Какви възможности предлага Гаранцията за младежта в Европа?

Близо 5 млн. младежи в Европейския съюз са били без работа към март 2015. Това сочат последните данни на Евростат. Най-високи са нивата на младежката безработица в Гърция (50.1%) и Испания (50.1%), а най-ниски – в Германия (7.2%) и Австрия (10.5%). В България младежите без работа под 25 години са 23.8%.

Брой (%) на безработните младежи (под 25 години) в ЕС към декември 2014

„Над 5 млн. младежи в Европа са безработни. С други думи, всеки пети млад европеец няма работа. Това е неприемливо. Трябва да променим тази ситуация бързо”, коментира еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Мариан Тисен по време на форум в Брюксел, посветен на младежката безработица, на който Economy.bg беше единствената българска медия.

Факти
За да стимулира младежката заетост в Европа, през 2013 Европейската комисия прие, а страните членки одобриха, т.нар. "Гаранция за младежта" (Youth Guarantee). По този начин държавите от ЕС се ангажираха да гарантират, че всички млади хора под 25 години ще получат качествено предложение за работа, чиракуване, стаж или продължаващо обучение в рамките на 4 месеца, след като са напуснали формалното образование или са останали без работа. То трябва да е съобразено с образованието, уменията и опита им.
Всички 28 държави от ЕС са представили планове за прилагане на Гаранцията за младежта и вече предприемат конкретни мерки. Как върви изпълнението на гаранцията, ще стане ясно догодина, когато страните членки ще представят съответни доклади, обясни комисар Тисен.

Финансиране
Средствата за Инициативата за младежка заетост (Youth Employment Initiative - YEI) за 2014-2020 са 3.2 милиарда евро, към които ще се добавят още най-малко 3.2 милиарда евро от Европейския социален фонд (ESF).
През февруари Европейската комисия предложи, а в края на април Европейският парламент одобри да бъдат отпуснати 1 млрд. евро за Инициативата за младежка заетост, които да бъдат на разположение още през тази година. Страните, които се възползват от инициативата, са Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Великобритания.
За България предвидените средства за периода 2014-2015 по Инициативата за младежка заетост възлизат на 55 млн. евро. Толкова са и средствата, предвидени за гаранцията от Европейския социален фонд. С националното съфинансиране средствата възлизат на 240 млн. лева, според информация на Министерството на труда.

Реализация
В момента Гаранцията за младежта се реализира във всички страни членки на ЕС, отбеляза в рамките на форума комисар Тисен. Макар оценката за изпълнението на националните планове да бъде представена догодина, като примери за страни, постигнали успехи, се сочат Финландия, Ирландия, Литва и Португалия. Данните за тези страни бяха представени от Еврокомисията в рамките на форума.
Финландската схема е допринесла за ограничаване на безработицата сред младежите, като 67.8% от тях са получили оферта за работа, стаж или продължаващо обучение в рамките на 4 месеца, след като са се регистрирали като безработни (след 6 месеца възползвалите се от схемата в страната са се увеличили до 89.6%).
Ирландия – от над 28000 работни места, достъпни по схемата на Гаранцията за младежта, близо 16400 са били заети до края на октомври 2014.
Литва – 77% от регистриралите се за участие по схемата младежи са получили качествено предложение за работа.
Португалия – в периода март–декември 2014 над 67 000 младежи на възраст под 30 години, регистрирани като безработни, са получили предложения за работа или стаж.

Пилотни проекти
18 пилотни проекта са реализирани по схемата Гаранцията за младежта в седем държави от ЕС: Ирландия, Италия, Литва, Полша, Румъния, Испания и Великобритания.
Най-активна е била Испания с шест реализирани проекта. Един от тях – в град Хихон, Северна Испания, беше представен в рамките на форума в Брюксел.
Безработните младежи в града са над 4000 или над 44%. Проектът, реализиран от местната агенция по заетостта, е обхванал безработни младежи на възраст от 16 до 30 години. Най-голямото предизвикателство за хората, осъществяващи проекта, е било да мотивират младите хора да участват. Според представените данни благодарение на проекта 23% от участвалите младежи са си намерили работа, а 39% са получили възможност за стаж.

Успешни примери
Сред намерилите работа чрез проекта в град Хихон са 25-годишната Лаура Касадо и 26-годишната Бегоня Суарез. Economy.bg разговаря с тях, за да ни разкажат повече за ползите и предизвикателствата от проекта. Двете дами разбрали за проекта от обява на сайта на Градския съвет и решили да кандидатстват.
Лаура е завършила „Бизнес” в Университета в Астурия. Има и магистърска степен. След като приключила образованието си, работила известно време като счетоводител. След това останала без работа за близо 10 месеца, преди да разбере за програмата и да започне стаж в компанията, където работи в момента. „Чрез тази инициатива започнах стаж в компанията и след няколко месеца те ме наеха”, разказа тя. По думите й трудовите консултанти са й помогнали много с ориентацията и с това да бъде по-активна на пазара на труда. „Стажът беше три месеца по четири часа на ден. Научих неща, които не са толкова свързани с това, което съм учила в университета, но са важни за компанията, като напр. как да управляваш малка група хора. Беше прекрасна възможност. Не бих могла да съм по-доволна”. Лаура очаква до края на годината да бъде назначена на постоянен договор.
Пътят на Бегоня е подобен. Тя завършва архитектура в университета в Галисия, а в Дания прави дипломния си проект. Търси работа близо две години. „Кандидатствах за позиции в редица строителни компании. Но се оказа трудно”, подчерта тя. Разбира за проекта на градския съвет в Хихон и се включва. "Имахме няколко срещи с консултантите, с които коментирахме как да подобря личните си умения, уменията за лидерство, коментирахме моите силни и слаби страни, моите възможности. Участвахме в работни групи за стартиране на нов бизнес”, посочи Бегоня. След известно време получава обаждане с предложение за работа в строителна компания. Харесват я и започва тримесечен стаж по специалността си там. „Когато стажът приключи, те ме наеха на постоянен договор и на пълно работно време. Продължавам да работя там и вече отговарям за различни проекти. Но искам да се развивам в по-голяма компания, защото в момента строителството в Испания е в застой. Така че ако имам възможност да си намеря работа в чужбина, бих се възползвала. Но в момента се чувствам много добре и съм доволна”, сподели Бегоня.

