България прави реформи само когато е притисната в ъгъла

Любомир Митов е главен икономист за Европа на Института по международни финанси във Вашингтон. От 1982 до 1992 той е заемал различни позиции в българското Министерство на външните работи. В период от четири години след това той работи за Световната банка. Автор е на множество анализи за икономическото състояние на страни в преход. Любомир Митов беше един от лекторите на Българския икономически форум. Той прогнозира, че при задълбочаване на конфликта между Русия и Украйна и при нови санкции за Русия икономиката на България ще е една от най-силно засегнатите. Очакваният спад е до 5%. Ако настоящата ситуация се запази, санкциите и ниската цена на нефта ще свият икономиката ни с поне 0.5%.

Попитахме Любомир Митов за прогнозата му за 2015 и за това, как се отрази политическата нестабилност върху чуждите инвестиции у нас.

Г-н Митов, каква беше според Вас 2014 за българската икономика?
Много сложна и много трудна. Това е годината, в която изпуснахме финансовата стабилност. Годината, в която бе нарушено едно табу. За първи път предишното правителство допусна бюджетният дефицит да излезе извън контрол. Истината е, че този дефицит, който имаме в момента, само частично е резултат от проблемите с КТБ. Той е резултат от увеличаване по политически причини на разходи, за които няма никаква обективна причина при сегашното икономическо състояние и при отсъствието на каквито и да било реформи от 2007 насам. Затова ще бъде много трудно да се върне отново махалото. Ще трябват години, за да се върнем отново в това положение, в което бяхме преди 2007-2008.

Какви са прогнозите Ви за следващата година?
Ние публикувахме един доклад преди известно време, който се казваше „България – път на никъде”. Не виждам особена разлика в момента. Има два проблема в страната – структурен и чисто политически. Структурният проблем е, че годините на висок икономически ръст са в миналото. Това, което носи икономически ръст, са инвестиции и работна сила като количество и качество.

По отношение на количеството работната сила намалява поради чисто демографски причини и емиграция, и то на най-продуктивната част в чужбина. Качеството също се влошава, което е резултат на отсъствие на каквито и да било реформи в образованието с години. Ситуацията може да се обърне с реформи, но това ще изисква едно поколение време.
При инвестициите имаме чисто обективна причина. Когато няма инвестиционно търсене в Западна Европа, нямаме и чуждестранни инвестиции. Но освен това няма нещо, с което да се привлекат качествени инвестиции в страната. Не може да се живее непрекъснато с идеята, че сме с ниски разходи за труд. Докато не се премине на ново ниво и не се повиши производителността на тези инвестиции, България ще остане с ръст между 1% и 2%. Това е и прогнозата за догодина.
В краткосрочен план има рискове, свързани с положението на световните финансови пазари и по-конкретно с проблемите в паричната политика между САЩ и останалата част на развитите страни, и особено конфликта между Русия и Украйна.
Има и политически проблем. Страната има отчаяна нужда от бързи реформи навсякъде. Най-голям проблем е реформата в пенсионната и здравната система. Здравната реформа няма непосредствено влияние върху икономическата среда, но ще има опосредствано. За съжаление досега аз лично не съм видял нищо от това правителство в посока сериозни реформи, освен малките стъпки в пенсионната реформа, които са същите, като тези, които те направиха в предишния си мандат. Няма реформи нито в бюджета за тази, нито в бюджета за следващата година. Просто времето изтича. Има някаква финансова стабилност. Ще я има още известно време. Но на тези запаси не може да се изкара дълго. Ако не се правят реформи в един момент ще имаме и финансови проблеми.

