четвъртък, 24 август 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4464 прочитания

    Как се определя минималната работна заплата в България?

    И какви са възможните механизми, по които в бъдеще може да се определя МРЗ, коментира директорът „Индустриални политики“ на АИКБ доц. Теодор Дечев
    31 юли 2017, 17:53 a+ a- a

    Четирите най-големи работодателски организации в страната поискаха заплащането на допълнително възнаграждение „за придобит трудов стаж и професионален опит" да бъде признато за дискриминационно, а процесът по определяне на минимална работна заплата да стане прозрачен. Какви са възможните механизми, по които в бъдеще да се определя долният праг на трудовото възнаграждение и как размерът на този показател се отразява на пазара на труда? Отговор на тези въпроси потърсихме от доц. Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

    Как се определя минималната работна заплата към момента? Вижте какво сподели Теодор Дечев пред Economy.bg

    Доц. Дечев, как се определя минималната работна заплата към настоящия момент?
    Към момента минималната работна заплата се определя изцяло административно. Министерски съвет решава каква да бъде и я съобщава на потърпевшите. Това е външната опаковка на процедурата. Иначе отвътре процесът изглежда малко по-различно. При тази административна процедура двете страни, тъй да се каже, се опитват по някакъв начин да въздействат върху решаващата трета страна, сиреч изпълнителната власт. Синдикатите и работодателите се опитват по някакъв начин да убедят изпълнителната власт да възприеме тяхната позиция. Синдикатите имат какво да търгуват. Те търгуват социалния мир. Работодателите – на тяхната сергийка има само честното им лично мнение. При това положение, както предполагам се досещат всички, винаги взима връх позицията на синдикатите. Минималната работна заплата в страната расте стремително. Стремително, непропорционално, неадекватно. Няма да казвам вредно, защото тази дума напоследък почна да предизвиква нервност. Образно казано, ние в момента ядем бъдещето.

    Как се развива самата процедура по определяне на минималната работна заплата?
    Чисто технически цялата процедура става по един много елегантен начин. Минималната заплата се залага в средносрочната бюджетна прогноза. Средносрочната бюджетна прогноза не подлежи на обсъждане в националния съвет за тристранно сътрудничество. Т.е. от социалните партньори научаваме какво е решено и след това можем само да изразим своето недоволство, недоумение, несъгласие, защото никой няма да си смени средносрочната бюджетна прогноза, заради нашето мърморене или заради нашите по-силни вопли. Това е историята с минималната работна заплата. В заключение оценката на Европейската комисия: тя се определя в България по нечестен и непрозрачен начин.

    Защо според АИКБ добавката "клас" трябва да отпадне? Вижте какво сподели Теодор Дечев пред Economy.bg

    Един от най-дискутираните въпроси напоследък в публичното пространство е наличието на надбавка за клас. Според Вас тя трябва да отпадне. Защо?
    Дали си най-добрият работник, дали си най-мързеливият, дали си най-квалифицираният, дали си най-неукият, дали си спал на работното си място, или си се скъсал от работа, щом е текло това време, 0.6% всяка година се начисляват. Това е дискриминация разбира се, чиста дискриминация спрямо по-младите работници. Първо, при равна работа, ако вие и един човек с 25 години трудов стаж работите едно и също, той автоматично ще получава с 15% повече. Има и втори много по-лош парадокс. Начинаещ висококвалифициран работник, служител, учен може да получава по-малко от абсолютно неквалифициран поради високото ниво на минималната работна заплата в страната и поради това че е напълно възможно неквалифицираният човек да има дълъг трудов стаж с метлата. Твърдението, че ако няма клас, нямало да расте средната заплата е волен полет на фантазията. През мрачната 2011, кулминацията на кризата в България, средната работна заплата е нараснала с 6%. Това е точно 10 пъти в сравнение с това, което допринася ежегодно класът. Искаме този архаизъм да се премахне. Изобщо не искаме тия пари да се вземат от хората. Напротив, ние предлагаме кой каквото е получил до момента, да отиде в основната му заплата. Тук не става дума за никакво намаляване на заплатата.

    Според Вас какъв механизъм би бил ефективен за определяне на минимална работна заплата?
    Откакто е започнал да се формира социалният диалог и да работят т.нар. социални отношения най-добрият начин – това са преговорите. Това е оптимизационен процес. Страните тръгват от своите гледни точки и търсят да постигнат някакво споразумение, което малко от малко да отговаря на интересите и на двете страни. Няма никакъв проблем да се договарят надбавки за прослужено време и стаж в колективните договори, ако страните постигнат съгласие. Най-добрата процедура това е договарянето.