Като съвет към младежите в Европа двете млади дами от Испания са категорични, че човек не трябва да се предава и че трябва да е активен. „Знам, че е трудно, защото бях в подобна ситуация неотдавна. Много е разочароващо да не можеш да си намериш работа и да не получаваш обратна връзка от работодателите. Но винаги има възможност и затова трябва си активен, да се регистрираш, че търсиш работа, защото все нещо ще излезе, както се случи с мен. Наистина не вярвах, че този проект ще ми помогне, но аз така или иначе не правех нищо. Затова трябва да си активен”, подчерта Лаура.
„Моят съвет е: „Не спирайте да опитвате. Да, понякога е трудно. Аз самата търсих работа две години. Трудно е да се мотивираш да станеш от леглото и да продължиш да подаваш CV-та и никой да не ти се обажда. Но не се отказвайте. Бъдете активни и някой ще ви потърси. Подобни програми също може да ви помогнат”, посочи в заключение Бегоня.

Проблеми
На форума в Брюксел Алън Пол, генерален секретар на Европейския младежки форум (European Youth Forum), представляващ интересите на младите хора от Европа, коментира и проблемите с Гаранцията за младежта. По думите му гаранцията е добра инициатива, но тя не решава проблема с младежката безработица. „Проблемът с Гаранцията за младежта е, че е голямо политическо обещание. Предизвикателството е то да бъде реализирано. Предизвикателството е Гаранцията да бъде превърната в устойчив инструмент, който не зависи само от временни европейски фондове. Друг проблем е да се обхванат тези млади хора, които не са регистрирани като безработни. Това за много страни е най-голямото предизвикателство”, подчерта Пол.

Че Гаранцията за младежта не решава проблемите на младежката безработица призна и комисар Тисен. „Имаме нужда от налични работни места. Можем да имаме Гаранцията за младежта и Инициативата за младежка заетост, но те не могат да решат макроикономическите проблеми. Имаме нужда от младежката инициатива, за да засилим позициите на младите хора на пазара на труда, но трябва да направим много повече. Трябва да създадем работни места, трябва да организираме така икономиката, че тя да създава повече и по-добри работни места”, отбеляза еврокомисарят по заетостта.
„Имаме нужда от инвестиции за повече работни места. Но хората нямат доверие да инвестират днес. Трябва да създадем средата, в която имаме повече работни места и то конкретно за младите хора”, обърна внимание комисар Тисен.
По думите й друг проблем са дългосрочно безработните. "Всеки трети млад човек в Европа е без работа повече от година. Половината от 24-те милиона безработни в Европа са дългосрочно безработни. Затова преди лятото ще направя предложение за създаване на конкретна програма за дългосрочно безработните в страните членки”, ангажира се еврокомисарят по заетостта.
Участниците във форума бяха категорични, че много малко хора от тези, които биха могли да се възползват от Гаранцията, знаят за нея, което също е сериозен проблем.

Гаранцията за малдежта в България
България представи план за прилагането на Гаранцията за младежта в края на 2013, подновен през май 2014. През юни 2014 Европейската комисия отправи препоръка към България да подобри ефективността на Агенцията по заетостта по отношение на младите хора, които нито работят, нито учат, нито са ангажирани в програми за придобиване на допълнителна квалификация (NEETs). В Доклада за България за 2015 Комисията посочи, че са били предприети някои стъпки за подобряване на качеството на образованието и ефективността на политиките на пазара на труда, но като цяло заетостта на неработещите, неучещи и необучаващи се млади хора (NEETs) остава предизвикателство. Налице са и несъответствия между търсените и предлаганите умения на пазара на труда, отбеляза през февруари Комисията. 
В плана за изпълнение на схемата за Гаранция за младежта в България е записано, че: за младежите, регистрирани в бюрата по труда, предложение ще бъде отправяно до края на 4-тия месец от регистрацията им. Младежите, които не работят и не учат, и не са регистрирани в бюрата по труда, ще бъдат информирани относно възможните услуги, които могат да ползват след регистрация в бюрата по труда, в срок до един месец след получаване на индивидуалните им данни и адрес за кореспонденция в институцията или организацията, която ще осъществява тяхното активиране, гласи планът за Изпълнение на схемата у нас.
На всеки регистриран в бюрата по труда безработен младеж ще бъде изготвен индивидуален план за действие, в който ще се определи и неговия профил. Съобразно този профил младежът ще получи предложение за работа (субсидирана или на първичния пазар на труда) или за обучение (обучение за професионална квалификация, за придобиване на ключови компетентности; за продължаване на образованието). Ще се предоставят още професионално ориентиране, кариерно консултиране и мотивационно обучение.