Как се отрази политическата нестабилност у нас на инвеститорския интерес?
Отрази се много лошо. Доверието рязко спадна, а при това положение никой не инвестира. Потреблението също се свива. Отрази се много и на външните пазари. Бях в Лондон преди дни и за първи път от много години представители на хедж фондове и на инвестиционни банки се интересуваха и от България. Тези институции се интересуват от места, където има нестабилност и където могат да се направят пари. България беше закрита зона за тях в течение на много години, тъй като нямаше на какво да се спекулира. В момента има очаквания, че могат да се спечелят пари, тъй като има нестабилност. От тази гледна точка това не е особено добре. Наблюдава се и в спредовете ни. Рисковата премия за последния дълг е огромна. И това е цената, която се плаща. Няма да се учудя, ако в даден момент ни свалят и кредитния рейтинг, особено ако бюджет 2015 не е достатъчно убедителен.

Как се развива България в сравнение с останалите новоприсъединили се към ЕС страни?
Ние имаме най-ниския ръст на икономиката. Имахме го през 2013 и през 2014. Ще го имаме и през 2015. Проблемите навсякъде са различни. Ръстът в Унгария е изцяло за сметка на усвояване на европейските фондове. Ръстът в Чехия е благодарение на повишеното доверие на потребителите и инвеститорите. Румъния направи огромен прогрес в реформите в последно време. В момента сме на опашката по ръст и това не е само по отношение на реалния, но и на потенциалния ръст. Тъй като когато не правите реформи 7-8 години, то се отразява.

Реформите ли са пътят към дългосрочна стабилност?
Единственият път са реформите, и то сега. За съжаление България прави реформи само когато е притисната в ъгъла. Първият кръг реформи беше след въвеждането на валутния борд, понеже нямаше накъде. Вторият кръг беше преди присъединяването към ЕС.

Сега не сме ли притиснати?
Не сме особено притиснати. Ако погледнете отстрани, ще видите един от най-ниските дългове в страните от ЕС, въпреки че сега за една година ще се удвои. Няма дефицит по текущата сметка. Резервите са достатъчни. Има катаклизми в банковата система, които обаче бяха овладени. Отстрани всичко изглежда добре на повърхността. И политиците не се чувстват притиснати. Лично аз не чувствам особено притеснение у политиците. А би трябвало да са притеснени.

Доколко външни фактори, като конфликтът между Русия и Украйна, могат да повлияят негативно на България?
Зависи как ще се развие този конфликт. Това обаче никой не знае. Но в нашите изследвания ние нямаме оптимистични варианти. Има базов вариант, който е в момента. Има и песимистичен вариант.
Преди дни американското министерство на финансите представи доклад за финансовата стабилност в глобален мащаб. Двата рискови фактора, които те цитираха, са конфликтът между Русия и Украйна и проблемите в разликата в паричната политика, която се провежда в САЩ и в другите страни.
Конфликтът Русия-Украйна може да бъде много сериозен проблем, ако положението не се подобри, защото санкциите нанасят много сериозна вреда на руската икономика. Например Вагит Алекперов, който е шеф на "Лукойл", заяви преди известно време, че ако санкциите останат такива, каквито са в момента, руското производство на нефт ще спадне с 25% поради отсъствието на технологии за разработка на по-трудните местонахождения. Т.е. нещата постепенно се влошават с всеки ден. През цялото време следя курса на рублата, който е индикатор, какво става. Положението е на границата на паниката. Какво ще стане с цената на нефта, никой не знае. Очевидно Саудитска Арабия иска да я свали още по-надолу, което е смъртоносно за Русия. Така че положението там е много тежко и всички рискове са към влошаване.
Даже и да приемем, че няма да има влошаване на геополитическата ситуация, само от санкциите и от ниската цена на нефта очаквам поне 0.5% от БВП удар върху България и може би 0.2%-0.3% удар върху Европа. Той ще бъде симетричен. Има държави, които са по-зависими, но тези, с които ние търгуваме основно, изнасят до голяма степен в Русия, т.е. ще има опосредстван ефект.
Засега няма въздействие върху финансовите пазари, но ако санкциите се разпространят върху повече руски компании и банки, нищо не се знае.