В годишният си доклад учените от Института за икономически изследвания препоръчват постепенно увеличаване на тежестта на подоходното данъчно облагане
Икономическите перспективи пред България за тази и следващите 2 години са умерено благоприятни. Българската икономика е отворена и силно зависима от външното търсене и финансиране. Това е записано в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН.
Според документа икономиката на страната ще се увлечи с 1,4% през 2015. Прогнозата за 2016 е за ръст в размер на 2,1%, а за 2017 – 2,5%.
От БАН прогнозират че преките чуждестранни инвестиции ще останат далеч от нивата преди кризата, а износът също няма да отбелязва кой знае какъв ръст. Така, според учените, растежът на българската икономика в краткосрочен и средносрочен план ще остане нисък и нестабилен.
Препоръчителните политики в средносрочен и дългосрочен план са към запазване на фискалната стабилност. Преструктурирането на публичните финанси трябва да е насочено към стимулиране на икономическия растеж и изисква радикални промени в четири основни направления:
- образование (с акцент върху училищното образование);
- здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа); разбиване на монопола на НЗОК;
- пенсионна реформа, отговаряща на демографската структура, с оглед засилване ролята на втория и третия стълб и намаляване на трансферите от държавния бюджет;
- икономическа инфраструктура – основно, води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации), електро преносна система и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища).
В доклада на БАН е записано още, че осигуряването на устойчиво развитие на националната икономика ще изисква „по-справедлива и рационална данъчна система“. Необходими са смели реформи в нормативната уредба на данъчното облагане които в средносрочен план да доведат до:
- постепенно увеличаване на тежестта на подоходното данъчно облагане (чрез преосмисляне на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);
- намаляване тежестта на косвените данъци върху потреблението (възможни са варианти и чрез въвеждане на диференцирана ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);
- повишаване значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения).
Документът завършва с препоръки към управляващите за по-стабилно икономическо развитие на страната. Сред тях се обяснява, че ангажирането на все по-голям външен дълг не може да замести необходимите структурни реформи. Също така се уточнява, че структурните реформи трябва да подобрят бизнес-средата у нас, така че тя да е в състояние да привлича по-значителни чуждестранни инвестиции. Необходима е и политика по укрепване на банковия надзор, така че да бъдат снижени възможностите за повторение на банковата криза от лятото на 2014 г., която заплашваше стабилността на паричния сектор.