Конкурентоспособността на България се подобрява

Профилът на българската конкурентоспособност за 2016 според годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария) показва, че може да се говори за отлепване от дъното, след близо пет години на стагнация, коментират от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). През 2016 България заема 50-то място от 61 икономики, което е подобрение с пет позиции спрямо 2015. Въпреки това, българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните, като с по‐ниски показатели в Европа са единствено Гърция, Хърватия и Украйна.

Обща класация на България 2006-2016 (Източник: Годишник на световната конкурентоспособност, 2016)

Липсата на динамика в икономиката и проблемите в управлението на финансовата сфера, свързани с натрупаните лоши кредити и фалита на КТБ през 2014, продължават да оказват негативно влияние върху конкурентоспособността на страната. В същото време за втора поредна година данните за общата (9,1%) и младежката безработица (21,6% за 2015) бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи.

Това в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България. Според Индекса на световната конкурентоспособност на таланти на IMD, България е на 89-то място от общо 93 държави по „изтичане на мозъци“ и на 88-мо място по „привличане на мозъци“.

Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията, през 2015 се наблюдават най-ниските стойности на скрити обороти при крайно потребление за последните 15 години, но сивата заетост продължава да е на притеснително високи равнища. Укриването на доход като правило се отнася за нискодоходната заетост, където и работниците и работодателите не са доволни от качеството на публичните услуги, които получават и не виждат мотивация от плащането на високи (за тях) социални и здравни осигуровки.

Профил на конкурентоспособността на българската икономика за периода 2015-2016 (Източник: Годишник на световната конкурентоспособност, 2016)

Трансакционните разходи за правене на микро-бизнес също остават високи и това кара една съществена част от иновативни самонаети творци, които търгуват онлайн (вкл. изнасят продукцията си), да предпочитат да останат изцяло скрити за фискалната система на страната. В тази насока развитието на банковите технологии (мобилни POS терминали, които се свързват с телефоните) и опростяването на изискванията за водене на касови книги и счетоводство за микро-фирмите биха били стъпки в правилна посока за намаляване на сивотата.

Дългосрочните фактори за конкурентоспособност като опазване на околната среда, образование и здравеопазване, както и индикаторите за ефективност на бизнес процесите като адаптивност на предприятията, качество на управленските практики, приложение на етични принципи и ниво на социална отговорност, са сред най-ниско оценените според проучването на фирмите и разкриват сериозни дългосрочни предизвикателства. България продължава да страда от липсата на адекватна бизнес култура и институционална рамка за правене на бизнес, а ниското равнище на образователната система стои като един от ключовите проблеми, пред които страната е изправена, е записано в анализа на IMD.

Наред с това последователните усилия в подобряването на базисната инфраструктура дават резултати и там е отбелязано подобрение, докато технологичната инфраструктура, която е важна за иновативността на икономиката продължава да изостава от развитието на бизнеса.

Основните сравнителни предимства на българската икономика според бизнеса продължават да бъдат ценовата конкурентоспособност, благоприятният данъчен режим и квалифицираната работна ръка.

България продължава да изостава с почти 60% спрямо средните равнища за ЕС-28 в развитието на иновациите (Innovation Union Scoreboard 2015, Bulgaria country profile, EC, 2015, Brussels) като фактор за подобряване на националната конкурентоспособност, въпреки амбициозната стратегическа рамка, приета в изпълнение на изискванията на ЕС за текущия програмен период 2014-2020.

Изключение правят отделни икономически подсектори, в които български предприятия се утвърждават все повече като лидери на международно и глобално ниво, макар и най-често в тясноспециализирани пазарни ниши в области като ИКТ и производство на био-продукти.

Продължава увеличението на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) като дял от БВП благодарение на частния сектор, вкл. неправителствени организации, участващи в международни мрежи на добавена стойност.

Висшето образование отбелязва най-сериозно изоставане през последните пет години – както като бюджети, така и като резултати от научноизследователска и развойна дейност. Външното финансиране за НИРД (от чужбина и европейските структурни фондове в страната) – 51% през 2014, се превръща в структуроопределящо за националната изследователска и иновационна екосистема.

Българският ИКТ сектор запазва ролята си на ключов източник на конкурентоспособност на икономиката през 2015, осигуряващ вече над 10% от износа на страната и над 6,5% от БВП (Иновации.бг 2015. Иновационно поведение на българските фирми. Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, 2015, София).

За последното десетилетие България постепенно се утвърждава като водеща дестинация в глобален план за аутсорсинг на високотехнологични и НИРД-интензивни дейности, като редица иновационни лидери основават или разширяват свои развойни центрове в страната – най-вече в сферата на ИКТ и автомобилостроенето.