Brexit ще има слабо отражение върху България, прогнозират икономисти на банката
България стои добре в краткосрочен план с очакван икономически ръст от 3.2% за тази и около 3% за следващата година. В следващите години обаче страната ни ще трябва да преодолее предизвикателствата на демографския проблем и намаляващата производителност на труда. Тази прогноза представи главният икономист на „УниКредит” за Централна и Източна Европа Любомир Митов.
Brexit
Влиянието на Brexit върху пазарите в ЦИЕ е слабо и ще остане такова. Малките отворени икономики в ЦИЕ, сред които и България, ще усетят забавянето на растежа в еврозоната и това ще рефлектира върху БВП на страните с понижение от 0.1 – 0.2%. България е сред страните, които имат възможност да приложат фискални мерки за ограничаване влиянието на Brexit върху икономиката поради доброто изпълнение на държавния бюджет. Ако българското правителство не изхарчи парите до края на тази година, то през следващата ще може да увеличи разходите с 0.5%, с което да раздвижи икономиката и да намали въздействието от Brexit върху БВП.
Стабилен растеж
Растежът на българската икономика набира скорост и става по-широко базиран – вече не се дължи само на износа, но и на увеличение на вътрешното потребление. Очакванията на UniCredit Research са, че за 2016 страната ни ще отбележи 3.2% годишен икономически растеж, а през 2017 той ще се задържи на 3%. Това показва, че българската икономика е набрала скорост и то на фона на стагнираща икономика в еврозоната. Износът на България се е увеличил, икономиката става все по-конкурентоспособна. След дълги години на висока безработица, сега тя спада и то с бързи темпове. Създават се много нови работни места и то в отрасли с висока добавена стойност и с високи заплати. Един от факторите, който до момента задържаше инвестициите, беше недоверието в бъдещето. Този фактор постепенно започва да изчезва и това ще доведе и до раздвижване на кредитирането.
Предизвикателства
В краткосрочен план България стои добре, но в следващите години ще трябва да се справи със сериозни предизвикателства. Очакванията са, че в следващите 5 години в целия регион на ЦИЕ ще има трайно намаляване на икономическия ръст в ЦИЕ и причина затова са два фактора – демографията (намаляващата работна сила) и производителността на труда (намаляващия относителен дял на производителността на труда към ръста на БВП).
В последните години производителността на труда се увеличаваше заради проведените реформи в различни отрасли, смяната на производствени технологии и високото ниво на чуждестранни инвестиции. В следващите години обаче не можем да очакваме прилив на чужди капитали в развиващите се икономики от региона на ЦИЕ, така че страната ни трябва да се концентрира върху вътрешните си възможности за растеж. Населението на България намалява с бързи темпове като освен отрицателния демографски прираст към това се добавя и емиграцията на млади и добре квалифицирани българи. Българката ражда средно по 1,5 деца и дори сега да започнат да се раждат средно по 3 деца на жена у нас, тенденцията няма да може да се обърне в следващите 20 години. Друг влошаващ фактор за пазара на труда е, че докато през 2000 страната ни са напускали основно ниско образовани българи, през последните години българските емигранти са все по-висококвалифицирани кадри. Така нареченото „изтичане на мозъци“ е проблем за целия регион на ЦИЕ и го поставя в доста неизгодна позиция в следващите години. Решението е още отсега да се вземат мерки за подобряване на демографската картина – създаване на възможност за отглеждане на деца в градини и ясли, бързо връщане на родителите на работа, гъвкаво работно време, както и провеждане на реформи в образованието в посока отдалечаване от механичното запаметяване и развиване на образование как да се намира и анализира информация, да се рестартира професионалното образование.