    Какви са вариантите, които Министерството на труда е предложило към този момент?
    Има три така наречени „сценария“. И трите се одобряват от синдикатите. Един от тях категорично се отхвърля от работодателите, по други два има забележки. Има малък проблем от една страна, че медианната заплата се изчислява с едни изследвания, които се провеждат веднъж на четири години и това създава някои затруднения. В момента при преговорите се борави с данни от 2014 година, което не е най-доброто. Има възможност да бъдат използвани други данни, с помощта на НАП. Най-общо казано, предложението на Министерството, горещо поддържано от синдикатите, е: долната граница на минималната работна заплата да бъде 0,66 на сто от медианната заплата. Ние питаме защо точно 0,66 на сто. Защо не 0,7 или да речем не 0,5? На това ни отговарят, че има една дефиниция за нископлатените работници. За такива се смятат тези със заплати под 0,66 на сто от медианната заплата. Тази дефиниция е точно толкова условна, колкото и самото предложение. Асоциацията на индустриалния капитал предложи на първо време да бъде 0,5 на сто. По този сценарий може да се постигне съгласие.

    Какво представлява вторият сценарий?
    Има втори сценарий. Основен параметър там е ръстът на БВП. Водят се разговори да се използва като параметър ръстът на брутната добавена стойност. Това е сценарият, който отчита икономическите реалности. По него работодателите са, като че ли, най-сговорчиви.

    Какви са възможните сценарии, по които да бъде определена минималната работна заплата? Вижте какво сподели Теодор Дечев пред Economy.bg.

    А третият сценарий?
    Третият сценарий е недотам основателен. Това е сценарий, при който се казва: хайде нека изчислим за едно средно семейство от двама души с две деца, ако и двамата са на минимална заплата, колко трябва да е минималната заплата, за да може да се издържа семейството. С това работодателите категорично не са съгласни. Защото тук става някакво объркване между цена на труда и социално подпомагане. Един труд просто струва толкова. Колко струва пак питам субсидираната заетост, при която „висококвалифицираният“ гражданин влачи метлата по площада в малкото населено място и се чуди какво да прави? Казват, че трябва да струва толкова трудът, че да може да се издържа едно средностатистическо семейство. Ами, защо не положи някакво усилие „висококвалифицираният гражданин“? Да повиши квалификацията си, да потърси някаква истинска работа? Третият сценарий е неприемлив за работодателите, те няма да се съгласят.

    Има ли други дискутирани сценарии за промяна на механизма, по който се определя минималната работна заплата?
    Има четвърти сценарий, който ние предлагаме: горната граница да бъде средната заплата за нашата страна, умножена по съотношението на среднопретеглената минимална работна заплата спрямо среднопретеглената средна за страните от ЕС, които имат такава, защото съвсем не всички страни в Европа имат минимална работна заплата.

    Как е уреден въпросът с МРЗ в другите Европейски държави?
    Когато се води пропаганда, застъпниците на МРЗ изброяват дълъг поменик европейски държави, които имат. Но те изобщо не споменават факта, че ако сметнем колко работници работят в режим на минимална заплата в Европейския съюз и колко работят в режим на липса на такава, те са почти равни. 1.05 е съотношението на тия, които са в условия на наличие на минимална работна заплата спрямо тези, които нямат.

    Какво е съотношението на среднопретеглената минимална работна заплата спрямо претеглената средна работна заплата в ЕС?
    Среднопретеглена – това означава, че е изчислена всяка средна заплата спрямо броя хора, които я получават. Тежестта на Германия е забележимо по-голяма отколкото на Малта. В ЕС числото е 43,4%. По чуден начин в правителствената програма е заложено съотношение 43,33%. Аз мога само да поздравя този, който е писал тази програма. В България е 50,55%. Това за сетен път показва, че неквалифицираният труд в България е силно надценен. За да не си помисли някой, че това е някакъв феномен, статистически нереален, вижте как е по региони в България. Единствено София-град горе-долу адекватно кореспондира на средното за Европа. Всичко останало е стремително над, а във Видин скоро може би минималната заплата ще стане средна. И това се дължи не само на беднотията в Северозапада, но и на безобразния и с нищо несъобразен ръст на минималната работна заплата не през последните години, а буквално през последните месеци.

