ръчния труд, защото напредъкът на изкуствения интелект продължава...“  

Драгомир Ненчев, професор по роботика от Tokyo City University

„Хуманоидни роботи ще има по необходимост, тъй като те ще работят в същото пространство, в което ние живеем и работим, ще могат да използват същите уреди и инструменти, които ние използваме. Ще започнат да навлизат в живота ни след около тридесетина години“, смята българинът Драгомир Ненчев, професор по роботика в Tokyo City University.

Той също е на мнение, че в по-далечното бъдеще може да очакваме появата на изкуствен интелект, който ще може да се самоусъвършенства, което означава, че ще превъзхожда интелекта на човека. „Тогава доста бързо ще се стигне до т.н. „сингулярност” в еволюцията ни на биологична форма на съществуване, описана в книгата на Рей Курцвайл „Сингулярността не е далеч”, обяснява Драгомир Ненчев пред Economy.bg.

Според Курцвайл след 15-тина години човешкото мислене ще бъде хибрид между биологично и небиологично. „През 2030, ако имаме нужда от допълнителен неокортекс, ще можем да се свържем с такъв в „облака” директно от нашия мозък“, твърди ученият. Според него небиологичното мислене ще расте експоненциално, тъй като няма да е ограничено от фиксираната архитектура на нашата обвивка.

„Може би един ден ще имаме „умно хапче”, способно да подобри когнитивните ни възможности, ще можем неврон по неврон да качваме мозъците си в компютър, ще пращаме мисли и емоции в „брейн-нет”, ще контролираме компютри и роботи с умовете си, ще се доближим до безсмъртието и дори ще пращаме съзнанието си да броди из вселената“. Така вижда бъдещето друг футурист - американският физик теоретик и автор на множество книги Мичио Каку.