В нейния център са потребителите, които трябва да имат достъп до сигурна, устойчива и конкурентна енергия
Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, представи своята стратегия за постигане на устойчив енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на изменението на климата.
Ключови показатели
- ЕС е най-големият вносител на енергия в света - около 400 млрд. евро годишно, за да покрие 53% от своето потребление.
- 12 от държавите-членки на ЕС не са постигнали минималната за ЕС цел за взаимосвързаност /най-малко 10% от електроенергията от инсталираните производствени мощности да са в състояние да „пресичат границите“/.
- Наличието на подходящи междусистемни връзки в европейската електроенергийна мрежа може да спести на потребителите до €40 млрд. годишно.
- 6 от държавите-членки на ЕС са зависими от един-единствен външен доставчик за целия си внос на природен газ.
- В нашия жилищен фонд преобладават енергийно неефективните жилища с дял от 75%; за 94% от транспорта се разчита на нефтени продукти, 90% от които са вносни.
- Необходимо е само до 2020 в енергийния сектор на ЕС да бъдат инвестирани над €1 трилион.
- Цените на едро на електроенергията в Европа са с 30%, а на природния газ със 100% по-високи, отколкото в САЩ.
- Европейските предприятия за енергия от ВЕИ имат общ годишен оборот от €129 млрд. и осигуряват работа на над 1 млн. души.
- В периода 1990—2011 емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 18%.
- ЕС цели до 2030 да намали най-малко с 40% емисиите на парникови газове, да увеличи поне с 27% дела на ВЕИ в енергопотреблението и да подобри най-малко с 27% енергийната ефективност.
В центъра на енергийния съюз са гражданите. Цените, които плащат те, следва да бъдат достъпни и конкурентни. Енергията следва да бъде сигурна и устойчива, с по-голяма конкуренция и повече избор за всички потребители.
Енергийният съюз се основава на трите дългосрочни цели на енергийната политика на ЕС: сигурност на доставките, устойчиво развитие и конкурентоспособност.
За да се постигнат тези цели, енергийният съюз е съсредоточен върху пет взаимно допълващи се измерения: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешния енергиен пазар; енергийната ефективност като средство за ограничаване на търсенето на енергия; декарбонизация на икономиката; както и научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.
Всички тези измерения са области, в които се изисква по-висока степен на интегриране и съгласуване. В рамките на тези измерения, в плана за действие, приложен към рамковата стратегия, се представят конкретни мерки, които ще бъдат подготвени и приложени през следващите години. Този план за действие ще бъде наблюдаван и изменян във времето, за да се гарантира, че продължава да отговаря на изменящите се предизвикателства и новите тенденции.
Европейската комисия прие Рамкова стратегия за устойчив Енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на изменението на климата, Съобщение относно взаимосвързаността /10% взаимосвързаност на енергийните системи до 2020/ и Съобщение, в което се излага визия за глобално споразумение по въпросите на климата в Париж през декември.
Стратегията включва ново законодателство за преразглеждане и преустройство на електроенергийния пазар, осигуряване на по-голяма прозрачност в договорите за доставка на газ, съществено развитие на регионалното сътрудничество като важна стъпка към интегрирания пазар, по-силно регулирана рамка, ново законодателство за гарантиране на доставките на електроенергия и газ, увеличено финансиране от ЕС за енергийна ефективност или нов пакет от мерки относно възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/, съсредоточаване върху стратегията за европейските научни изследвания и иновации в областта на енергетиката и ежегоден доклад относно състоянието на Енергийния съюз.