    Как увеличението на минималната работна заплата се отразява на пазара на труда?
    Там, където има по-сериозно присъствие на хора, които извършват реално неквалифициран труд и които са на минимална заплата, потърпевши са тези, които са на минимална заплата. Вероятността някой от тях да бъде съкратен нараства стремително. Веднага почва да се мисли как да се оптимизира производственият процес, как да се спести някое работно място. От друга страна, това се отразява неблагоприятно и нагоре по вертикала, защото чисто формално увеличението на минималната заплата не е причина да се увеличава заплатата на тия, които не са на минимална заплата. Но когато дъното се приближава до Вас, най-общо казано, вие започвате да се дразните и в крайна сметка това води до демотивация. За всеки случай ефектът не е положителен точно за тези, за които се твърди, че са защитавани.

    А доколко повишението на минималната работна заплата е двигател на ръста на средната работна заплата?
    Тя в някаква степен допринася. Няма как да вдигнеш на 6-цифрено число заплатата на хора и то да не се отрази на средната. Отразява се. Но основният двигател си е икономическата конюнктура. Най-голямото увеличение на средната работна заплата в България е през 2008, когато имаше почти нулева безработица. За една година - 26,53%. Има ръст на икономиката, на БВП, на брутната добавена стойност – има ръст на средната заплата. Естествено през 2011, когато тука се плискат водите на кризата, увеличението е 6%.

    Как бихте коментирали плановете на правителството да увеличи минималната работна заплата до 610 лв. до 2020 година?
    Искрено се надявам, че дотогава ще се е сменил механизмът и правителството няма да я увеличава.

    Струва ли ви се реалистично догодина МРЗ да стане 510 лева?
    Не е реалистично. Инфлацията слава богу се появи, защото известно време статистически официално се водехме в дефлация. Но тя е толкова незначителна, че не може да бъде никакъв аргумент за увеличение на минималната работна заплата. Все още има хора, които продължават да смятат, че с вдигането на минималната работна заплата, всичко автоматично някак си ще се повиши нагоре по вертикала. Не няма да се повиши. То затихва някъде още в първата четвърт на най-ниско платените, които не са на минимална заплата. Хората трябва да се грижат да се повишава брутният вътрешен продукт, за да се повишава средната работна заплата, а минималната работна заплата трябва да бъде оставена на мира или поне на договореностите между работодателите и синдикатите.

    Промяната в механизма за определяне на МРЗ трябва ли да бъде съпътствана с промени в социалната политика на държавата? Вижте какво сподели Теодор Дечев пред Economy.bg.

    Евентуалните промени в механизма на определяне на минималната работна заплата обуславят ли и промени в социалната политика?
    Трябва да има минимална заплата, трябва да има и социално подпомагане. Минималната заплата отразява цената на труда. Трудът е много особен вид стока, но все пак той е и стока. Той се продава, той се предлага. Има търсене и предлагане. Цената му се колебае във времето и т.н. Неслучайно се говори за пазар на труда. По тази причина трябва да се има предвид, че има прослойки, които къде по тяхна вина, къде не по тяхна вина, са на дъното на скалата на заплащане. За тях реално трябва да има социално подпомагане, защото хората не трябва да умират от глад. Това е категорично ясно и мисля, че никой не го поставя под съмнение. Друг е въпросът какъв е подходът. Дали ще имаме една реална минимална заплата, а другото да се събере от социалното подпомагане, което пак идва от нашите данъци. Или да прилагаме трети сценарий, който да предвижда минималната работна заплата да е такава, че двама души с минимална заплата да могат да отглеждат средностатистическо семейство. Мисля, че по-правилната формула е да си имаме реална минимална работна заплата, а социалното подпомагане да бъде на ниво. Никой не е против социалното подпомагане. Против сме корупцията. В страната се е създала една прослойка от хора, които изключително успешно живеят на гърба на всички чрез така наречените фалшиви инвалидни пенсии. Корупцията с определянето на фалшиви инвалидни пенсии е национален спорт. Всеки знае, че струва 500 лв. да получиш пенсия за не знам какво. С това нещо трябва да се приключи.

    Нагоре
    Отпечатай
     

    преди 10 часа
    Падат изискванията за хартиен носител на удостоверителни документи
    До края на годината всички административни органи ще премахнат изискването за предоставяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса
    преди 13 часа
    преди 15 часа
    Wal-Mart и Google се обединяват в онлайн търговията
    Новият съюз ще конкурира Amazon и проправя път към онлайн пазарануването на бъдещето
    преди 16 часа
    Предстои вторият уикенд на фестивала „София Диша 2017“
    На 26-и и 27-и август на площад „Св. Александър Невски“