БАН препоръча 180 000 българи да се завърнат в страната

Създаване на условия за постепенно връщане на българските емигранти от чужбина, като целевата стойност е между 60 и 180 хиляди души. Това е една от мерките, които учените от Българската академия на науките (БАН) предложиха на кабинета за овладяване на демографската криза в страната.

По инициатива на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) учените от БАН подготвиха доклад „Цели, приоритети и политики за изпълнение на стратегията за демографско развитие на Република България“. Документът бе представен по време на конференция „Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 – приоритети и предизвикателства“. Докладът е подготвен от от екип учени от Института за изследване на населението и човека и Института за икономически изследвания на БАН.

Документът ще бъде използван при разработването на конкретни краткосрочни и средносрочни действия за преодоляване на демографската криза, които ще бъдат предложени за реализация от Министерски съвет, след одобрението им от Народното събрание, съобщиха от МТСП.

„Основната ни цел е да предложим начини за забавяне на темповете на намаляване на населението, застаряване на работната сила и подобряване на здравословно състояние, образованието, квалификацията и уменията на хората“, отбеляза акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките.

Според доклада основните предизвикателства пред демографската политика трайно остават отрицателния естествен прираст, остаряването и неравномерното териториално разпределение на населението, както и възпроизвеждането на социалните неравенства. За пръв път в този доклад като важен акцент се поставя въпроса за качеството на живота на българите.

Учените предлагат мерки за насърчаване на раждаемостта, намаляване на смъртността и увеличаване продължителността на живота, както и за нарастване и по-равномерно разпределение на населението в страната чрез външна и вътрешна миграция и намаляване на различията, свързани с етничността.

Сред предлаганите мерки са:
- създаване на условия за постепенно връщане на част от българските емигранти (целеви стойности – от 60 000 до 180 000 души);
- създаване на условия за привличане на етнически българи от чужбина (целеви стойности – 5000 до 10 000 души годишно);
- създаване на условия за привличане на част от потенциалните емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС (целеви стойности – от 45 000 до 185 000 души);
- достигане, в зависимост от степента на икономическо развитие и времето, на поне 67% от БВП на ЕС-28;
- изграждане на капацитет за съразмерно приемане и интегриране на емигранти от трети страни, основно от Близкия и Средния Изток и Африка (целеви стойности от 0.8 до 1 промила от населението на страната).

Документът, изготвен от БАН, предлага още редица политики за подобряване услугите за семейства и деца. Те включват:
- облекчаване на достъпа до детски заведения и разширяване на обхвата в големите градове; стимулиране на посещаемостта в етнически по-хетерогенните населени места;
- в случай на неосигурен достъп до детско заведение, родителите (при пълна заетост на двамата или на единствения родител) да бъдат компенсирани от държавата със субсидия, равна на държавната издръжка;
- подобряване качеството на грижите в детските заведения чрез допълнителни субсидии от държавата и общините, по-малки групи деца, индивидуален подход според нуждите на детето;
- регламентиране на гъвкави правила за организация на работното време – непълно и гъвкаво работно време;
- правна регламентация на трудов договор за надомна и дистанционна работа за майки на деца до 6-годишна възраст;
- размерът на добавките и семейните помощи за деца да се диференцира по поредност на раждане на детето в семейството, като се насърчава раждането на второ дете. Този размер следва да е обвързан не само с посещаване на училище, но и да нараства при преминаване на детето в по-висока образователна степен.

За малцинствените групи, както и за бедните, учените предлагат мерки, които да намалят детската и майчина преждевременна смъртност; подобрят грижите за репродуктивното здраве; осигурят условия за постигане на по-добър човешки капитал чрез повишаване дела на младите с високо образование и квалификация и подобряване качеството на образованието.

Учените от БАН предупредиха, че ако не бъдат взети мерки за намаляването и застаряването на нацията, след 20 години българите може да са по-малко от 6,5 млн. души. Според данните на националната статистика през 2014 българите са 7 202 198, като 48,6%от тях са мъже, а 51,4% - жени. От Националния статистически институт отбелязват, че „текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност“.

Източник: НСИ